Измами с храните и фалшив памук: Детективи разплитат световната верига на доставки

Сред сложната мрежа на международната търговия доказването на автентичността на даден продукт може да бъде почти невъзможно. Но една компания е направила своето издирване до атомно ниво

Преди 5 години текстилният гигант Welspun се оказа затънал в скандал, който зависи от една-единствена дума: „Египетски“. По това време Welspun произвеждаше над 45 млн. метра чаршафи от памук всяка година достатъчни, за да завърже панделка около Земята и да остане тъкан и за един гигантски лък. Той доставяше с декари спално бельо на гиганти подобни на Walmart и Target, а сред най-скъпите бяха тези, рекламирани като произведени от „100% египетски памук“. В продължение на десетилетия памукът от Египет имаше репутацията на най-добрия в света, влакната му са толкова дълги и копринени, че могат да се изпредат в мека и луксозна тъкан. На етикета на Welpsun думата „египетски“ беше по-скоро самохвалство и обещание.

Оказа се, че на етикета не винаги може да се вярва. През 2016 г. Target извърши вътрешно разследване, което доведе до изумително откритие: приблизително 750 000 от неговите чаршафи и калъфки от египетски памук на Welspun са направени с по-лош вид памук, който изобщо не е от Египет. След като Target предложи на своите клиенти възстановяване на парите и прекрати отношенията си с Welspun, и този ефект се разрази върху индустрията. Другите търговци на дребно, също провериха спалното си бельо, и също откриха че чаршафите на Welspun, лъжливо твърдят, че са от египетски памук. Walmart, който беше осъден от купувачите, избрали продуктите на Welspun от „египетски памук“, отказа повече да взима чаршафите на Welspun. Една седмица след като Target публикува своите открития, Welspun беше загубил над $700 млн. от пазарната си стойност. Това беше катастрофа за компанията.

Welspun се мъчеше да разбере какво се е объркало, но да реши това не беше лесно. Бизнесът с памук е лабиринт, а веригите за доставки на продуктите - от фермата производител до рафта на магазина - станаха все по-сложни. Тениска, продавана в Ню Делхи, може да бъде направена от памук, отглеждан в Индия, смесен с друг памук от Австралия, изпреден в прежда във Виетнам, и направен на плат в Турция, разкроен и нарязан в Португалия, закупен от норвежка компания и изпратен обратно до Индия - и това е относително проста верига на доставките. Години наред Welspun купуваше суров памук, прежда и цели платове, а всички негови доставчици, твърдяха, че са от египетски произход. Източникът на това фиаско може да е била една грешка, като неправилно етикетирана пратка от памучна прежда, а може да е била умишлена измама от някой далечен доставчик. Така или иначе, той се скри в лабиринта на доставчиците.

В разгара на кризата Welspun потърси компания с името Oritain. Основана през 2008 г., в град Дънидин в Нова Зеландия, Oritain е един вид криминално-детективска агенция и разследваща местопрестъплението по веригата за доставки. Нейната работа, която ни въвежда в сърцето на съвременната търговия, зависи от истината за нашата планета. Земята е толкова геологично разнообразна, че в почвата или водата на определено място точните концентрации на определни елементи често се оказват уникални за този регион. Тази уникална комбинация от елементи прониква и в културите отглеждани в региона, така че памукът, отглеждан в южната част на САЩ, има различна комбинация от елементи в сравнение с памука от Египет и всяка една комбинация за даден регион е различна, подобна като истинския подпис.

Проф. Ръсел Фрю, е геохимик, и е съосновател на Oritain, изучаваше аналитично елементите в университета в Отаго, когато разбра как неговите изследвания могат да се помогнат да оправи един голям търговски проблем. Измамните продукти седят по рафтовете на магазините навсякъде. Когато бъдат открити, те предизвикват ожесточени противоречия, като по времето през 2013 г., когато британските и ирландските власти откриха конско месо, щедро смесено с „телешко“ в пирожките. Но зад всяка измама, завладяла заглавията на медиите, остават безброй незабелязани. Захарният сироп обилно се смесва в органичния мед. „Агнешките котлети от Нова Зеландия“ идват от отгледани с китайска храна животни, зехтина екстра върджин се смесва с евтино, по-ниско качествено олио, тениските са ушити от памук, отгледан във ферми с използван принудителен труд. Етикетите често лъжат. Само играта с фалшиви храни струва $49 млрд. годишно.

Фрю осъзна, че тези измами могат да бъдат разкрити чрез анализ на елементите, а оттук да отидат на разположение на Oritain. Клиенти на компанията станаха известни марки като Primark, но също така и индустриални организации като Cotton USA и Meat Promotion Wales. Всички те се стремят да избегват неприятни изненади от вида, които Welspun преживя, такива, които могат да те изгорят докрай или да потопят редица продукти от нискокачествената пържола в супермаркета, маскирана като първокласно говеждо от Уелс, или чифт чорапи, които се оказват произведени от памук отгледан в Синдзян, Китай, където се подозира, че фабриките използват принудителен труд.

Oritain обещава да определи с 95% на точност дали кафето на зърна или парчето месо са наистина от източника, рекламиран на етикета му. Някои елементи са по-лесни за анализ от други. „Чаят е добър и много богат на елементите, които измерваме. Можем да направим разлика между две плантации на чай, между които просто има черен път“, каза ми Фрю.  Но наистина, добави той, всичко, което някога е било отглеждано или ще се отглежда, ще има всички признаци за неговия произход, като комбинация от фактори, включително почва, климат и слънчева светлина, които придават на продукта отличителен характер. Това са достатъчно данни за да може той да разкрие истината за това откъде е или дали лъже в приказката, която разказва за това.
Още като момче Фрю опозна търговската ценност на историята за произхода. Сега той е на 54 години, и има изпълнения като учен, който го направиха предприемач. Той израсна във ферма за овце в южна Нова Зеландия, собственост на дядо му, и въпреки че месото им беше полезно, наистина от вълната се печелеха парите.

„Тогава вълната на Нова Зеландия беше изключително ценна. През 1953 г. тя се продаваше за паунд за килограм“, каза Фрю. Но когато Фрю постъпи в университета през 1980-те години, индустрията се срина, отчасти заради популярността на евтините и бързо изработени синтетични влакна. Това беше като урок: дори и за продукт с толкова фин и съвестен източник като вълната от Нова Зеландия, който може да бъде изоставен от ускоряващите се темпове на световната икономика.

Като млад изследовател от университета в Отаго, Фрю изучаваше как разпределението на елементите варира в световните океани. Инструментът, на който той най-много разчиташе, беше мас спектрометърът, една машина, която заемаше половината от стаята и измерваше нивата на различните елементи във всяка една проба, която той й подаваше в нея. Ако Фрю имаше, например, чаша с вода, събрана край бреговете на Бразилия, спектрометърът би могъл да запише специфичната смес от метали и соли, които са се отмили от земята от тази част на океана. И ако намери този уникален подпис на друго място, можеше да знае, че водата край Бразилия се е движила по целия свят заедно с океанското течение. Веднъж, когато тестваше малко вода, извлечена от дълбочина от 5000 метра от канала между Великобритания и Гренландия, той откри, че тя е тръгнала от морето на Уедъл край Антарктида.

През 1990-те години, докато Фрю ръководеше проекти по морска химия в своя университет, инструментите му се подобриха. Той можеше да закупи не само новите плазмени спектрометри, които могат да тестват по 45 елемента наведнъж, но и по-добро оборудване за измиване на оборудването. Когато се засмях, Фрю ми каза: „Не се шегувам. Новата технология беше по същество една голяма кофа с ултрачиста киселина, която премахва всички примеси от микроелементи по стъклото. От този момент нататък той вече не трябваше да се тревожи, че пробите му може да са замърсени.

През 2001 г. Министерството на рибарството на Нова Зеландия се свърза с Фрю. Те бяха заловили няколко рибарски лодки, регистрирани в южнокорейски компании, и въпреки че екипажите имаха разрешителни за риболов край източното крайбрежие на Нова Зеландия, Министерството подозираше, че вместо това те са пускали своите тралове в западните води. Трюмовете на лодките им бяха пълни с хек. Имаше ли начин да се каже къде е била хваната рибата? „Западният бряг е древна скала и там има несъответствие в това колко прах, издухан от Австралия, се утаява на единия бряг спрямо другия. В резултат на това нивата на олово във водата и морския живот варират леко от запад на изток. За да оцени съотношението на оловото в хека, Фрю трябваше да лети до Бостън, за да използва лабораторните инструменти там. Оловото беше като димящ пистолет", каза ми Фрю. В крайна сметка се оказа, че лодките са риболовствали незаконно в западните води на Нова Зеландия. „И това се превърна в наказателно преследване за 5 млн. новозеландски долара“, каза Фрю.

„Случаят с корейската риба“, както я нарече Фрю, беше историята, която той разказа, за да получи финансиране от университета си, за да закупи оборудване за лабораторията си, или от инвеститорите, за да създаде първата си компания Isotrace, или от много повече инвеститори за Oritain, която той създаде след като Isotrace влезе нея. Oritain се представи не като лаборатория с уреди за съдебна медицина, а като пазител на почтеността на бранда. Ако кафето или шоколада от висок клас имат един произход и те действително са направеше от зърна под номиналния стандарт и ако това излезе наяве, репутацията на тази компания и нейните успехи ще бъдат унищожени. През 1993 г. Доменико Рибати, един от най-големите италиански производители на зехтин, е осъден на затвор за смесване на зехтин екстра върджин с олио от турски лешник и аржентинско олио от слънчогледово семе. Преди десетилетие Noka Chocolate излезе бизнеса не след дълго, след като блогър съобщи, че Noka купува шоколада от друга компания, представяйки го като „създаден чрез проби от дегустация“, произхождащ от Венецуела или Кот д'Ивоар, и го продава на цена 10 пъти по-висока цена от тази на Neiman Marcus. През 2019 г. френската полиция обяви, че е разкрила измама, при която 15 000 тона киви от Италия са били прехвърлени като превъзходен френски вид.

Компаниите, които фалшифицират собствените си стоки, са изключение. По-често суровините се смесват случайно, по пътя на веригите за доставки, или ако съмнителни трети страни продават нискокачествени стоки като висококачествени продукти. Първият клиент на Oritain, беше една новозеландска фирма, наречена фермата Silver Fern, която имаше точно този проблем.

Silver Fern добиваше своето говеждо месо от ферми, които отглеждаха своите крави, с трева в Нова Зеландия и след това продаваше тяхното месо на превъзходна цена в супермаркетите в други страни, включително и Китай. Но Silver Fern не се занимаваше директно с доставките до тези супермаркети, разбира се. Между централата на Silver Fern в Дънидин и супермаркета в Пекин се намират множество посредници и това са фирми, които внасят пакетираното говеждо на Silver Fern в Китай например, или които разпространяват говеждото месо в супермаркетите в определен регион. Това е съвсем разумно в рамките за повечето от съвременните бизнеси и всяка задача се изпълнява от компания, която прави точно това и се справя добре.
Но в това множество от „играчи“ оставя място и за мошениците. В Китай някой опаковаше парчета от евтино местно говеждо месо в фалшиви опаковки от Silver Fern и ги продаваше на супермаркетите с огромна печалба. Може би те са били вносители, работещи със Silver Fern или са се представяли за дистрибутори, които твърдят, че имат запаси от телешко месо на Silver Fern. Но крайният резултат беше същият, че купувачите плащаха повече за месото, за което смятаха, че е отгледано съвестно, но това не беше така.

Задачата на Oritain беше да извърши произволни проверки на говеждото месо, пакетирано от Silver Fern, и закупено от китайските супермаркети, да тества месото, за да види дали наистина то произхожда от фермите на Silver Fern, и да се опита да разбере как са се появили фалшификатите. Silver Fern знаеше колко опасно е да остави тази измама да продължи живее неконтролируемо. В една култура, която е избрала да се грижи, дори и да е обсебена за автентичността, фалшивите продукти могат да доведат една компания до необратим провал.

В най-ранните си дни елементарният анализ не се използваше често за разрешаването на въпроси за произхода. Вместо това археолозите измерваха елементите, за да определят диетите на отдавна починали хора в древните гробове, а банката с данни за виното на ЕС, създадена през 1991 г., анализираше съотношението на елементите във виното, за да види дали е било „захаросано“ или разводнено. Едва в началото на 21-ви век учените започват да използват тези инструменти, за да открият откъде идват материалите. Истинският пробив идва съвсем случайно, и свързан не с измама с какао или грешен памук, а с едно неразкрито убийство на малко момче.

През 2001 г. пешеходец, минаващ по Тауър Бридж забелязва тяло в Темза, макар че в смътната светлина на септемврийската вечер той го бърка първоначално с варел. След това той осъзнава своята грешка и се обади в полицията. Двадесет минути по-късно пристигна патрулна лодка, която извади тялото от водата. Някой беше отрязал главата и крайниците на момчето, а на торсът имаше само чифт флуоресцентиращи оранжеви шорти. Когато Уил О’Райли, детектив инспектор от столичната полиция, беше повикан, той си спомни и за други тела от Темза, които беше видял, няколко от които обезобразени от витлата на лодки. Но след като видя торса, той осъзна, че това е нещо, което никога преди не беше срещал.

Новините от аутопсията донесоха една след друга ужасни мистерии. Детето беше на възраст между 5 и 7 години и няма кръв в тялото си. Стомахът му беше празен, сякаш беше гладувало от дни. Тялото беше срязано по толкова точен и необичаен начин, че предположението за ритуална жертва се появи още при първия посмъртен оглед. Но нищо от това не реши съществения въпрос кое е момчето и откъде идва. О’Райли нямаше пръстови отпечатъци или стоматологични записи, които да изследва. Провеждането на ДНК на момчето чрез базата данни не показа никакви роднини във Великобритания. Генните последователности предполагаха, че то е от северна или западна Африка, но те успяха да уточнят кога за последно е бил в тази част на света или дали изобщо е бил там. Този случай беше толкова дълбоко и трагично анонимен, че полицейските следователи го нарекоха Адам, за да му дадат едно достойно име.

Преди половин век този случай щеше да си остане така, но в началото на 2002 г. един професор по геология даде идея на полицията. Ако елементите в почвата и водата на даден регион проникват в растенията, отглеждани там, те също така проникват и в нашите тела, когато ядем продуктите от тези растения или когато ядем месото на животни, хранени с тези растения. Ние поглъщаме тези елементи, обработваме ги и ги използваме за изграждането на собствената си плът, зъби и кости. Така че елементите, съставляващи нашите тела, могат да ни кажат нещо за храната, която сме изяли, и за земята, на която са родени. Всички ние сме съставени от това, което консумираме, каза геологът. Може би тази наука можеше да открие откъде е Адам?

В костите на Адам имаше концентрациите на елементите стронций и неодим и се предполагаше, че той е прекарал по-голямата част от живота си в западна Африка, вероятно в Нигерия или част от Бенин или Камерун. За да усъвършенства своето търсене, О’Райли и двама негови колеги пътуват през Нигерия, за да вземат проби, покривайки 17 000 мили за три седмици. „Щяхме да навлезем сред нивите на фермерите и да събираме почви и скали. Взехме костни проби от моргата. Купихме месо от буша, което се продава встрани от пътя", каза О’Райли От около 150-те проби, с които те се върнаха, най-близкото до нивата на стронций-неодим в Адам дойде от човешките останки от моргата в Бенин Сити, Южна Нигерия. Геолозите предположиха, че Адам е живял по-голямата част от краткия си живот в тази дива околност. Местната полиция започна да разпитва хората дали познават момче, което да е пътувало до Англия, или да разпознават чифта му ярко оранжеви шорти.

Една нигерийска жена, твърдеше, че познава момчето, но историята й се променяше и се появиха сериозни съмнения за нейната надеждност. Никакви окончателни доказателства не бяха открити за истинската самоличност на Адам и случаят остава нерешен. Но анализът на елементите, който доведе О’Райли до западна Африка, се оказа новаторско в съдебното разследване и беше публикувано в научните списания, беше описано в учебниците и обсъдено на конференциите. Oritain проследява своите методи директно до своя  източник „Торс в Темза“. „Това беше знаков случай за нас. Ние адаптирахме съдебната медицина, която произлезе от този случай, и от подобни случаи като него", ми каза Рупърт Ходжес, главен търговски директор на Oritain.

Животът и смъртта на Адам имаха странни и тъжни прилики с повредените вериги на доставките, които бяха предмет на вниманието на Oritain. Тук имаше едно момче, което бе прехвърлено безпроблемно от един континент на друг, сякаш беше стока - момче, с замъглен произход и неразрешен край напомняха, че докато нашият глобализиран свят се преструва на малък и прозрачен, той всъщност е огромен и мътен, с много места за укриване.

Когато Welspun дойде в Oritain, след своя скандал, вече беше твърде късно да се установи къде точно са допуснати грешките. Нискокачественият памук преминал през заводите на Welspun, е бил е превърнат в чаршафи, продавани като спално бельо. Това, което Welspun искаше да знае, е може ли да увери своите търговци на дребно, че подобен провал няма да се повтори. „По принцип те ни казаха: Как да се върнем доброто в тези магазини с големите кутии?“, каза ми Ходжес.

Ходжес е англичанин с очила, бивш банкер, който говори бързо като поток; и трябваше да пускам нашите записани разговори повече от веднъж, докато ги слушах, и проверявах дали случайно не съм ги пуснал на двойна скорост. Ходжес се присъедини към Oritain през 2014 г., като премина от управление на 1000 души до управлениетп на лондонския им офис. Когато две години по-късно Welspun изпадна в беда, Oritain беше нает да провежда редовни одити на тяхната верига на доставките за компанията.

За да направи това обаче, Oritain трябваше да знае елементарните сигнатури на памука на Welspun. Така персоналът на Oritain започнал да пътува до Египет, да премине всички ферми, доставчици на Welspun, да събира „основните проби“ от памука и да ги поставя в прозрачни найлонови торбички. След това направиха същото в САЩ, Австралия и всяка друга страна, от която Welspun се сдобиваше с памук. Цялото усилие отне шест месеца, каза Ходжес, и доведе до десетки хиляди основни проби.

Използвайки ги за сравнение, Oritain може да удостовери балите, преждата и тъканите на Welspun, за да се увери, че никой не сменя един вид памук с друг. Преминавайки между различните, далечни нива на доставчици, превозвачи, търговци и фабрики, Oritain вземаше проби и тестваше, вземаше проби и тестваше, за да гарантира, че всяко парче памук показва елементарните признаци на своя произход и че този памук, с претенции, че е от египетска ферма наистина беше от тази египетска ферма. Това беше начинът да се направи веригата на доставките по-водонепроницаема, по-надеждна. През май 2021 г. Target се съгласи отново да започне да складира продуктите на Welspun.

Oritain вече разполагаше с непрекъснато разширяваща се библиотека от основни мостри и проверени екземпляри от говеждо месо, ябълки, памук, вълна и други стоки, взети от техните ферми, овощни градини или кланици. Стотици хиляди такива проби лежаха в прозрачни пластмасови торбички в склада в мазето на офис сградата на Oritain в Дънидин, в южна Нова Зеландия. Една част от мазето имаше вграден фризер за съхранение на нетрайни продукти. Имаше и втори резервен склад, в случай че сградата на Dunedin е наводнена или изгоряла. Oritain отказа да ми каже къде е този склад.

Обикновено служителите на Oritain се опитват сами да събират нови основни проби от места, до които нямат лесен достъп, и разчиташе на местните организации с нестопанска цел или други организации. В склада си Oritain съхраняваше проби от повече от 150 държави: месо от венците около зъбите на риби от Патагония от океана близо до Антарктика, кашмир от вътрешна Монголия, киноа от ферми на височина 3 500 м и нагоре в боливийските Анди. След това, за да извърши одити по веригата на доставките или да провери за фалшификати, Oritain наемаше екипи от инспектори от сертифициращи агенции като Bureau Veritas. Самият Oritain има само 50 служители; и те едва ли би били достатъчни да се следи непрекъснато веригата на доставките на една голяма компания, да не говорим за няколко.

Един ден отидох в Кардиф, за да се срещна със Стю Уайтхед, мениджър продажбите в Oritain. Уайтхед току-що се беше преместил във Великобритания от офиса на Oritain в Женева, но като практически всички останали, с които разговарях в компанията, той беше израснал във ферма в Нова Зеландия. Същия ден Уайтхед планираше да влезе в супермаркетите и да закупи пакети от агнешко и говеждо месо, украсени с логото на червения дракон на компанията Meat Promotion Wales. Този индустриален орган, на група уелски фермери и преработватели на месо, е клиент на Oritain. Както и при фермите Silver Fern, целта на Уайтхед беше да открие дали някое месо, рекламиращо се като първокласно уелско агнешко или говеждо месо, всъщност е нискокачествено месо от някъде другаде.

Крайната странност на операцията на Уайтхед беше да я направи тиха и вълнуваща. Карахме с колата му до четири супермаркета, които нямам право да назова, въпреки че едно разумно предположение за най-големите вериги в страната няма да е далеч от истината. Във всеки магазин Уайтхед се насочваше направо към щанда за месо. Ако намереше агнешко или говеждо месо с логото на Meat Promotion Wales за промоция на месо, първо той правеше снимка на пакета на рафта - тайно, защото от опит беше научил, че по някаква причина персоналът не винаги се отнася любезно към това. (Веднъж в един магазин в Германия мениджърът на магазин му се развика. Тъй като Уайтхед не знаеше езика, той не можа да разбере за какво става дума). След това той щеше да плати за артикула – една пържола от бут, 21 дни отлежала, чифт насечени агнешки пържоли или агнешка вратна пържола. След това им направи още по една снимка от тях пред магазина, преди да запише техните данни на лист и да ги постави в импровизиран охладител на задната седалка на колата си. Като оставим настрана снимките, може би и аз съм пазарувал заедно с много високия мъж, докато той пазаруваше за своята много тежка вечеря.

Всеки път, когато някой събереше проби за Oritain, навсякъде по света, той ще я изпрати с куриер до Dunedin. В лабораторията там учените ще подготвят пробата, ще отрежат няколко квадратни инча говеждо месо, да речем, и ще премахнат външните слоеве с нож от неръждаема стомана, за да отстранят всички замърсители попаднали там в процеса на насичане. В плазмния спектроскоп, който прилича на голям, сложен фотокопирен апарат, пробата се тества за повече от 45 химични елемента.

От тях 6 са известни като стабилни изотопи - варианти на общите елементи, които могат да бъдат намерени в природата. Водородът например има стабилен изотоп, наречен деутерий. Той е малко по-тежък и много по-оскъден от най-често срещания вид водород, който познаваме, вида, с който някога са били пълнени дирижаблите и химически те се държат по много сходен начин. Подобно на водорода, деутерият се свързва с кислорода, за да образува вода, и за приблизително на всеки 6400 атома обикновен водород в морската вода има и един от деутерий.

Това обаче е средно число. Съотношението на деутерий към водород във водата се променя от място на място, и понякога това е толкова ясно, че става маркер за определено място, каза Саймън Кели, специалист по безопасност на храните в Международната агенция за атомна енергия. „Съотношението се променя, когато водата се изпарява, когато се кондензира в облаците, когато се излива като дъжд и прониква в земята. Тя се променя в зависимост от това колко далеч сте от екватора, или колко високо сте, или докато пътувате навътре от брега.

Стабилните изотопи на другите елементи на живота - въглерод, кислород, азот и сяра - също са разпределени неравномерно. Същото е и при другите елементи, в следите от количества на елементи като стронций или рубидий или олово, които варират в зависимост от скалните и почвените профили на дадено място. Един учен ми изпрати британска геоложка карта, в която беше картографиран стронция във Великобритания. Петна, където бяха оцветени в ярко синьо, показваха по-високи концентрации на стронций в земята, и това беше точно картографирано за терен с магматични скали в района на Езерата, Северен Уелс и Шотландския Хайленд. Всяко животно, което яде продуктите от дадено място за период от няколко години, ще покаже местния подпис на стронций в неговите кости. Десетки други микроелементи са се загнездили по подобен начин в телата ни. Животът е периодична таблица, вградена в нашата плът.

След като Oritain получи своите проби, на неговите учени им бяха необходими около 2 седмици, за да получат своите резултати. Понякога това беше по-дълъг срок за памука, ако той е бил смесван със синтетичен материал като полиестер, който първо трябваше да се отстрани. Когато се регистрирах при Уайтхед няколко седмици по-късно, той все още не беше научил дали месото, което бяхме закупили, е легитимно или не. При едно друго, по-ранно разпознаване не получихме данни за фалшиво месо, каза Уайтхед, но никога не сме били самодоволни. „Пораснах доста цинично за времето си откакто съм в Oritain. Виждал съм толкова много измами, че вече не вярвам на нищо, което пише на етикетите“, каза ми той

Зад разочарованието на Уайтхед и зад самото съществуване на компания като Oritain се крие историята на съвременната търговия. Там се открояват две сблъскващи се тенденции. Първата е за потребителите като нас и тя е по-очевидна и затова се отдава това значение на произхода на даден продукт. Купувачите обръщат внимание на снабдяването, от поне 1980-те години, но 21-ви век даде нов изблик на съвестност и гора от стандарти и условия, по които да се преценяват продуктите. Тези термини предават понятия за качеството като „органично“, „хранено с трева“, „без пестициди“, но те също така са и сигнали за етичните практики като честната употреба на труда. Компаниите с нетърпение рекламират своето старание при снабдяването и не на последно място, защото това им дава знак за качество и им позволява да оценяват своите продукти по-високо.

В същото време компаниите никога не са били по-далеч от произхода на своите продукти. Тази втора тенденция е по същество еволюцията на съвременната верига на доставки и е в ход повече от половин век, казва Пуван Селванатан, експерт по търговията и нейната устойчивост, като е прекарал години в работата си в ООН. В средата на 20-ти век, обясни ми той, гигантска компания като Unilever ще бъде вертикално интегрирана: „Тя ще притежава ферми, преработвателни фабрики и може би дори магазини, в които да продава своите продукти“. Контролирането на възможно най-много етапи от този процес беше най-евтиният и най-надеждният начин да превърнете своите суровини в продукти.

Но с течение на времето търговията се подобри: транспортните връзки станаха по-чести и по-сигурни, а посредниците и изпълнителите се появиха, за да изкупуват реколтата от фермите или да балират суровия памук или да предприемат други стъпки във веригите за доставки. „Стана по-евтино да се възложи част от работата на външни изпълнители“, каза Селванатан. През последните 30 години компаниите са свалили много от своите остатъчни функции, каза Селванатан, и това „по същество е просто брандиране на бизнеса“.

Тези нови вериги на доставки включват толкова много партньори, разпръснати на толкова голяма част от планетата, че надзорът може да ви се стори като мъглява мечта. Повечето вериги за доставки включват толкова много производители, търговци, агрегатори, агенти и посредници, че големите марки, които всъщност продават продуктите, знаят само за някои и то в едно или две нива, които са най-близко до тях. Да очакваш те да знаят повече „би било като да попиташ: „Какво знаеш за своя трети братовчед?“, каза ми ветеранът от веригата за доставки. "Не много и защо бихте го направили, ако изобщо нямате нужда да говорите с тях?". Това невежество дори се оказа полезно, като позволи на компаниите да отрекат всякаква информираност за най-отдалечените, най-мръсните области на техните вериги на доставки, където трудовото законодателство е занемарено и стандартите за качество се хлъзгави.

И нито една индустрия не илюстрира това по-добре от памука. Произходът му има огромно значение – внушителен с дългите влакна от черните, влажни почви на Египет, толкова много различен от по-грубите, с къси влакна от индийския щат Гуджарат. В същото време преработката на памук е сложна работа, която изисква толкова много стъпки на толкова много различни места, че произходът на памука може лесно да се скрие.

Когато се взема реколтата памук, той се почиства и уплътнява, обикновено с голям механичен „маган“ или машина и памукът от различните ферми може да бъде опакован в една и съща бала. В САЩ или в Австралия балите са маркирани с района си на произход, но етикетите изчезват по време на това, което индустрията нарича „разпределение“. „Когато балите се превръщат в прежда, обикновено се поставят 40 бали на пода в една линия и машината, се движи така, че да отреже горната част на всяка бала. След това всичко това се превръща в дебела прежда и от нея се произвежда по-тънката прежда", каза Рупърт Ходжес. Ако балите от цял свят се насочат към фабриката за прежди, техният памук се смесва допълнително.

Ако оформлението на памука на този етап не го е направило анонимен, то това ще се случи в някой от следващите етапи и често това ще бъдат: становете за тъкани, комбиниращи преждите от различните фабрики за прежда, магазини за рязане и сплитане, където се смесват тъкани от различни становете и това смесване го има докрай. Често брендовете за облекло знаят само за идентичността на тъкачниците, които ги захранват с плат. „Бренд може ли да попита тъкачницата:„ Колега, сигурен ли си, че си закупил египетска памучна прежда?“ - каза Ходжес. - „И тъкачницата казва: „Да, да, имаме клетвена декларация от предачницата за прежди“. Welspun е използвал точно такива сертификати за своите транзакции: парчета хартия, издадени и актуализирани всеки път, когато малко памук преминава през някакъв вид на обработка. Очевидно обаче сертификатите бяха твърде лесни за фалшифициране или манипулиране. „Те дори не струват хартията, на която е написани“, каза Ходжес. „На някои предачници не им пука. И е твърде трудно да се разберат всички места, от които е купуван памука".

В резултат на това памучната промишленост е подготвена за две категории на шок. Първият включва памука, за който е установено, че е с по-лошо качество от рекламираното, както се случи с Welspun и резултат може би ще е резултат от безразличен или двойно пресичащ се доставчик или на обърквания във самата верига на доставки. Вторият вид шок включва внезапните разкрития за хората, които отглеждат или обработват памука и условията, при които работят, или начините, по които се нарушават техните права и това са проблеми, които далеч надхвърлят дискомфорта от спането на чаршафи, изработени от по-малко от най-високо ценения супер фин памук. Съвсем наскоро светът на облеклото беше разтърсен от разкрития, че памукът от Синдзян в Китай се отглежда и преработва с принудителен труд. Скандалът замеси някои от най-големите световни марки, като H&M, Nike, Adidas и Gap, и предизвика санкции и ограничения на Запад върху вноса на памук от Синдзян. Миналия август, малко след като САЩ забраниха всеки внос, съдържащ памук от Синдзян, митническите власти на САЩ поискаха от Oritain пилотна демонстрация на техните способности за проследяването на памука.

Отворен остава въпросът дали компаниите, доставящи памук от Синдзян, са били наясно какво се случва на земята, преди това да стане публично достояние. Повечето от хората, с които разговарях, настояваха, че не биха могли да знаят и че тези марки не знаят за всичко, освен за най-близкото до тях ниво на доставчици. Но те също така никога не си направиха труда и да разберат, казва Лаура Мърфи, професор по правата на човека в университета в Шефилд Халам: „Това, което трябваше да кажат, е: „Ако не виждам откъде взимате памука, няма да правя бизнес с вас“. Когато някои марки, като H&M, Muji и Zara, изразиха своята тревога заради разкритията, китайското правителство насърчи уронващите техния престиж бойкоти на техните брандове. И в рамките на няколко дни Zara изтегли критичното си изявление от своя сайт; а Muji обяви, че не е открило проблеми в Синдзян.

В американските пристанища митническите власти сега инспектират внимателно вноса, и търсят продукти от памук, които може да са дошли от Синдзян. Всяка предполагаема пратка се задържа от митницата, каза Андре Рагху, главен изпълнителен директор на HAP, базираната в Бостън консултантска компания, която съветва бизнеса за техните вериги на доставки. След това компанията вносител на продуктите разполага с 3 месеца, за да предостави пакети от документи, които доказват произхода на памука. Ако документите не доказват категорично, че стоките са произведени без използването на принудителен труд, правителството конфискува изцяло пратката.

Подобни конфискации бяха редки. През цялата 2017 г., каза Рагху, това се случи само веднъж, но между октомври 2020 г. и юни 2021 г. САЩ задържаха близо 700 пратки с подозрения за използван принудителен труд. Перспективата продуктите на стойност от милиони долари да изчезнат по този начин, без насрещна компенсация, изплаши компаниите. Oritain е подписал договори с 30 модни клиенти само през последната година, каза Ходжес, и „без съмнение, те се включиха само заради това“.

Някога ни казваха, че глобализацията ще направи всяко място в света идентично. Работата на Oritain разкрива, че е точно обратното. Всяко място е различно и не само в своята история или политика, но и в своята елементарна материалност. Водородът, азотът, стронцият и въглеродът в даден регион могат да осигурят такава уникална продукция, че фирмите и държавите ще направят всичко възможно да я експлоатират. Те ще принудят децата или затворниците да работят, ще тъпчат с химикали почвата или животните, които живеят на нея, ще лъжат за произхода и ще си измислят фалшификатите. Именно тази гнилост във веригите за доставки, Oritain иска да помогне тя да изчезне.

Дори ограниченията на Оритайн са показателни. Тя може да разкрие къде се крият проблемите, но тяхното отстраняване все още изисква именно самите компании и правителствата да действат и това са същите компании и правителства, в много случаи, които са въвели тази гнилост във веригите на доставки или са я пренебрегвали или са избрали да не знаят нищо за това.

„Въпросът, към който непрекъснато се връщам с технически поправки, е: „И какво от това?“, каза Пуван Селванатан, позовавайки се на видовете решения, предлагани от Oritain, но и от другите фирми, които обещават прозрачност чрез ДНК маркерите или блокчейните. „Кажете, че можете да проследите веригата на доставки между Бразилия и Холандия с проследяване на елементи или на блокчейн или на каквото и да е. И така, какво? Пречи ли това на работника да му бъде заплатена несправедлива заплата или продуктът да се отглежда на оголените 100 000 хектара в тропическите гори на Амазонка? Отговорът е не". Но дори неуспешното разследване на убийството на Адам, момчето от Темза, ни даде същия урок. В крайна сметка анализът на елементите е само едни данни и той може да бъде само една гениална помощ в измислянето на поправките, но не и на самата корекция.

Ходжес ми разказа историята на скъп шоколадов бренд, който се представя за душата на стабилността. Брендът не преработва собствено какао; и вместо това, купува шоколада от един от няколкото шоколадови гиганти, които се защитават по дело за използван детски труд в САЩ. Миналата година ръководителите на Oritain се свързаха със скъпият шоколадов бренд, каза Ходжес и му предложиха своите услуги.

„Те ни казаха: „Вижте, в момента имаме много други неща“. И те изхарчиха всичките си пари за маркетинг“, спомня си Ходжес. „Тогава им казахме: „Не е нужно да ни плащате. Ще го направим за вас безплатно. Ние искаме да го направим като доказателство за концепцията”. Но бренда отказа дори това предложение. „Може би са знаели, че някъде имат проблеми, но не са знаели какви са и не са искали те да бъдат идентифицирани“ каза ми той.

Ходжес сви рамене в престорено отчаяние, сякаш искаше да ми каже, че Oritain не може да помогне на онези, които не искат да си помогнат. Или че това е състоянието на света: компаниите знаят, че гардеробите им са неподредени и вероятно са пълни със скелети, но въпреки това държат вратата плътно затворена, с надеждата, че никога нищо няма да излезе оттам.

(Превод за „Труд” – Павел Павлов)

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения