Икономическото развитие може да се използва за борба с екстремизма

Пандемията от COVID-19 доминира от месеци новинарския поток по света, до степен да се превърна в информационна завеса за събитията, които съпътстват шокиращото за населението на планетата заболяване. Покрай напрежението между Турция и Гърция в Източно Средиземно море последните седмици, вниманието на Европа отново се обърна към константното буре с барут, което е региона на Близкия Изток. Амбициите на Анкара в Средиземноморието, Сирия и Либия, и арогантния начин на предявяване на претенции от страна на президента Ердоган генерираха регионална коалиция, в която след Гърция, Кипър, Израел и Египет, се включиха още Италия и Франция. Едновременно със спорните планове на администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп и зет му Джаред Къшнър за мир в Близкия Изток и общото объркване в световен мащаб от пандемията преди седмици премиерът на Израел Бенямин Нетаняху обяви намеренията си за анексиране на остатъка от палестинските територии на Западния бряг, привидно с благословията на Вашингтон. И преди съвсем да кипне всичко, Израел и Обединените арабски емирства обявиха че сключват мирно споразумение за взаимното си признаване. Дни по-късно този ход бе последван от Бахрейн. С което двете деспотства влизат в списъка с Египет, Йордания и Саудитска Арабия на арабските държави, загърбили историческа, етническа и религиозна вражда в името на общ интерес. Или срещу общ враг. Директно или не за всичко това разговаряхме израелският политик Аюб Кара. Съпътстваща интервюто визитка казва достатъчно за него.

- Г-н Кара, Израел е стратегически партньор на България както в геополитическо, така и в икономическо измерение, особено в сферата на туризма, как преминаха срещите Ви с министрите на икономиката Лъчезар Борисов и с вицеприемиера и министър на туризма Мариана Николова? Бяха ли продуктивни? Какво обсъдихте?
- Ние имаме дългогодишни много добри отношения с България. Имахме възможност да проведем редица срещи в страната, свързани с възможността за откриването на нов бюро на моята организация „Мир чрез икономика“. Ставна въпрос за инициатива, която обвързва и поставя на първо място стойността на човешкия живот по цял свят с икономиката. Това означава, че икономическото развитие може да се използва за борба с екстремизма. Когато имате стабилна икономика, не се отваря път за екстремизма. Това е нашата политика. Напуснах правителството на Израел, именно за да се концентрирам върху този подход - мир чрез икономика. Това е моя визия от години, независимо че някои хора гледаха на нея с насмешка. Но се радвам, че сега това мое разбиране има пълната подкрепа на народа и на държавата Израел. Следвайки тази посока, успяхме да постигнем мирно споразумение с Бахрейн и Обединените Арабски Емирства. И това е посоката, която създава добри икономически отношения. Същият икономически подход в отношенията трябва да използваме и спрямо България. Защото България е вратата към Европа. Както за Турция, така и за целия регион на Близкия Изток. Затова и имаме идеята да създадем единият от центровете на нашата инициатива тук, в България, а другият в Бахрейн или Обединените Арабски Емирства. И това ще са двете порти, през които ще работим за изграждането на тази икономика за мир. Представете си го така - стоки от Балканите, през Турция - по път или по вода, продължават към Хайфа и оттам към Йордания или Саудитска Арабия и останалите страни от Персийския залив. И се връщат по същите търговски пътища със стоки от Близкия Изток.

- Какво разбиране срещнахте тук при срещите с българските официални лица? Интерес? Ангажимент за подкрепа?
- И двамата министри, с които имах срещи тук, проявиха голям интерес към нашата инициатива и се съгласиха, че тя е напълно необходима. Предложиха ни пълна подкрепа за нашите инициативи. Възможно дори в скоро време на организираме посещението на голяма делегация от България, с министъра на икономиката начело, до страните от Персийския залив, за да обсъдим всички тези проекти. Започваме - с всички тези страни - Турция, Саудитска Арабия, Йордания, Израел, всички подкрепят проекта. Това е моята визия. Имам колегите, с които да го постигнем и съм уверен че това ще е много ползотворен тласък за икономиката на България, след като започне новият процес в Близкия Изток.

- В контекста на вашето разбиране за „Мир чрез икономика“ как го виждате приложимо спрямо актуалното напрежение в Източното Средиземноморие с Турция от една страна и Гърция, Кипър, Израел и Египет от другата, за разчертаването на морските граници и съответно достъпа до залежи на природни ресурси като петрол и газ?
- Напълно подкрепям всички споразумения, които правителството на Израел в лицето на Бенямин Нетаняху, подписа с Гърция и Кипър. И смятам че става въпрос за проект, който ще бъде от огромна полза за Европа. Тук не ни трябват политици, трябват ни икономисти. Имаме нужда от икономически добре развити държави - разбирайте така, ако можем да помогнем на Европа с газ, ще го направим.

- Това няма ли в дългосрочен план да обтегне отношенията с Турция в региона?
- Аз имам много добри отношения с турската страна. Бях един от министрите, които винаги са вярвали че конфликт с Турция би бил грешка. И ние продължаваме да имаме устойчиви търговски отношения с Турция. Може би Ердоган понякога отправя противоречиви послания по адрес на Израел. Имаме около 7 млрд. долара стокооборот между Израел и Турция. Възможно е от време на време да си отправим по някое негативно послание „за из път“.

- Споменахте двете мирни споразумения които последните седмици Израел подписа с Обединените Арабски Емирства и Бахрейн. Несъмнено сериозно постижение на израелската дипломация. В страни от фактите обаче, знам че Вие лично имате особен принос за тези успехи. Какво можете да споделите, ако не е тайна?
- (Смее се) Историята е такава: През 2010 г. с мен се свърза контакт в Кипър, с информацията че Принцът на Бахрейн иска да дойде да се оперира в Израел. Защото вярвал, че само в Светите земи можел да бъде излекуван. Той беше много болен и животът му беше въпрос на дни. Попитах Нетаняху дали мога да използвам тази възможност да го доведа. Той първоначално не се съгласи, но след няколко дни каза „нека рискуваме“. И го докарахме до Израел със специален самолет. И когато видях колко е болен си помислих, че съм направил грешка. Но Бог беше с нас - стигнахме до болницата дискретно, дълги, дълги години никой не знаеше за тази история, и в крайна сметка лечението беше успешно. Дни по-късно ме попита как мога да ти се отплатя за това, което направи - казах му, че имам визия, че Израел трябва да си сътрудничи и да постигне мирно споразумение с държавите от Персийския залив. И той каза, аз ще бъде лицето на този процес. И съм много щастлив, че Бахрейн пое тази роля и оказа влияние на голяма част от страните от региона. Имам и по-изненадващ анекдот, преди две години ме поканиха на конференция в Дубай - което беше повече от ясно послание - допреди това никой официален представител на Израел не беше стъпвал в земите на Обидените Арабски Емирства. Аз изчетох речта си на арабски, защото това е майчиният ми език - всички арабски лидери, организатори, министри, бяха толкова изненадани, но се споразумяхме, че е важно да бъде намерено мирно решение. В последствие политическата ситуация в Израел малко забави процесите - имаме три пъти подред извънредни парламентарни избори в рамките по-малко от година и половина. Но при всички положения моята визия се оказа релеватна. И сега се надявам моята инициатива, макар че идва от частния сектор, да има обединяващ ефект върху всички страни.

- Доколко това е реалистично?
- Вижте, в Близкия Изток има два отбора - този на сунитите и този на шиитите. И вторите са тези, които подкрепят тероризма, с Иран за техен водач, и следвани от подобни на „Хизбулла“, „Хамас“ и др. Това е проблем, защото мнозинството от държавите се страхуват от Иран, не от Израел. Този случай не Израел не се смята за враг. И всички търсят и очакват да намерят начин да си сътрудничат с Израел. И това е проблемът. Светът може също да разбере, че Иран трябва да бъде изваден от уравнението. Страната е заплаха не само за Израел, но и за целия Близък Изток.

- Мирните споразумения, които Израел подписа с Обединените Арабски Емирства и Бахрейн, се следваха изненадващо и дойдоха успоредно на обявените планове на израелския премиер Бенямин Нетаняху за допълнително анексиране на палестински територии в крайна сметка сложиха прът в колелетата на тази стратегия. Съвпадение или...?
- Вижте, палестинският въпрос в момента не е на дневен ред. Те не искат наистина мир. Те не могат да приемат държава. Не успяват да създадат система, която да прилича на държава. За нас не е проблем те да имат държава. Но в Юдея и Самария (б. р. - на Западния бряг на река Йордан) има твърде малко площ между Израел и Йордания - не може там да се появи друга държава. Но смятам, че ако моята визия (б. р. - За мир чрез икономика) се осъществи и възприеме от всички лидери в Близкия Изток, включително Израел, може би ще се намери решение. Но по отношение на Юдея и Самария, не може да става въпрос за създаване на държава. Ще стане като с Ивицата Газа. След като я получиха изхвърлиха палестинското ръководство и тероризма управлява Газа. Не искаме същото нещо да се случва в Юдея и Самария.

- Тази седмица българският съд осъди на първа инстанция задочно на доживотен затвор двама участници в организирането на атентата в Сарафово през 2013 г., достатъчно ли е? Какво е Вашето мнение?
- Много съжалявам за това решение на съда за атентата в Бургас. България трябваше да изпрати много решително послание до Насрала (б. р. - лидерът на ливанската шиитска групировка „Хизбулла“) и Иран. И българските власти трябваше да изхвърлят от територията на България всеки иранец и всеки свързан с „Хизбулла“, докато не предадат двамата осъдени. Защото в противен случай, това което се получава е пълна подигравка.

- Kак виждате в перспектива отношенията между ЕС и Израел, в контекста на всичко, което си казахме дотук?
- Според мен България е ключът, защото искаме тук да поставим нашия център, и имаме подкрепата на Вашето правителство за нашата организация. Контактите ни тук са много добри и можем да направим много оттук. За мен България е вратата ни към ЕС.

Нашият гост
Аюб Кара е израелски политик, и дългогодишен член на Кнесета от партията “Ликуд” на министър-председателят Бенямин Нетаняху. Етнически друз, той служи във въоръжените сили на Израел и достига чин майор, преди да напусне армията и да завърши магистратура по бизнес администрация. В политиката влиза през 1996 г. като кандидат за депутат и макар неизбран отправя призив към Аришел Шарон да се съсредоточи върху гласовете на израелците от арабски произход. В Кнесета влиза през 1999 г. като едва третия друз, депутат от “Ликуд” и е избран за заместник председател на законодателното събрание. За общо четирите си мандата е заемал длъжностите министър на развитието на Негев и Галилея, министър на регионалното развитие и началник на кабинета на премиера Нетаняху. Последната му позиция в правителството е като министър на комуникациите, която заема по 2019 г. Женен е и има пет деца.