Няма никаква конституционна криза, както заяви някой, който смята, че Конституцията е готварска книга. Ето как стоят около изпълнението на връчения проучвателен мандат на Мария Габриел от конституционно гледище. Това са ясни конституционни положения, по които няма място за "друга гледна точка".

1. Президентът, съгласно конституционните разпоредби, е издал указ, с който предлага на Парламента да избере за министър-председател кандидата, посочен от най-голямата парламентарна група. С този указ не се предлага състав и структура на Министерския съвет. Такава е процедурата. Кандидатът е заявил готовност да състави правителство, показал е и проект за състав и структура и това е достатъчно, за да се издаде президентският указ. Този указ не може да бъде отменян, оттеглян или обезсилван.

2. Промени в проекта за МС, примерно поради отказ на кандидати за министри, провал на преговори и пр., могат да се правят от кандидата за министър-председател, съгласно тълкувателно решение на Конституционния съд от 1992 г., от момента на издаване на указа, с който предлага на НС да избере министър-председател до гласуването в НС.

3. Само оттегляне на кандидата за министър-председател преди гласуването в НС прекратява този етап от конституционната процедура по чл. 99 от Конституцията.

4. В Народното събрание се извършват две гласувания - първо за министър-председател, и ако изборът е успешен, се гласува за предложени от него състав и структура на МС.

Всичко останало са политически сътресения и ненужни партийни истерии, които произтичат от политическата незрялост на част от действащите политици.