Проучвателят доказва, че  в езика ни са живи чистите и благозвучни слова от магическата реч на Орфей и на мъдреца Залмоксис

Чрез убедителните следи, запазени през вековете в майчиния ни език, можем да се гордеем, че сме наследници на една от най- старите цивилизации в Европа-траките.  В богатството на езика ни са живи чистите и благозвучни слова от магическата реч на Орфей и на мъдреца Залмоксис. Това заявява изследователят Павел Серафимов-Спароток.

Проучвателят е категоричен, че никой народ не може да живее без да има обединяващ идеал и без да познава своята история.

Резултатите от мащабното му изследване са описани в книгата „Тайните на тракийския език. Орфей проговаря“ на издателство „Алтея“. В нея авторът споделя факти, които опровергават редица исторически тези и обогатяват търсещите познание с нова информация за древната и могъща цивилизация.

„Има многобройни доказателства, че съвременните българи сме наследници на едни от най-старите обитатели на Европа, с дълбоки познания в областта на стопанския живот, военното дело, занаятите, изящното и монументално изкуство, лечителството и древните науки. Цивилизация, предхождаща тази на Крит и Микена, Древна Елада и Рим, оказала огромно влияние на племената и народите на Балканите, Мала Азия и дори Средна и Северна Европа.

Серафимов е посветил близо 30 години, за да изследва езика на тракийската цивилизация. Той живее в Холандия, където търси и намира рядка антикварна литература в подкрепа на научните си търсения.

„В специализирана литература, която  намирам в Холандия, открих непознати и редки трудове на учени –траколози и езиковеди, които липсват в България или достъпът е труден. И те ми оказаха изключителна помощ, за да развия тезите си“, казва Павел Серафимов.

В книгата си авторът отхвърля категорично наложеното схващане, че тракийският език е изчезнал, тъй като тези племена нямали азбука и изписвали с гръцки букви своята реч, както и че са бързо претопени няколко века след Христа. Серафимов публикува сравнителни таблици на български руни,  на балканска неолитна писменост (тракийска) след открит надпис върху камък отпреди  5 хил. години преди Хр. край Първомай  и на критска йероглифна писменост, които имат удивителни сходства.

Той представя и дешифрираните графични знаци от древните писмени текстове, както и тълкуването на надписи.

Авторът споделя многобройни примери за съхранените тракийски глоси, топоними, хидроними и лични имена, преодолели неизбежното влияние на времето.  

„Думи като злато, светя, бял, бърз, земя,  път, приятен, ведър, дева, небе, млад, мъдър, радост, кос, вода, котета, река, век, са запазени тракийски думи  с частични звукови изменения.

Числителните имена от 1 до 10, с леки промени на звуковия си състав, са използвани от нашите смели, мъдри и горди тракийски предшественици. Голяма част от празничните ни традиции също са наследени от траките“, подчертава Серафимов.

Той допълва, че и в ономастиката се е наложило непоклатимото схващане, че двусъставните мъжки и женски собствени имена в българския език са преобладаващо от славянски произход.  Серафимов е категоричен, че подобни имена с представки и наставки „рад“, „слав“, „бор“, „мир“, „мер“,  „зар“ и др.,  са местни и съществували хилядолетия, преди така нареченото Велико преселение на народите славянските племена да се преселят на територията на днешните български земи.  

Авторът показва и  непрекъсната от хилядолетия връзка чрез различни рефлекси през санскритски, славянски, старобългарски и др., че имената на реките Дунав, Струма, Марица, Тунджа, Места, са също от тракийски произход.

В обемния си труд проучвателят е отделил внимание и на тълкуването на имената на тракийските богове и нимфи с помощта на българския език.

В книгата допуснатите в миналото пропуски са запълнени – представен е речник от 450 думи, както и тракийски етимологичен речник, съдържащ важна информация за дадени глоси, топоними и т.н.
Изследователят е намерил доказателства, че българите сме древен народ.

„Много хора смятат, че в дълбока древност Балканите и Мала Азия са обитавани от различни етноси. Това обаче не е така. Още Cтрабон, който е написал география от 15 книги и е един от най-ценните автори за тракийската история, пише преди 2000 години, че има много общи неща между траки и трояни. Дава паралели с наименования от Балканите и Мала Азия. Но те не са наложени век-два преди неговото време.
Най-старото име на Троя – Уилуша е споменато в хетски документи отпреди 3700 години. Но градът не е изграден тогава. Много преди това нашите земи са обитавали част от Мала Азия или територията на Турция. Доказателство за това са сходната керамика, идолите и погребенията. Ние не знаем точно как е звучал езикът на тези хора, имал е нещо общо с нашия, но днес не бихме го разбрали – отдалечеността във времето играе голяма роля. Това са хора с една и съща материална култура, религия и евентуално – един и същ антропологичен тип“, разказва Павел Серафимов.

Той допълва, че с с откриването на организираното земеделие и скотовъдство се започва зараждането на цивилизацията. Много учени са готови да припишат това велико откритие на народите от Ориента.
„Ако организираното земеделие беше въведено в нашите земи от хора от семитски или хамитски произход, то имената на културните растения, а и на първите примитивни инструменти щяха да са неразбираеми на български език. Ако нашите прадеди не са се занимавали с това примитивно начално земеделие, те не биха имали имена за тези инструменти.
В нашия език обаче не можем да открием древни думи за земеделски инструменти, които да не принадлежат на езика ни. Това означава, че нашите деди са били сред хората, които най-рано са се научили как да обработват земята, как да селектират семена, да отглеждат полезни растения. Повечето историци биха го отрекли, но това показва, че нашите предци са обитавали Балканите и Мала Азия още в 7-мо, 8-мо, дори 9-о хилядолетие Пр. Хр. От тук се започва и тяхното разселване“, обяснява Серафимов.

Той дава отговор и на въпроса откога съществува името България.

„Има един много интересен исторически паметник, преди му казваха „Именник на българските ханове“. Всъщност това си е именникът на българските князе, защото в него пише само за князе и за княжества. В този именник се казва, че 515 години преди Аспарух дедите ни са имали княжество от другата страна на Дунава.
Това се през 165 – 170 година.Тогава е вдигнато първото мащабно антиримско въстание. Северните траки преминават Дунава, прекосяват цяла Тракия, помитат всички региони по пътя си и стигат до средата на Гърция, чак до Термопилите.Не успяват обаче да усвоят земята си, защото не притежават средствата, които притежава империята. Римската империя по това време е все още много силна, притежава не само голяма войска, но и може да си позволи да включи в нея много повече хора, да произведе много повече оръжие. Затова, макар да нанасят няколко съкрушителни поражения през тая 170 година сл. Хр. въстаниците са принудени да се приберат на север от Дунава“, подчертава Серафимов.

Той разкрива, че в „Именника“  се казва, че през тази година дедите ни са имали княжество.

„Не смятам обаче, че това е началото. Това е само възстановяването на властта на северните траки. През 105-106 г. император Траян побеждава цар Декебал и завзема половината Тракия или половината от територията на Дакия – днешна Румъния. По на изток не успява да отиде, защото регионите са гористи и блатисти. А в такива региони римската войска не може да приложи своята тактика, нито бойни си машини. Дедите ни успяват да се измъкнат в тези райони. Северните траки и голяма част от южните траки също избягват в тези територии“, коментира Павел Серафимов.

Проучвателят уточнява, че керамиката от земите на Източна Румъния и Западна Украйна – Сънтана де Муреш и Черняково се приписва на готите, официално определени за германи, но това е българска керамика. Тя показва, че хората, които са създали тази култура, са дошли от нашите земи.

„Така че като първо българско царство може да се разглежда това на цар Декебал, на северните траки. Наши възрожденци са писали по този въпрос. Има такава книга „Царственик“, в която се изтъква, че Декебал е български цар“, категоричен е Серафимов.

Той предупреждава, че трябва да се прави разлика кои са първите българи и кое е първото българско царство.
„Името българи е принадлежало на хора от групата на мизите, или траките, като иронията е, че те са обитавали земите на Северна Гърция и Македония. Там за първи път се появява името блъгии. Появява се в гръцки източници под формата „флегии“ – явно по онова време гърците не са могли да произнесат буквата „б“ и вместо „блъгии“ са казвали „флегии“. Те участват в похода на Дионис в Индия и това обяснява защо и там има българи“, сподели при представянето на книгата си Серафимов.

По думите му голяма част от мизите са населявали Мала Азия и земите на юг и на север от Дунава. Тези, които са на север от Дунава, успяват да създадат царство.

„Разполагаме с работата на един римски автор – Корнелий Тацит. Той обяснява, че по начало името германи е било носено от едно единствено племе. С названието германи са били наричани тунгрите. Чак след време това алтернативното име германи бива разпространено за всички техни роднини – всички хора, които говорят сродни езици, имат един и същ външен вид и сродни ритуали.

Така е и при нас. Флегиите са участвали в Троянската война. Това означава, че името флегии – блъгии – българи – най-ранният вариант на името българи, е съществувало още през бронзовата епоха. Но по онова време то е важало за престижна, но малка група хора. Малко след Христа вече може да говорим за популяризирането на това име, за налагането му на по-голяма общност. Затова едва през IV век римляните говорят за българите вече като голяма маса хора. А и на картата на Свети Йероним Северна Тракия, тоест Мизия е наречена още България. През 681 г. и дори през 860 г. не всички наши деди са разпознавани под името българи. Нужни са били векове, преди името на една от групите да се наложи върху всички групи“, обяснява Павел Серафимов.

Проучвателят коментира и каква е връзката между траките и Египет.

„Макар да са на голямо разстояние помежду си, Египет и Тракия са свързани още от най-дълбока древност. Знаем това благодарение на редица исторически извори и археологически находки. През 1973 г., край Тополовград, проф. Александър Фол открива забележителен артефакт. Става дума за крилат слънчев диск изваян от камък. Подобни паметници са типични за Египет, по-късно се срещат при хети, асирийци, перси и др.“, изтъква Серафимов.

Той подчертава, че интересни сведения предлагат не само археологическите находки, но и древните предания.
Страбон пише, че Залмоксис събира своята мъдрост от Египет. Съществувало е вярване, че Деканей – мъдрец и съветник на гетския цар Буребиста научава изкуството на прорицанията в страната на пирамидите. Херодот пък смята, че тракийските орфически ритуали са египетски по характер. Бащата на историята дори вярва, че тракийският бог Дионис е същото божество както египетския Озирис.

„В друга своя книга Херодот добавя интересна подробност, а именно това, че фараонът Сесострис (навярно Сенусрет I -1971-1926 г.пр.Хр.) е покорил Тракия. Тази история явно е позната и на Йордан, който обаче представя събитията по-различно защото твърди, че египетски фараон е воювал с гетите, но е победен от тях и те са го преследвали чак до река Нил“, разкрива Павел Серафимов.

Според изследователят събитията, които Херодот и Йордан описват са от времето на Бронзовата епоха. Намереният край село Любча скарабей, а навярно и крилатият слънчев диск са също от този период. Връзката между Египет и Тракия обаче е от доста по-ранен период, а фактите биха изненадали, дори шокирали мнозина. Оказва се, че траките, а не египтяните са тези, които първи са започнали да разпространяват своето влияние.

„Колкото и странно да звучи, дедите ни са тези, които са създали прототипа на анка-символът на безсмъртието. Той бива свързан най-вече с Египет, но се среща също в използваните на остров Крит писмености - минойска йероглифна, Линеар А и Линеар Б – 2100-1500 пр. Христа. Не по-малко учудващо е присъствието на анка в хето-лувийските йероглифи. Там значението е живот, живителна сила“, пояснява Павел Серафимов.

Той споделя, че повечето изследователи представят траките като военнолюбиви варври.

„Реално това е само един елемент от тяхната духовност. Но когато трябва да се защитят дом, род, деца, трябва да си яростен воин. Когато са имали възможност, траките са избягвали насилието. Преди време прочетох изказване на Демостен за смъртта на виден тракиец: „Траките нямат обичай да се убиват един друг“, разказва Серафимов.

Той дава и друг пример за благородство, свързан с тракийския цар Котис, който бил известен с избухливия си нрав. При него идва грък и му подарява много ценна и красива ваза. Котис разгледал вазата, възхитил се на красотата и, грабнал я и я строшил в земята. Гъркът го попитал не му ли е харесал подаръка. Котис казал : „Хареса ми,  беше прекрасна, но ако някой от моите слуги без да иска я беше съборил и строшил, аз в своя гняв бих го наказал много жестока. А след като аз счупих вазата, това няма да се случи“.

Павел Серафимов разкрива, че работи върху две нови книги. Едната е трети том на „Тайните на тракийския език“. Тя разглежда предимно имената на древните богове, които са почитани в Гърция, Апенинския полуостров и на др..места.

„Благодарение на исторически извори и от анализ на имената на тези богове, може да се разбере кога е възникнал култът към тях и че вярванията са създадени от траки още по времето на Бронзовата епоха“, казва Серафимов.

Другата му книга е предимно за тракийската история, за да стане ясно, че траките са били огромен народ с висока култура и не е възможно той да изчезне и да се остави да бъде асимилиран. Събитията описани в книгата са от епохата на късната Античност и ранното Средновековие.

Павел Серафимов подготвя и кратко есе за взаимоотношенията между хети и траки, защото много хора се вълнуват от възникването и краха на Хетската империя  и от това какво е участието на траките в тези процеси.