Населението се сви заради миграция към страни с по-висок стандарт на живот

Най-важният проблем е демографският

Наскоро Евростат публикува международното сравнение за покупателната способност на дохода на човек от населението в Европейския съюз. И през 2021 г. България остава на последното място по този показател с резултат 55% от средния за ЕС, докато следващата най-лошо представила се икономика е Гърция, която все пак е с 10 процентни пункта по-висок резултат.

Доходът на човек от населението според паритета на покупателната способност е специфичен показател, който отразява равнищата на цените и възможността за използване на доходите в самите икономики. Смисълът му е за какво количество стоки и услуги е достатъчен средният доход на един гражданин в съответната страна. По този начин показателят е достатъчно коректен предвид факта, че основна част от дохода се изразходва именно в българската икономика. При пребиваване в чужбина обаче ситуацията е различна - там се прилагат местните цени.

Поради това значение има и абсолютния размер на дохода. Докато при горния показател изоставането от средната стойност за ЕС е 45%, то при реалния доход на човек от населението то е значително по-голямо като надвишава 75%. През 2021 г. вторият показател за България е 6690 евро при 27800 евро за ЕС по цени от 2010 г. (т. е. 24,1%). Макар и незначителен, но все пак през 2021 г. за пръв път се регистрира спад на относителната стойност спрямо средната за ЕС.

Как се развиват останалите икономики?

Страните от Централна и Източна Европа, които са членове на ЕС, представляват особен интерес за нас, тъй като те биха могли да послужат като база за сравнение при оценката на случващото се и в България. Тяхното развитие обаче е доста разнообразно въпреки географската близост и общото минало в рамките на бившия социалистически блок. Общото между всички икономики с изключение на Словакия е, че през периода 2010-2021 г. те успяват да се приближат по покупателна способност на дохода на човек от населението до средната стойност за ЕС.

Понастоящем най-близо са Чехия, Словения, Литва и Естония, при които съотношението е около 90%. Тук прави впечатление, че първите две от тях още през 2010 г. са надвишавали 80% от средната покупателна способност в ЕС и сближаването при тях фактически е най-бавно в цялата съвкупност. На другия полюс са Литва и Естония - през 2010 г. те са били при стойност под 70% от средната за ЕС, като междувременно са реализирали най-високите скорости на сближаване, което ги е извело в челни позиции. Традиционно за тези две икономики преди и след присъединяването към еврозоната е прилагането на по-малки бюджетни дефицити, с умерено данъчно облагане и по-нисък от средния за ЕС процент на преразпределение на създадените доходи през държавния бюджет.

Освен това е поставен фокус върху образователната система, ефективната държавна администрация и относително високата стопанска свобода. Неслучайно Естония се нарежда на 7-мо място, а Литва на 17-то в класацията за икономическа свобода на фондация “Херитидж”. Разбира се, при тези икономики също са налице демографски проблеми, недостатъчна ефективност на съдебната система, недостатъчно гъвкав трудов пазар, но все пак те са сред водещите страни и пред тях стои перспективата да изпреварят скоро Словения и Чехия и да достигнат средните доходи в ЕС. Неслучайно Естония успя да обърне негативната тенденция и в страната започнаха да се връщат повече жители, отколкото емигрират от нея.

Друг успешен пример през разглеждания период е Румъния. Докато през 2010 г. тя е единствено пред България с 52% от средната покупателна способност в ЕС, то през 2021 г. тя вече е със 73%, като изпреварва Хърватия, Словакия и Латвия и се доближава до Унгария и Полша. През голяма част от посочения период Румъния беше обявила официално приемането на еврото като основна цел на своята политика. През последните години обаче това вече не е приоритет, което е разбираемо предвид относително бързото развитие на страната и нерешените проблеми в еврозоната, която все още не е достатъчно интегрирана. Така използването на собствена валута не се разглежда като пречка пред търговията и инвестициите.

Централната банка използва режим с определяне на изрична цел за инфлацията, който се съчетава с управлявано плаване на валутния курс на румънската лея спрямо еврото. При това се следва политика на слабо обезценяване, което е оправдано предвид инфлационния диференциал спрямо еврозоната, така че да не се допуска поскъпване на реалния валутен курс, което би могло да повлияе негативно върху конкурентоспособността на местния износ.

Същевременно фискалната политика на Румъния е сред най-експанзивните сред разглежданата съвкупност, което поставя под съмнение устойчивостта на постигнатия икономически растеж. През периода 2010-2020 г. неизменно се поддържат бюджетни дефицити като средната им стойност спрямо брутния вътрешен продукт е 3,8%. В резултат от това държавният дълг се повишава спрямо БВП с почти 18 п. п. Разбира се, наличието на самостоятелна парична политика и конвенционална централна банка осигурява пазар за емитираните държавни ценни книжа и намалява пазарния натиск върху лихвените проценти.

Няколко думи заслужава и Словакия - единствената страна, която се отдалечава от средната стойност за ЕС според покупателната способност. При нея неточното определяне на валутния курс, при когото е извършено конвертирането на цените при приемането на еврото като законно платежно средство поражда след това неравновесие в различни сектори на икономиката. През отделни години се регистрира отлив на преки чуждестранни инвестиции, криза при недвижимите имоти и спад във финансовия сектор. Проблеми са налице също в селското стопанство и индустрията.

Как се справя България спрямо останалите страни?

Според степента на сближаване според покупателната способност на доходите България се представя под средното сред разглежданите икономики. Тя стартира от най-ниска позиция (45% от средното за ЕС през 2010 г.) и все още я заема през 2021 г. (55%). Така през посочения период са наваксани едва 10 п. п., докато средната скорост е 12 п. п. (ако не се включва Словакия заради фактическата дивергенция, средната скорост е дори 14 п. п.). Така изоставането спрямо предпоследната икономика се увеличава от 7 п. п. на 10 п. п.

Изоставането на България от ЕС е по-малко според показателя реални потребителски разходи на човек от населението според паритета на покупателната способност. Според наличните данни към края на 2020 г. стойността за страната е 60,7% от средната за ЕС, което обаче отново отрежда на страната последното място.

Според показателя, известен като производителност на труда, което в действителност е брутна добавена стойност в реално изражение на едно заето лице, представянето е по-добро. Растежът през периода 2010-2021 г. средногодишно е 2,1% при 2% средно за съвкупността като цяло. Шампион по този показател е Румъния, следвана от Литва, Латвия и Полша.

Най-важният проблем през периода е демографският. Населението силно се сви заради отрицателен естествен прираст и миграция към икономики, които предлагат възможности за по-висок стандарт за живот. За последното допринесе и членството в ЕС, което разшири избора на индивидуално ниво като позволи на хората да търсят реализация на способностите си на значително по-голям пазар. Друг не по-маловажен фактор за това развитие беше ниската ефективност на публичните услуги - влошаването на качеството на здравеопазването и образованието, недостатъчната защита на живота и имуществото и проблемите с върховенство на закона.

Един от проблемите в България през посочения период е влошаването на средата за бизнес и ниската инвестиционна активност в резултат от това. Частните инвестиции бяха потискани от множество регулации, използването на държавни и регулаторни органи за упражняване на натиск и дори отнемане на бизнеси, използване на същите за осигуряване на предимства за близки до властта фирми и т. н. За публичните инвестиции се разчиташе почти изцяло на финансиране от европейските фондове. Проблемът при тях обаче беше раздуването на извършените разходи заради непрозрачни процедури при възлагане и слабият контрол върху изпълнението на проектите.

През периода 2010-2021 г. размерът на нетните преки чуждестранни инвестиции в България е 17,1 млрд. евро - значително свиване спрямо предходния период. По-детайлни данни са налице след 2014 г. Те показват, че най-много инвестиции е привлякъл финансовият сектор (3,6 млрд. евро), следван от търговията (2,6 млрд. евро) и професионални дейности и научни изследвания (2 млрд. евро) и преработващата промишленост (1,1 млрд. евро). От друга страна в някои дейности се регистрира отлив на чуждестранни инвестиции - хотелиерство и ресторантьорство, добивна промишленост, образование и др.

Представянето на отделните икономически дейности е неравномерно. БДС в реално изражение нараства с 6,1% средногодишно при информационните и комуникационните технологии, за което принос има голямото участие на международни компании на българския пазар, както и възможността местни компании да работят на световните пазари.

Секторът на информационните технологии не изисква мащабни инвестиции в материални активи, инвестициите са в хората. Така корпорациите не поемат прекомерни рискове от присъствието си в България, което се съчетава с все още значително по-ниските разходи за труд. Съществен принос за това има и облагането на труда - пропорционален данък със ставка 10% при личните доходи и осигуровки с максимален праг, което ги прави регресивни за по-високите доходи, характерни за сектора.

Като цяло периодът от 2010 до 2021 г. се характеризира с бавно сближаване на българската икономика към средните стойности за ЕС според показателя покупателна способност на дохода на човек от населението. Основното предизвикателство за управляващите остава създаването на условия за българите да предпочетат да живеят в собствената си страна, да се увеличи раждаемостта, а работоспособността на населението да се поддържа по-дълго.