- Пешо, защо си толкова тъжен? 
- Абе, какво да ти кажа, влизам вчера в трамвая, гледам - седи една такава прекрасна девойка. Млада, крака два метра, големи цици, абе, просто да паднеш. Взех, че ѝ намигнах...
- И тя? - Ами стана и ми отстъпи мястото...

***

Бог: 
- Знаеш ли, направих нещо много полезно. Забраних на Адам да яде от Ец-ха-Даат-Тов-Ве-ра.
Луцифер: 
- Кво си му забранил? 
Бог: 
- Да яде от дървото на познанието за добро и зло.
Луцифер: 
- Ама, че си! Ще го съсипеш тоя човек! Не се ли досети, че щом досега Адам не е ял от дървото на познанието за добро и зло, той не може да разбере смисъла на забраната ти.
Бог: 
- Как така? 
Луцифер: - Ей така! Адам все още не може да прави разлика между добро и зло, нали не е опитвал плод от дървото на познанието за добро и зло, затуй и не знае, че да яде плод от това дърво е зло, а да не яде е добро. Бог: - Да, бе! Ех! И сега какво - значи моята забрана нищо не значи за него? Луцифер: - О, напротив! След като си му споменал дървото на познанието за добро и зло, ти вече си му го предложил. Той може и да не е опитал плода на дървото, но е усетил плода на предвкусването за него. Сиреч, ти си му обърнал света наопаки, защото си посял семето на желанието у Адам.
Бог: 
- Под ягодите! Какво направих? Ех, само ако бях толкова добър психолог като теб...
Луцифер: 
- Не се тревожи, аз ще оправя нещата вместо теб.
Бог: 
- Наистина ли? Ах, колко съм ти благодарен! Но какво ще сториш? 
Луцифер: 
- Сега ще го обсъдя с Ева, все ще измислим нещо..

***

Двама шефове си говорят.
- Какво прави готината ти секретарка? 
- Уволних я. Извъртя ми страхотен номер. Един ден влизам в кабинета, а тя ме посреща с “Имам изненада за вас” - и излезе. След малко се появява цялата ми дирекция на вратата, носят цветя, бонбони, коняци... Скандират: “Честит рожден ден, господин директор”...
- Е какво лошо има в това? 
- Ами аз вече се бях съблякъл!

***

Тийнейджърът Иванчо влязъл в аптеката и поискал книгата за похвали и оплаквания. Започнал да пише оплакване: “Презервативите, които се продават в тази аптека, са абсолютно негодни - всичките се късат!”. В това време Иванчо усетил, че някой го потупва по рамото. Обърнал се и вижда един старец. Дядото му казал: “Пиши, синко, пиши - не само се късат, ами се и огъват”.

***

- Жоре, и къде се запозна с това момиче? 
- Как къде? Под стария фар в Несебър! 
- Е, тоя фар не работеше ли, бе?

***

Изпратили блондинка в космоса с две кучета. От земята им се обадили: 
- Шаро.
- Бау! 
- Шаро, натисни зеленото копче! 
Шаро натиснал зеленото копче.
- Рекс.
- Бау! 
- Рекс, натисни синьото копче!
Рекс натиснал синьото копче.
- Блонди.
- Бау! 
- Не ми лай, а нахрани кучетата и не пипай нищо!

***

Олимпийските игри, финалите по борба. Треньор дава последни напътствия на един от борците: 
- И внимавай много. Твоят противник има коронен номер. Досега никой от неговите съперници не е успял да се справи с неговия захват.
- ОК, тренер, ще се постарая...
Още не започнала схватката и борецът попаднал в коронния захват. Виждайки, че неговото момче не може да направи нищо, треньорът се разстроил и се прибрал в съблекалнята. Там обаче телевизорът бил включен и треньорът вижда, че публиката, станала на крака, аплодира неговия състезател. След награждаването треньорът пита: 
- Как успя да се измъкнеш от тоя захват? 
- Разбираш ли, тренер, щом почна мачът и оня ме хвана. Седя аз и не мога да мръдна, а той ме усуква отвсякъде, вече не мога да дишам, викам си - ще се предавам. Изведнъж гледам, пред очите ми висят топки, повдигнах си главата и ги захапах с всички сили...
- А стига бе, това не е спортсменско, не можеш да се измъкнеш по този начин от захвата...
- Ти ще кажеш! Въобще не можеш да си представиш на какво е способен човек, като си захапе собствените топки...