Писането и пренаписването на правилата за гласуване от 2014, 2021 и 2022 г. показва смесване и объркване на двата начина на гласуване от законодателя

Прозрачността и честността биха спасили предстоящият вот 

Четиридесет дни преди поредните предсрочни избори битува усещането, че тези избори са излишни. Причините са в широк диапазон - от повторение на резултатите (съотношение на мандатите между парламентарно представените партии и коалиции), през невъзможност за формиране на мнозинство, което да избере правителство, та до отлагане на решаващия избор за избори „2 в 1“ (местни редовни и предсрочни парламентарни).

Диагнозата „криза на политическото представителство“, която ни застигна поне от април 2021 г. насам, получава от коментаторите различни определения. Те се простират от парламентарна или политическа криза през конституционна та до прозаична партийна „немощ“. Диагнозата на състоянието на политическата ни система се предлага да се лекува с пряка демокрация (искания за провеждане на национални референдуми), с радикална промяна на формата на държавно управление (абсолютна монархия или президентска република) или в краен случай с предсрочни избори през юли и през октомври / ноември 2023 г.

Покрай тези вълнения се чу за разправия в ЦИК при приемане на нейно Решение (№1690-НС от 20 февруари 2023 г.) относно утвърждаване на образци на изборни книжа за произвеждане на изборите за Народно събрание на 2 април 2023 г. С това свое решение ЦИК утвърждава образци на изборни книжа за произвеждане на изборите за Народно събрание на 2 април 2023 г. (с номера от 68-НС до 83-НС включително, приложени към решението), сред които са Приложение №81-НС (Протокол на секционната избирателна комисия в избирателна секция за избиране на народни представители) и Приложение №82-НС-ч (Протокол на секционната избирателна комисия в избирателна секция за избиране на народни представители). Въз основа на данните в протоколите на СИК ще бъдат обобщени и представени изборните резултати в секциите в страната и в чужбина.

За какво става дума?

Според общите правила на Изборния кодекс в избирателната секция избирателят може по свой избор да гласува с хартиена бюлетина или с бюлетина за машинно гласуване, с някои изключения (чл. 206, ал. 1, ИК, ДВ, бр. 104 от 2022 г.), като гласуването с бюлетина за машинно гласуване е равностойно на гласуването с хартиена бюлетина. Гласуването се извършва с общи хартиени бюлетини по образец, утвърден от Централната избирателна комисия, които са бели, изработени от плътна непрозрачна хартия, отпечатани от печатницата на Българската народна банка, като не се позволява да се разкрива тайната на гласуването, с поредни номера и са защитени с полиграфическа защита (чл. 208, ал. 1 и 2, ИК).

Избирател може да гласува в избирателната секция и чрез специализирани устройства за гласуване (чл. 212, ал. 1, ИК). След произвеждане на гласуването се отпечатва от системата бюлетина от машинно гласуване, която се пуска в специална кутия за машинното гласуване. За отпечатване на бюлетина от машинно гласуване се използва специализирана хартия с допълнителни защити, определени с решение на Централната избирателна комисия (чл. 213в, ал. 1, ИК). Кодексът (чл. 214, ал. 2 и ал. 3) възлага на Централната избирателна комисия да организира, ръководи и контролира реда за провеждане на машинното гласуване като резултатите от машинното гласуване по партии, коалиции и кандидати не се обявяват до края на изборния ден.

В особените правила относно произвеждането на избори за народни представители за Народно събрание Изборният кодекс предвижда произвеждане на гласуването с хартиена бюлетина (чл. 265) и произвеждане на гласуването с бюлетина от машинно гласуване (чл. 268). Внимателният прочит на особените правила показва не само поредността на действията на членовете на СИК след приключване на изборния ден, но и разделност на резултатите от двата начина на гласуване, респ. тяхното отчитане. Първо след приключване на гласуването и обявяване на края на изборния ден секционната избирателна комисия отчита резултатите от машинното гласуване, като преброява бюлетините от машинното гласуване (чл. 271 „Отчитане на машинното гласуване“, ИК). След това се отваря избирателната кутия по смисъла на чл. 277 от Кодекса. След отваряне на избирателната кутия и на специалната кутия за машинно гласуване и изваждането им бюлетините и бюлетините от машинно гласуване се подреждат на купчинки (чл. 279, ал. 1, ИК). Може да звучи объркващо, но с последните изменения на Кодекса, Народното събрание като предвиди двата алтернативни начина на гласуване в изборното помещение, то бяха предвидени и две избирателни кутии (за бюлетините и за бюлетините от машинно гласуване). След отваряне на избирателната кутия бюлетините и бюлетините от машинно гласуване се изваждат една по една, поставят се с лицевата страна надолу и се броят. В последствие секционната избирателна комисия установява резултатите от гласуването с хартиените бюлетини и от машинното гласуване и съставя протокол за тези резултати (чл. 273, ал. 1, ИК). При установяване на резултатите от гласуването с бюлетина, отпечатана от БНБ (чл. 278, ал. 1, ИК), гласът може да е действителен (чл. 278, ал. 2, ИК) или недействителен (чл. 278, ал. 3, ИК).

Писането и пренаписването на правилата за гласуване от 2014, 2021 и 2022 г. показва смесване и объркване на двата начина на гласуване от законодателя. Но внимателния прочит на разпоредбите на ИК дава основание да се включат в т. 5 на раздел II, на приетите на 20 февруари от ЦИК образци на протоколи на секционните комисии в страната и в чужбина, като две отделни подточки суми броя на намерените бюлетини (действителни и недействителни), отпечатани от БНБ, в избирателната кутия (т. 5.1) и на броя на намерените бюлетини от машинно гласуване в специалната избирателна кутия (т. 5.2). Общата сума на двете купчинки на бюлетините трябва да е равна най-много на броя на гласувалите в съответната секция български граждани с избирателни права. Прозрачността и честността на изборите на 2 април ще повиши доверието в изборните резултати за 49-то Народно събрание и тогава предстоящите избори няма да ни се струват междинни или излишни.