Експозиция с живописни и акварелни творби

Откриването е на „Шипка 6“ на 8 февруари от 18 часа

Включена е и прожекция на документален филм

Пъстра селекция от живописни и акварелни творби на прочутия български художник Любен Зидаров (23 декември 1923 – 3 януари 2023) от 20 галерии в страната, частни сбирки и семейството на твореца, както и книги с оригиналните илюстрации към тях, ще посрещнат публиката в изложбата „100 години – една ретроспекция“, посветена на навършването на един век от рождението на майстора.

Съюзът на българските художници отбелязва повода с експозицията, която се открива на 8 февруари, четвъртък, от 18.00 ч. в галерията на СБХ на ул. „Шипка“ 6, зала 2А. Всеки ден до закриването на изложбата на 23 март в галерията ще има прожекции на документалния филм „Вълшебното огледало на Любен Зидаров“ с режисьор Мария Николова.

Любен Зидаров е и един от основоположниците на рисувания комикс в България и на първото у нас илюстровано списание за деца „Славейче“ (1957). В богатата му творческа биография присъстват стотици класически произведения от световната и българската литература, сред които „Андерсенови приказки“, „Приказки на Шехеразада“, „Островът на съкровищата“, „Граф Монте Кристо“, „Принцът и просякът“, „Чичо Томовата колиба“, „Том Сойер“, приказките на Е.Т.А. Хофман и Оскар Уайлд, романи на Карл Май, Майн Рид и Жул Верн, на Пейо Яворов, Николай Райнов, Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Асен Разцветников.

Зидаров е една от най-ярките личности в областта на българското изкуство през изминалото столетие. Един от най-популярните илюстратори сред няколко поколения български читатели, признат за най-възрастния действащ илюстратор в света, продължил активната си творческа дейност до последно. През 2022 в галерия „Академия“ беше неговата голяма ретроспективна изложба, последната. Тогава той получи званието почетен доктор на Художествената академия и произнесе знаменателна реч.

Той започва да рисува илюстрации още като дете и още в студентските години илюстрацията се превръща в основното му творчество и остава през целия му живот като художник. Определян е като един от създателите на модерното направление в българската илюстрация. През 1948 завършва живопис в Художествената академия при проф. Илия Петров. Започва да участва активно с илюстрации в детско-юношеските издания тогава. От 1966 до 1970 е главен художник на издателство „Народна младеж“.

Носител е на национални и международни награди. Само след 2000 година той получава: Голямата награда на Столична община (2014), „Златен век“ на Министерство на културата (2016); бил е номиниран по два пъти за Международната Андерсенова награда и за Мемориалната награда „Астрид Линдгрен“; художник на брандинга на Фестивала за късометражно кино (2022).