Може би сте забелязали, че в шапката на страницата има нова илюстрация.

Около нея има една любопитна история и ще я споделя – в рубриката „Интимно, за приятели“.
Надявам се да ви е забавна. 

***

През лятото на 1992 година – спомням си, че беше съботен ден, се обади Здравко Найденов, режисьорът на „Всяка неделя”, който работеше при мен и след спирането на програмата.

Двама пловдивчани чакали в офиса ми - носели нещо, което искали непременно да видя, но не казвали нищо повече.

Имах среща и след като я приключих набързо, отидох да видя непознатите.

Двамата внесоха в кабинета ми обемист пакет и се заоглеждаха смутено. Накрая, след обичайните куртоазни уговорки, че не били сигурни дали ще го одобря, показаха тайнствения предмет.

Харесах го веднага.

А историята е следната.

Когато през юни 1989 година властите спряха окончателно „Всяка неделя”, Красимир Русев /авторът на композицията/ толкова се ядосал, че направо изхвърлил телевизора си през прозореца. Нямало смисъл повече да гледа телевизия.
Сетне обаче размислил, прибрал изпочупения „Юность” и започнал работа по него. Обгорил го и вместил в него моя портрет – впрочем, в една от характерните ми екранни пози.

И досега намирам тази композиция за добра метафора за случилото се с „Всяка неделя” по онова време.
А днес подобни зрителски жестове съвсем не са възможни. 

***

Уважаеми приятели, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и пр., които използват името ми или мои фотоси, нямат нищо общо с мен. 

От фейсбук, заглавието е на редакцията