Основно продаваме в ЕС - Германия, Италия, Румъния и Гърция, внасяме от Китай, Турция и Германия

Ръстът при енергийните ресурси е най-голям - от 8 на сто 

Българската народна банка оповести предварителните данни за платежния баланс до края на 2021 г. Това е статистически отчет за отношенията между българската икономика и останалия свят и показва трансакциите във връзка с износа и вноса на стоки и услуги, движението на доходи и извършените инвестиции, като по този начин дава обективна оценка как България се разглежда от чуждестранните партньори.

Текуща сметка

В текущата сметка се съдържа информация за текущите операции - внос, износ, доходи и текущи трансфери. През 2021 г. салдото е отрицателно в размер 1,38 млрд. евро като се понижава спрямо предходната година с над 1,2 млрд. евро. Приносът за това развитие е най-вече на търговското салдо (разликата между износа и вноса на стоки), което се понижава с 1,4 млрд. евро и достига почти - 3,4 млрд. евро, както и на първичния доход, което намалява с 0,8 млрд. евро до -3млрд. евро през 2021 г., докато нетното салдо по статията “Вторичен доход” (текущите трансфери) намалява с почти 0,2 млрд. евро. От друга страна салдото по услугите (износ минус внос на услуги) се повишава с 1,3 млрд. евро до 4,3 млрд. евро.

Износът на стоки достига рекордната стойност от 34,2 млрд. евро (приблизително 50,9% от брутния вътрешен продукт), като се увеличава с 25,4% (с над 6,9 млрд. евро) спрямо 2020 г. Основните дестинации на българския износ са страните от Европейския съюз. Сред тях най-голям износ се осъществява за Германия, Румъния, Италия, Гърция. Най-значима дестинация извън ЕС е Турция, все по-важен пазар е и Китай. Износът на стоки към Русия в стойностно изражение е сравним с този към Украйна и заедно формират около 2,4% от общите приходи от износ.

Стоките, които се изнасят от България, са преобладаващо суровини и материали (43,1%), докато относителните дялове на потребителските и инвестиционните стоки се изравняват (24,3%). Най-съществен растеж се регистрира при износа на енергийни ресурси, чиито относителен дял достига 8%. Причината за това е износът на електроенергия, като едновременно се повишават и количествата, и цените.

По-високи темпове на растеж през 2021 г. се отбелязват при износа на храни, на мебели и домакинско обзавеждане, на минерални горива и масла, на пластмаси и каучук, на торове, на чугун, желязо и стомана, на суровини за производство на храни, на електрически машини и др. Най-силен спад е налице при износа на напитки, докато при цигарите, при дрехите и обувките, лекарствата и козметиката и тютюна той е по-слаб.

Поради липсата на някои ресурси в българската икономика, за да се повишава износът е необходимо това да се случи и при вноса. Такъв е и настоящият случай, когато в стойностно изражение вносът на стоки през 2021 г. достига 37,6 млрд. евро (55,9% от БВП). Най-висока е стойността на стоките, които се внасят от Германия, Китай и Турция, като през 2021 г. Русия си връща четвъртото място като източник на внос, като отново изпреварва Италия, следвана по значимост от Румъния.

В структурата на вноса се открояват суровините и материалите с относителен дял от 38,2%, следвани от инвестиционните (26,3%) и потребителските стоки (22,7%), докато на енергийните ресурси се падат 12,1%.

През 2021 г. най-голям растеж в стойностно измерение обаче регистрират последните и най-вече на суровия петрол и природния газ, заради силното повишаване на цените им през втората половина на годината.

По-значително нарастване на разходите за внос се отбелязва при пластмаси и пластмасови изделия, при торове, при електрически машини и апарати, при чугун, желязо и стомана, мед и изделия от мед, алуминий и изделия от алуминий, при мебели и при дървен материал и дървени изделия. Спадове са налице при вноса на кожи, на маслодайни семена и при изделия от чугун, желязо и стомана.

Износът на услуги през 2021 г. достига 8,96 млрд. евро, като нараства с 24,2% на годишна база (с 1,75 млрд. евро). Въпреки внушителния растеж тези приходи все още са далеч от постигнатите преди COVID-19 кризата през 2019 г. (10,2 млрд. евро). Основният фактор за това са приходите от туризъм и в по-малка степен тези от транспортни услуги.

Най-значими в структурата на износа през 2021 г. остават далекосъобщителни, компютърни и информационни услуги, чиито приходи отново изпреварват тези от туризма, макар че разликата се понижава заради частичното възстановяване при последния. На трето място се нарежда транспортът, следван от технически, бизнес и търговски услуги, професионални и управленски услуги и застраховане. Най-динамично през годината нарастват приходите от такси за използване на интелектуална собственост, невключени другаде, и от услуги, свързани с научноизследователска и развойна дейност, но тяхната значимост все още е слаба.

При вноса на услуги също се реализира възстановяване, но недостатъчно за достигане на разходите от 2019 г. Изоставането е най-сериозно при туризма, застрахователните, финансовите и транспортните услуги, докато повишаване се регистрира при професионалните и управленските услуги. През 2021 г. по-бързо нарастват разходите за транспорт, пътувания и професионални и управленски услуги.

Доходите от фактори за производство (труд и капитал) се отразяват в статията първичен доход. Тук традиционно салдото е отрицателно заради инвестиционния доход, който е резултат от натрупаните в българската икономика чуждестранни инвестиции. Получените доходи в българската икономика са за 1,2 млрд. евро, като 0,7 млрд. евро са от инвестиции, а 0,5 млрд. евро са от трудова дейност. Изплатеният доход през 2021 г. от българската икономика към останалия свят е за 4,2 млрд. евро и почти изцяло (4,1 млрд. евро) той е за сметка на инвестиционен доход.

Статията вторичен доход отразява текущите трансфери през годината. Основните позиции са свързани със средства от Европейския съюз, получени в местната икономика (1,76 млрд. евро), и средства, изпратени от българските емигранти към техните близки - 0,4 млрд. евро. При втория показател продължава тенденцията за силно свиване на получените суми. За сравнение до 2019 г. сумите от двата източника са били близки по размер, но докато при средствата от ЕС е налице възходяща тенденция, то при т. нар. “емигрантски пари” посоката е обратна. Тези средства са важни, тъй като пряко засягат размера на разполагаемия доход за част от населението. Основен фактор за намаляването би могъл да бъде обединяването на семействата на едно и също място (най-вече в чужбина), поради което се премахва необходимостта от презгранични трансфери на пари.

Салдото по капиталовата сметка е положително, но се понижава до 489 млн. евро от 947,5 млн. евро през 2020 г., като капиталовите субсидии, които се получават от ЕС, запазват размера си почти непроменен спрямо предходната година. През 2022 г. в държавния бюджет е заложено по-голямо усвояване на средства от фондовете на ЕС. Тази прогноза се основава на факта, че през настоящата година е необходимо да се усвоят средствата от предходния програмен период. Новите програми обаче, както и Планът за възстановяване и устойчивост все още не са договорени, така че средствата от тях ще бъдат получени през следващите години.

Финансовата сметка отразява видовете инвестиции с произход от и направени в местната икономика. През 2021 г. салдото по тази сметка е приблизително 3,1 млрд. евро (4,6% от БВП) при 2,6 млрд. евро (4,3% от БВП) през 2020 г.

Дългосрочният компонент, който се отчита тук, са преките чуждестранни инвестиции. Преките инвестиции в страната през 2021 г. са едва 1035,9 млн. евро (1,5% от БВП) при 2272,8 млн. евро (3,7% от БВП) през 2020 г. Данните са предварителни и е възможно при следваща ревизия да има увеличаване на стойността, но въпреки това тя ще бъде ниска.

Такъв размер на ПЧИ в страната при наличие на изобилна (дори прекомерна) ликвидност на международните пазари през годината показва ниското доверие към средата за бизнес в България през 2021 г. Факторите за това са свързани с политиката на предходното редовно правителство, което не гарантираше сигурността на инвестициите, тъй като държавни институции и регулаторни органи се използваха за натиск върху бизнеса и за получаване на конкурентни предимства за едни субекти спрямо останалите. Тази несигурност се подсилваше от честите промени в нормативната уредба, които допълнително затрудняваха планирането.

Освен това политическата нестабилност беше другият фактор, който попречи на инвестициите (не само на чуждестранните, но и на местните), тъй като през 2021 г. бяха проведени три последователни парламентарни избори.

Нетното салдо по портфейлните инвестиции (т. е. инвестиции в ценни книжа без дълготраен интерес) е отрицателно в размер - 2,3 млрд. евро, което е резултат от предприемането на местни инвестиции в чужбина.

Вероятно това е повлияно от липсата на доходност по банковите депозити и търсенето на по-изгодни алтернативи. Нетното салдо по другите инвестиции в размер на 2 млрд. евро почти компенсира това по портфейлните. То е в резултат от привличането на средства в банковата система, получаването на търговски кредити и на заеми и най-вече от получаването на приблизително 1 млрд. евро Специални права на тираж от Международния валутен фонд, които увеличават директно валутните резерви на БНБ.

В резултат от това те нарастват с 3,6 млрд. евро през 2021 г. и в края на годината достигат почти 67,7 млрд. лв. Така те осигуряват по-голямо покритие на пасивите на валутния борд, което достига 115,2% в съответствие с нарастването им през годината (покритието в края на 2020 г. е 112,9%).

Увеличаването на резервите означава, че в крайна сметка в българската икономика през 2021 г. е постъпила повече чуждестранна валута, отколкото е излязла от нея. Това обаче се отразява на паричното предлагане, което също се увеличава и дава тласък на инфлацията в страната. При ниска инвестиционна активност и растящи цени на енергоносителите и на основните суровини темпът на растеж на производството изостава от този на търсенето. Основно предизвикателство остава създаването на благоприятна за инвестиции среда в страната и то се усложнява от влошаването на външната конюнктура.