Малкият държава Израел се превърна в един от световните центрове на IT индустрията и високите технологии и в страната има истински бум на технологиите, а в тази индустрия се наливат огромни пари и инвестиции. Каква е причината за впечатляващия успех на Израел в цифровата икономика, как този феномен помогна на страната да се справи с коронавирусната криза и могат ли тези рецепти да бъдат приложени и другаде?

За ролята на иновационния сектор в израелската икономика и мащаба на активността на хай тек (високите технологии) компаниите може да се съди само по един пресен факт, че от началото на тази година в Израел се появиха 20 нови, от така наречените компании „еднорози“ и това са частни стартъп компании на стойност над един милиард долара. Общо в страната има 60 такива компании и Израел е на второ място в света след САЩ, а няколко десетки IT бизнесмени вече са в списъка на 500-те най-богати хора в Израел. Общо в Израел са регистрирани над 6 400 стартъп компании и това на глава от населението дава най-висока плътност на иновативния бизнес в света.

Няма съмнение за привлекателността на израелския иновативен бизнес за външните инвеститори. 38 от 61 първоначални публични предлагания на ценни книжа (IPO) на фондовата борса в Тел Авив са извършени от хай тек компании от началото на тази година. Израелските стартъп компании също се търсят и на американските фондови борси.

Новата популация от ''еднорози''

По-конкретно, пазарната оценка на занимаващата се с автоматизация компания Monday, след като беше листвана на Нюйоркската фондова борса NASDAQ цената й нарасна от $6,8 млрд. до $10 млрд., а компанията за киберсигурност SentinelOne събра над $1,2 млрд. на Нюйоркската фондова борса, а цената на акциите й в първия ден на търговия се увеличи с 21%, което позволи тя да завърши месец юни с оценка от $10,77 млрд. Инвеститорите бяха още по-ентусиазирани от сливането на платформата за разработка на игри и приложения IronSource, с разработчика на софтуер Thoma Bravo Advantage, и новата компания започна да се търгува на Нюйоркската фондова борса с оценка от $11,1 млрд.

През петте месеца на тази година Израел отчете ръст на инвестициите от 137% в сравнение със същия период една година по-рано, сочат данните на платформата Start-Up Nation Finder, взети от Андрей Крехов, директор на специалните програми в IT компанията ICL Services. За сравнение в Европа е регистриран ръст от 123%, в САЩ - 91%, в Азия - 69%, а основно потоците от инвестиции в Израел са външни.

„Ръстът на инвестициите отразява нарастващото доверие на инвеститорите в израелската иновационна екосистема, която е в състояние да запази своето конкурентно предимство като глобален център за технологични иновации. Инвестициите в израелските хай тек технологии и иновации са насочени към по-прогресиращите етапи на разработките, като 64% от капитала е инвестиран в по-късно появилите се проекти", коментира експертът. Компаниите за киберсигурност, финансови технологии и корпоративни решения са привлекли по-голямата част от финансирането и тези 3 основни сектора заедно са получили $6,2 млрд., или 60% от всички инвестиции са в израелския хай тек.

Бумът в хай тек индустрията в крайна сметка се отразява в израелската икономика като цяло. Благодарение на този сектор Израел се справи с последиците от коронавирусната пандемия много по-бързо и по-ефективно от други развити страни, според Хелън Перес, международен бизнес консултант и експерт по Близкия изток. Миналата година, тя припомни, че израелската икономика загуби само 2,6%, а по отношение на БВП на глава от населението страната влезе в топ 20 на глобалните лидери, докато американската икономика се сви с 3,5%, немската и японската - с 5%., британската с 10%.

Според експерта основната насока на израелския хай тек е киберсигурността: компаниите от Израел през миналата година представляват 31% от глобалните инвестиции в този сегмент, а обемът на израелския износ на продукти за киберсигурност възлиза на $6,85 млрд.

В тази област Израел е на второ място след САЩ, а една трета от глобалните компании ''еднорози'', работещи в него, са от израелски произход, отбелязва Хелън Перес. В допълнение, една от най-бързо развиващите се и най-привлекателните области на израелския хай тек за световните инвеститори е изкуственият интелект (ИИ) и сега над 1 000 компании, академични и международни изследователски центрове на страната са специализирани в него.

Има още около 400 стартъп фирми в областта на автомобилните технологии, въпреки че Израел няма собствена автомобилна индустрия, с изключение на производството на автобуси и оборудване за армията и службите за сигурност. Но в този сегмент има истински бум, казва Перес и много стартъп фирми активно въвеждат свои собствени технологии в автомобилната индустрия в областта на хардуера, сензорите, киберсигурността, както и решения за автомобили със система за автопилот.

Синтез на бизнеса, образованието и специалните служби

Иновационната икономика на Израел е до голяма степен възможна от правителствената политика, основана на три предпоставки.

Първо, това е предприемаческият дух на населението на Израел, класическа страна на имиграционния капитализъм с отлични връзки с еврейската диаспора по света.

„Известно е, че израелското правителство активно подкрепя предприемачеството и помага на своите граждани да стартират проекти и не само не им пречи да се преместят в чужбина, а напротив, мотивира ги да го направят“, казва Егор Абрамов, инвестиционен директор на базираната в Москва Fort Ross Ventures. Според него логиката на властите в този случай е следната: вътрешният пазар на страната е малък, така че нека компаниите да станат глобални и да печелят пари и на други пазари, но Израел ще има работни места за високопрофесионални служители, ще има създадена интелектуална собственост и ще се плащат данъци. В резултат на това високотехнологичният сектор в Израел представлява над 40% от износа и това, подчертава специалистът, е много и ролята на умната и акуратна държавна политика в този резултат е трудно да бъде оценена.

На второ място, иновациите се улесняват от образователната система, първоначално фокусирана върху репатрирането на най-добрите кадри от други страни. В Израел, отбелязва Хелън Перес, е прието да се развиват уменията за самостоятелно мислене у децата и да се насърчава формирането и изразяването на собствените им мнение от предучилищна възраст, докато в гимназията тези умения като критично мислене, задаване на въпроси и намиране на истината стават необходими за успеха. Освен това както училищата, така и университетите обръщат специално внимание на възможността за практическо приложение на придобитите умения.

Да заложи на младежта е един от най-важните фактори в израелския модел за подкрепа на иновациите, добавя Андрей Крехов: „Израел систематично търси най-добрите таланти в училищата, последвано от ангажимента да поемат отговорност възможно най-рано. За държава, в която почти 45% от населението е под 24 години, това е важно".

На трето място, постоянното търсене на хай тек продукти е гарантирано от целите за национална сигурност, които са били релевантни през цялата история на Израел. Връзката с военно-индустриалния комплекс е уникален елемент от израелската хай тек индустрия, според руския историк и ориенталист Артем Кирпиченок. Според него много войници и офицери от специалните части, се занимават с кибер шпионаж и след тяхната служба отиват да работят в хай тек компании, често обслужващи интересите на държавата.
„Израелската армия постоянно се нуждае от подходящи и иновативни хай тек разработки, за да защити своите граждани и тъй като в страната има всеобща военна служба, по време на службата младите хора обменят своите знания и идеи и заедно създават новите ефективни решения. След отбиване на военна си служба, много възпитаници от компютърните и телекомуникационните военни части се обединяват и продължават да прилагат своите знания и опит в развитието на военните технологии за развитието на стартъп компаниите“, казва Хелън Перес.

Силата и слабостта на един неповторим опит

Плановете да се превърне иновационния сектор в локомотив на своите национални икономики през последните няколко десетилетия бяха обявени в много държави, но не всички успяха да ги приложат на практика. Затова опитът на Израел е интересен и от гледна точка на това доколко изградената там система за подпомагане на хай тек бизнеса може да бъде копирана, поне частично, да се приложи и на други територии.

Опитът на Израел може да бъде възпроизведен в една или друга степен, но по този път ще се появят много "но", смята Егор Абрамов. Според него държавата, която иска да изгради същата иновационна система, трябва да бъде достатъчно малка, да няма голям вътрешен пазар, но в същото време да има високо ниво на образование и качество на живот. Освен това не би трябвало да има много природни ресурси или алтернативни начини за генериране на „прости“ доходи, защото бизнесът първо отива там, където е по-лесно да се печелят пари, а хай тек сектора определено не е това място. И накрая, страната трябва да бъде дълбоко интегрирана в международната бизнес среда. Ако тези условия не бъдат изпълнени, ще бъде трудно да се копира израелският опит, обобщава експертът.

Успехът на Израел в изграждането на „стартъп нация“ или „Силициевата пустиня“ се основава на т. нар. модел на обратната иновация, обяснява Андрей Крехов, а корпорациите трябва да се насърчават да съобщават за своите опасения в стартъп проектите и това насърчава създаването на смесени предприятия, дори понякога и между конкуриращи се фирми. Един от тези примери, продължава експертът, е финансово технически ускорител Floor, основан от най-големите международни банки HSBC, Deutsche Bank, RBS и Santander. Тази платформа използва модела на обратната иновация за намиране на проблемите от банките и след това да се търсят на пазара съответните стартъп компании, да ги инкубира и да подкрепя онези, които работят над потенциалните решения.

Друга особеност на този модел е упоритостта, както е илюстрирано от израелския проект за кацане на луната SpaceIL. „След 9 години работа и милиони долари инвестиции, компанията не успя да изпълни мисията си да изпрати безпилотен космически кораб, който успешно да влезе в орбита, но той катастрофира при кацането. Но SpaceIL, с подкрепата на своите инвеститори и израелското правителство, веднага обяви за втория си опит да стане четвъртата държава, кацнала на Луната, и подчерта, че разбирането на причината за този провал означава, че няма причина да не се опита отново", казва Крехов.

В същото време израелската стратегия за развитие на иновациите едва ли може да се нарече идеална и самата тя съдържа много „но“. Всеки, който някога е бил в Израел, е наясно с много високите цени в тази страна за почти всичко - от храната до недвижимата собственост (за средностатистически апартамент в нова сграда в Тел Авив лесно може да ви поискат един милион долара). До голяма степен тази висока цена е пряка последица от прегретите заплати в хай тек сектора, които, разбира се, не могат да осигурят заетост и отлични доходи за по-голямата част от жителите на страната. Достатъчно е просто да се преместите от богатия Тел Авив в индустриалния Хайфа, за да се убедим, че значителна част от израелците живеят много скромно.

В Израел хай тек сектора е аналог на руския петролен и газов комплекс: високорентабилна индустрия, която дърпа цялата икономика след себе си, а редица други области са много изостанали, отбелязва Артем Кирпиченок. Според него настоящият интерес на инвеститорите към израелския хай тек сектор е оправдан, тъй като благодарение на него икономиката на страната преодоля кризата, причинена от коронавируса, с най-малки загуби.

Експертът припомня обаче, че израелският хай тек сектор е свързан до голяма степен с големите американски корпорации, чиито поръчки обслужват този сектор и повечето израелски стартъп фирми рано или късно се купуват или поглъщат от чуждестранни фирми. Това е добре известната слабост на израелския хай тек сектор и всъщност той в много отношения е придатък на западните компании, предимно американски.
И накрая, Артем Кирпиченок е сигурен, че много други страни не само могат да повторят успехите на Израел, но и да ги надминат: „Един от тези примери е Ирландия, която има няколко предимства. Има по-благоприятно географско положение. Ирландия е мост между Европа и САЩ, с голяма територия е и там можете не само да пишете нов софтуер, но и да създавате производствени предприятия. И накрая, Ирландия има по-добра ситуация, свързана със сигурността, и тази страна е много по-удобна за емиграцията – там се говори английски, а качеството на живот е много високо".

(Превод за „Труд” – Павел Павлов)