Раждай, българино, повече деца и ги записвай в различни партии, че да ти е мирна главата

Днес публичният сектор за мнозина е най-сладък – частният е ветровит

Според заместник-председателя на БСП Атанас Зафиров президентът Радев „отстоява“ интересите на ДПС и лично на Бойко Борисов, които може би са някакви различни от тези на партия ГЕРБ. Как ги отстоява президентът? Ами, много просто. Назначава такъв служебен кабинет, който още в първия си ден уволнява директорката на НКЖИ Гергана Алексова, а пък министър на икономиката в същия този кабинет става Никола Стоянов от ВМЗ-Сопот, надлежно уволнен преди това от Корнелия Нинова, когато самата тя заемаше този пост. Какво социалистическо унижение! Ето така Президентът обслужва ДПС и Борисов – като унижава Корнелия Нинова. Президентът други приоритети няма, освен да обслужва капризите на ДПС и Борисов. Унижението на социалистическата лидерка е стратегически интерес за силите на злото, които Зафиров нарича „статуквото“ и с гробовен глас добавя: „Реваншизмът е в ход!“.

Реваншизмът не е работа на едно служебно правителство – обяснява Зафиров. Неговата работа е да подготви следващите парламентарни избори и толкоз. Нищо че, докато беше служебен министър, Бойко Рашков бе прегърнал като своя мисия да разследва, разобличава и наказва, а не да подготвя честни избори. Това че нищо не направи, е друг въпрос.

А пък Борислав Гуцанов беше по-внимателен, когато каза, че ще се въздържи от употребата на такива ярки думи като „реваншизъм“, но няма да скрие огорчението си от това как стар и изпитан кадър на БСП (Гергана Алексова) си е тръгнал от железопътната инфраструктура с прекършени криле, при все че е натрупал неповторима експертиза за 4 години в предприятието. Според Гуцанов „не е нормално подобно нещо да се случва и то в една компания, която е с особен обществен интерес и борави с огромни средства“. Обществения интерес го тури у лево, ключови тук очевидно са „огромните средства“, буйният паричен поток, от чиито злачни брегове и хладни подмоли е отстранен този изпитан кадър на социалистическата партия.

Изобщо, злачните брегове на паричните потоци са много проветриво място. Изглежда на тях се надяват всички – от най-малкия симпатизант до най-висшия партиен функционер. Заради това напрегнато текучество покрай паричните потоци една редова социалистка проплака:

„Двойният аршин в БСП отдавна е на мода, но само да напомня на Георги Свиленски, че ние също лепихме плакати, раздавахме листовки и бяхме по шатрите.  Въпреки това  още в първите дни на кабинета Петков бяхме освободени. Не помня това да е било проблем за вас. Не помня и да дадохте пресконференция или да попитате защо постъпват така с нас. Всички сме членове на БСП, но очевидно някои са по-важни от други!“.

Ама разбира се, че едни са по-важни от други, мила моя дребна членке на социалистическата партия. Но ако това ще те успокои, картината е абсолютно същата и в другите партии. Твоят вопъл ни служи за повод да припомним, че и мимолетното правителство на Кирил Петков започна с политическа метла и с назначение на верни и заслужили деятели, на които „промяната“ дължи благодарност в една или друга степен.

Вопълът на редовата социалистка ни разкрива и друго – очевидно в редовете на БСП се гледа много сериозно на участието в предизборната кампания от страна на всички, които после ще разчитат на някаква благодарност под формата на назначение. Гледа се толкова сериозно, че се свика нарочен пленум, който да реши дали да накаже тримата министри на БСП (Крум Зарков, Весела Лечева и Явор Гечев), задето са станали такива, без да поискат разрешение от Партията и бидейки в това си качество, няма да успеят да агитират с личната си харизма по време на кампанията.

„Например аз искам да поканя поне двама от министрите да се включат в предизборната кампания като раздават листовки на Георги Свиленски – каза Георги Свиленски. – Искам да ги видя с мен – на шатрата, сред хората, как ще се включат в кампанията. Ако не се включат – значи работят против партията“.

Който не е с нас е против нас! За предателите – наказание по партийна линия! Особено за Крум Зарков – най-яркият и съдържателен критик на Корнелия Нинова. Магистър по право на Сорбоната, специализирал в Хага, четири пъти депутат, по оценката на Татяна Буруджиева Зарков с участието си в служебния кабинет е унищожил шансовете си да стане лидер на БСП. Защо бе, г-жо Буруджиева, защо да ги е унищожил? Нека, нека стане лидер на БСП. Винаги съм казвал, че едно здраво демократично плуралистично общество има здрава левица и здрава десница. По-добре левицата ни да е БСП, защото си ги знаем, отколкото някакви изникнали кой знае откъде неомарксисти или пък поредната форма на градския умнокрасивитет.
Но ние говорехме за политическите метли в администрацията и за партийното службогонство.

Много са забавни. Когато драпаха към властта върху гребена на мътната протестна вълна, понесли на раменете си ковчези и бесилки, размахали пернишки винкели, тогава предсрочните избори бяха единственото спасение за родината. Тогава трябваше да има предсрочни избори на всяка цена. Да махнем мафията, пък после – каквото сабя покаже. Когато тръгнаха да падат от власт: Ох, предсрочните избори ще хвърлят страната в хаос и ще изгубим европейските пари! България не бива да влиза в смъртоносния цикъл на предсрочните избори! За България в момента най-лошо е да остане без правителство! и прочие затрогващи заклинания. Нима всичко това не беше вярно през 2019 и 2020? Но тогава служебните правителства се чакаха като манна небесна, а днес обслужват интересите на ДПС и лично на Бойко Борисов и то ги обслужват по такъв безочлив начин, че попадналите в правителството социалисти трябва да бъдат изключени, за да се спаси от позор партията, която направи Румен Радев президент.

Когато дойдоха на власт, започнаха да „изчегъртват“. Не го криех и дори се хвалеха с това, то беше гръбнакът на политиката им, лайтмотивът на говоренето им. Сега, когато паднаха и започнаха да ги уволняват - олеле, реваншизъм! Помните забележителната размята на реплики в „Златния телец:

– Бият Паниковски! — викна Балаганов, застанал като картина на вратата.

– Вече? — попита деловито Бендер.

– Уволняват Гергана Алексова!

– Вече?

Но какви изводи можем да си направим ние, простите граждани, от цялото това изчегъртване и калинконазначаване?

Печални. Тревожни. Видно е, че тихомълком са се върнали времената, когато не можеш да разчиташ на някаква работа в публичния сектор, без да си в някоя, макар и съвсем треторазредна, номенклатура. А днес публичният сектор за мнозина е най-сладък – частният е ветровит. Личната инициатива е прекалено рискована, даже вече не е рискована, а просто е обречена под натиска на корпоративната конкуренция. А толкова мечтаехме за конкуренция, виждайки в нея висшата форма на нормалност. Заблуждавали сме се. 

Давате ли си сметка колко порочно е това? Така първото по важност качество на служителя, на чиновника е надеждността и лоялността, а експертизата идва чак след това. Творческата инициатива е накрая. Не че е лошо партиите да си имат готови кадри за всяка позиция, ама чак пък за всяка! Хубаво е да има позиции, където професионализмът и опитът да са решаващи и тези позиции да се заемат от хора с дълги и проверени кариери, по време на които няма значения колко различни партии са се изредили във властта. Но даването на службица е монетата, с която партиите се отблагодаряват на дребните си активисти, толкова полезни в предизборна ситуация.

Затова и всяко ново управление, освен с клетви за вкарване в затвора на старото, започва с кадрови метли, за които ние така и не научаваме, защото са твърде масови и твърде безинтересни. Но са факт. Нашият интерес като публика се простира не по-далеч от заместник-министрите и членовете на бордовете на големи и апетитни компании. А не по-малко остра е интригата от коя партия ще е шефът на полицията или на пощата в малкия град, коя фирма ще изпълнява поръчките на общината. Протойерей Йордан Попов в своята забележителна книга за септемврийския метеж през 1923 свидетелства как по онзи край (северозападния) било съвсем нормално, ако един баща има трима синове, то единият да е народняк, другият – социалист, а третият – земеделец. Така при всяко завъртане на политическата рулетка семейството не остава съвсем извън софрата. Може би това е рецептата и за съвременния българин – раждай, българино, повече деца и ги записвай в различни партии, че да ти е мирна главата. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.