Изследователите и филмови автори Бевърли и Дерек Жубер стоят зад зрелищната продукция „Окаванго: Река на мечтите - Божествено пътешествие“. Специалната световна премиера показва какво е необходимо, за да уловиш кадри на диви животни в техния естествен хабитат. Филмът ще бъде излъчен на 22.04. от 18:00 ч  по National Geographic и от 19:50 ч.поNational Geographic WILD.

-Вие от години се занимавате с опазване на животински видове. Какво беше преживяването да снимате в Окаванго?

-Бевърли: Това е едно райско място, а Ботсвана е наш дом. Да работим и да снимаме в Окаванго беше естествено преживяване, но същевременно беше и много предизвикателно, защото не изследвахме само един животински вид, а разглеждахме многообразието там. Водата е един от основните герои на предаването, защото всичко зависи от нея, тя подхранва и дава живот. Трябваше да разучим и изследваме района до момента, в който бяхме наясно каква е историята, която искаме да разкажем. Трябваше да открием и ключовите герои, чрез които можем да разкажем тази история. Много от историите са емоционални и сърцераздирателни, но ние продължихме да ги споделяме, защото всяка една от тях илюстрира предизвикателствата и действителността в нашата дива природа. Всички промени в света засягат и Окаванго. За да можем да направим всичко това с Дерек ставахме много рано сутрин, към 4 часа, работехме между 13 и 16 часа в полеви условия, прибирахме се в палатката си, обсъждахме предизвикателствата и след това повтаряхме процеса отново.

-Какво беше най-трудно по време на снимките?

-Дерек: Имаше доста предизвикателства. Самата работа по Окаванго, пътуването с лодки, гмуркането при крокодилите. Беше едно изключително голямо приключение. Но най-голямото предизвикателство беше когато на четвърт от пътешествието ни се случи един инцидент. Един ранен бивол ни връхлетя, нападна ни и за малко да убие Бевърли. Всъщност нападна Бевърли два пъти. Това определено беше травматизиращ инцидент, но оцеляхме и сега сме добре.

-Коя е най-запомнящата се положителна среща, която сте имали с представители на животинския свят?

-Дерек: Сещам за много такива примери. Много повече от опасните, за щастие. Опознаваме голяма част от тези животни отблизо и мисля, че уважението, доверието и съчувствието, което се създава между два вида ни позволява да се справим с трудностите, обогатява ни и ни кара да бъдем по-добри човешки същества, да размишляваме над важните неща и да продължим напред след премеждията. Ще ви дам пример – опознахме една лъвица, която претърпя много сходен инцидент, с този, който преживяхме с Бевърли. Опознахме я много добре, тя също оцеля. Спомням си как, към самия край на снимките, я наблюдавахме докато ловуваше сама. В един момент спряхме. Навън беше много топло. Тя започна да се оглежда, тръгна към нашата кола и легна отстрани в сянката й. С напредването на деня и наближаването на обяд, сянката ставаше все по-малка и в един момент тя вече лежеше под колата ни. Това означаваше, че ни се доварява и ни уважава, както и ние нея. И си спомням, че погледнах Бевърли, която стоеше в задната част на колата, след това и лъвицата и се замислих, че те споделят съдбата на оцеляващ.

-Какво ви вдъхнови да се занимавате с опазване на околната среда и по-конкретно със защита на големите котки?

-Дерек: Мисля, че животът ни почти винаги е бил свързан с природата и с това да пътуваме по света, за да я разберем по-добре. А когато започнахме да обикаляме света се влюбихме в големите котки. В емблематичния рев на мъжкия лъв, който се чува в далечната. По-късно направихме проект с National Geographic, който се казваше Eye of the Leopard (Окото на леопарда), по който работихме в продължение на 4 години и през това време наистина опознахме техния свят. Стана така, че някои от тях до известна степен ни осиновиха, вместо да се случи обратното. След проекта осъзнахме, че вероятно има още 30 хиляди леопарда, прекрасни индивиди, които също имат нужда от глас. Затова основахме Инициативата за големите котки (The Big Cats Initiative). Искахме да дадем глас на безгласните. След това започнахме да разучаваме статистката и числата бяха шокиращи за нас. По времето когато аз съм се родил е имало около 450 хиляди лъва, а сега има около 20 хиляди, например.

-Бевърли: Видовете намаляват с голяма скорост. Говорим за Африка, но това се случва с тигри и със снежни леопарди и други животни по цял свят. Това до известна степен се дължи на фактът, че основната част от търговията е с големи котки. Тя включва всичко, от зъби до кости от лъв. От години използват кости от тигри за направата на специално вино, което хората пият на новата година. Но тъй като тигрите намаляват, сега разчитат на лъвове и лъвовете се продават и в Азия. Също така стават жертва на хора в частите на Африка, където има много обработваема земя и много животновъди, които пазят стадата си. Както и разбира се на сафари лова. Този тип лов е пагубен за мъжките лъвове. Когато погледнем числата, които се наблюдават, заради това търсене в Африка, вероятно ще са останали само около 3000 териториални мъжки лъва, които могат да застрелят. Това което наблюдаваме при големите котки се случва и с останалата част от дивите животни. Затова с пътуването си по Окаванго и сега с Божествено пътешествие искаме да покажем трудностите, пред които бяхме изправени, но също и да обсъдим предизвикателствата за опазването на една територия, която е изключително застрашена, въпреки че е все още е чиста и недокосвана. Уязвима е към климатичните промени, замърсяване, правителствени действия, открит лов. Нашият филм и работата на National Geographic, свързана с околната среда по цял свят, са платформи, чрез които можем да накараме всички да се замислят.