Нестандартен френско-белгийски филм впечатли публиката

Легендарният режисьор Абел Ферара не зарадва особено почитателите си със “Сибир”

“Изтрийте миналото” (2019) на режисьорския тандем Беноа Делепин и Гюстав Керверн.

След доброто начало на международния филмов фестивал Берлинале, следващите 2 дни поднесоха колеблива селекция както в основния конкурс, така и в съпътстващите програми.

Но на третия ден слънцето изгря в Берлин и екранът на Берлинале Палас се освети от няколко наистина успешни филма. Подобна ситуация не е необичайна за големите световни фестивали. Те винаги се конкурират за най-добрите нови заглавия, но естествено не всякога успяват да оберат “каймака” на годишната продукция, а така понякога в селекцията попадат и филми със спорни качества.

Ето сега дори легендарният режисьор Абел Ферара не зарадва особено почитателите си със “Сибир” (Италия, Германия, Мексико, 2020), въпреки участието на неговия любим актьор и съратник Уилям Дефо. Но слава Богу, вече няколко добри филма заявиха категорични качества и успокоиха професионалните наблюдатели.

В конкурса се открои нестандартният френско-белгийски филм “Изтрийте миналото” (2019) на режисьорския тандем Беноа Делепин и Гюстав Керверн. Заглавието е двусмислено и ползва популярния термин от компютърната лексика Delete History, което в реалния живот на персонажите е невъзможно.

Защото Мари, Кристин и техният съсед Бертран са хора от най-ниската социална прослойка, която всеки ден се бори неистово за оцеляване и едва свързва двата края на битието. А то е непрестанно атакувано не само от всички социални несгоди, но и от тотална дигитално-медийна репресия: натрапчиви рекламни съобщения, неконтролируеми социални мрежи, изтощителни телевизионни сериали, агресивни застрахователни агенти, непреодолима компютърна администрация, безпощадна бюрокрация и в крайна сметка пълно отчуждение от нормалното човешко общуване на безнадеждно изтощени от живота си безпомощни хора.

Освен това двамата режисьори водят разказа в деликатната зона на състрадателния хумор, с подчертани симпатии към несретните си персонажи и ведра финална надежда, че все пак има възможен изход, ако успеем да “изтрием миналото”, оплетено в мрежата на невидимия софтуер от съвременното битие.

Неслучайно залата на Берлинале Палас с подбрана професионална публика посрещна филма с въодушевление, с постоянни взривове от смях и заслужени финални аплодисменти. Защото не толкова често един редови филм успява да обедини в оценката си зрителите, без да прави недопустими компромиси с качеството. Дано някои от българските разпространители се престраши и пусне в нашите киносалони един наистина добър и полезен европейски филм.