Изпълнението на Парижкото споразумение би довело до значителни разходи за част от страните, които са го подписали

Глобалното затопляне и климатичните промени са едни от най-важните теми за изследователи и политици през последните години. Мерките по отношение на тези проблеми намират израз в Парижкото споразумение за климата от 2015 г., подписано от 195 държави. Наскоро американският президент Тръмп обаче обяви, че Съединените щати ще го напуснат, което предизвика силна вълна от възмущение в останалите страни.

Според споразумението от САЩ се изисква до 2025 г. да намалят емисиите на въглероден диоксид (СО2) с 28% под нивата им от 2005 г. и да осигурят финансиране на Зеления климатичен фонд на Организацията на обединените нации (ООН). При изпълнение на тази цел общите разходи за американската икономика се очаква да достигнат над 3 трилиона долара. Освен това ще бъдат закрити над 6.5 милиона работни места в сектора на индустрията и ще бъдат затворени част от електроцентралите, които произвеждат най-евтино електричество.

Как се обосновава Парижкото споразумение? Натрупването на въглероден диоксид в атмосферата поради изгарянето на изкопаемите горива заедно с приноса на останалите парникови газове в резултат от човешката дейност води до по-високи температури на земната повърхност. Възможните последствия от това обхващат по-чести събития с екстремни температури, повишена интензивност на бурите, промяна в модела на валежите, повишаване на морското равнище и обръщане на океанските течения. Те, от своя страна, могат да имат значителни ефекти върху функционирането на екосистемите, жизнеспособността на дивата природа и съществуването на човечеството.

Основанията на това споразумение обаче не изглеждат солидни. Оказва се, че научните факти, чрез които е обосновано то, са силно дискусионни. За сметка на това ресурсите, които трябва да се отделят, са от порядъка на трилиони долари, докато евентуалните ползи са съмнителни.

Няколко мита за глобалното затопляне

Глобалните температури се повишават с бърз и безпрецедентен темп. Всъщност температурният индекс на Центъра Хадли към Метеорологичната служба на Обединеното кралство и Звеното за климатични изследвания на Университета на Източна Англия показва затопляне до 1878 г., захлаждане до 1911 г., затопляне до 1941 г., захлаждане до 1964 г., затопляне до 1998 г., захлаждане до 2011 г. и затопляне след това. Наблюдаваното затопляне от порядъка на 0.6 до 0.8 градуса по Целзий през ХХ век попада в рамките на естествените колебания, регистрирани през последното хилядолетие.

Разпределението на мрежата от наземни станции е неравномерно. Те са разположени предимно в градските и индустриалните зони – горещите острови, които показват значително по-високи стойности от съседните селски райони. Ако се отчетат ефектите, породени от градското развитие, то наблюдаваното повишаване на температурата след 1980 г. би било наполовина по-малко.

Графиката на “хокейния стик” доказва, че е имало постепенно захлаждане на планетата през последните 1000 години, а наскоро е започнало рязко затопляне. Всъщност постоянно са се случвали значителни промени в климата с течение на времето. Например, средновековният горещ период от 1000 до 1200 г. сл. Хр. е последван от период, известен като Малката ледена епоха. След края на XVII век средната световна температура се повишава постепенно. Въпреки това през периода 1940-1970 г. температурите всъщност се понижават, което поражда страх от глобално захладняване. Така “хокейният стик”, който е продукт на Междуправителствения панел по измененията в климата към ООН и Канадското министерство на околната среда, игнорира историческите колебания на климата и вече е доказано, че е погрешен и ненадежден от статистическа гледна точка.

Въглеродният диоксид в резултат от човешката дейност се увеличава през последните 100 години, като засилва парниковия ефект и това е най-важната причина за затоплянето през този период. Наистина, равнището на CO2 се променя поради множество причини, както заради човешката дейност, така и заради други фактори. Това обаче се случва постоянно. След началото на индустриалната революция съдържанието на CO2 в атмосферата се е увеличило с около 120 частици на милион, повечето от което е резултат от човешката дейност.

Липсват убедителни доказателства, че CO2 е основният фактор за глобалното затопляне. Измерванията, базирани на ледените ядра, показват за хиляди години назад, че нивата на CO2 се изменят, след като това е станало с температурите и заради това са резултат, но не и причина за затоплянето. Геоложките проучвания на терен потвърждават тази причинно-следствена връзка. Налице са множество доказателства, че температурните промени са естествен и цикличен процес в резултат от слънчевото греене, орбиталните и космическите въздействия. Така при нагряването на повърхността на Земята океаните отделят повече въглероден диоксид.

Въглеродният диоксид е най-разпространеният парников газ. Парниковите газове са около 3% от въздуха. Той се състои най-вече от водни пари (около 97%), а останалите компоненти са въглероден диоксид, метан, озон и диазотен оксид. Така CO2 формира около 0.04% от атмосферата. Докато посочените газове са по-ефективни като парникови газове, отколкото водните пари, последните всъщност въздействат по-силно заради значително по-голямото си количество и всъщност причиняват около 75% от парниковия ефект. При настоящата концентрация нарастването с 3% на водните пари в атмосферата би имало същия ефект като удвояването на нивото на CO2. Този фактор обикновено изобщо не се посочва, когато се обсъждат ефектите от CO2.

Компютърни модели потвърждават факта, че увеличаването на обема на въглеродния диоксид ще причини значително глобално затопляне. Тези модели като цяло приемат, че CO2 е основният фактор за измененията в климата, докато влиянието на слънцето е незначително. Използването на резултатите от модела за потвърждение на първоначалното допускане е логически погрешно. Компютърните модели могат да бъдат калибрирани да съответстват на повишаването на температурите през ХХ век, като обхванат множество входящи параметри и обратни връзки. Те обаче не могат да докажат нищо. Те не са способни да прогнозират коректно, тъй като не отчитат ефектите от слънцето, космическите лъчения и облачната покривка. Слънцето е основният източник на температурните изменения на земната повърхност, като получената радиация се променя непрестанно и циклично. Тя влияе както върху температурата на океаните и теченията в тях, така и върху облачната покривка. По-топлата вода излъчва газове, включително и CO2.

Междуправителственият панел по измененията в климата към ООН доказва, че въглеродният диоксид, отделен в резултат от човешката дейност, причинява глобалното затопляне. През 1996 г. в доклада относно глобалното затопляне на ООН са изтрити две изявления. Първо, никое от досегашните изследвания не представлява ясно доказателство, че измененията в климата могат да бъдат отдадени на нарастването на парниковите газове. Второ, никое изследване не е установило, че изцяло или частично измененията в климата са причинени от човека. Тези две твърдения са валидни и днес.

Въглеродният диоксид е замърсител. Всъщност това изобщо не е вярно. Той е изключително важен за живота на земята. Той е необходим при отглеждането на растенията, като увеличеният прием на този газ води до по-силния им растеж. Включването му в списък с токсични или вредни субстанции е средство за упражняване на политически контрол върху някои отрасли. Проучване показва, че обогатяването с CO2 би увеличило стойността на реколтите до 2050 г. с допълнителни 11.7 трилиона долара.

Глобалното затопляне ще причини повече бури и други екстремни климатични събития. До момента липсва научно доказателство, което по някакъв начин да подкрепя подобно твърдение в световен мащаб. Регионалните изменения наистина са възможни. Нарастващите разходи за застраховане и ремонт на инфраструктурата, особено в крайбрежните зони понякога се твърди, че са резултат от повишената честота и суровост на бурите. В действителност те са функция от увеличената плътност на населението, рязкото покачване на стойността на имотите там и по-силното отразяване в медиите на тези събития.

Топенето на ледниците и оттеглянето на ледения шелф са доказателство за причиненото от човека глобално затопляне. Факт е, че ледниците се свиват и уголемяват циклично за стотици години. Скорошното топене е последица от излизането от много хладния период на Малката ледникова епоха. Леденият шелф се разпада от векове. Учените са установили поне 33 периода на топене и възстановяване на ледниците. Освен това тези промени са зависими както от температурата, така и от валежите.

Земните полюси се затоплят и полярните шапки се разпадат и топят. Всъщност Земята постоянно се променя. Арктическият регион се стопля от 1966 до 2005 г. поради циклични събития в Тихия океан и сажди от Азия, които потъмняват леда, но след 2005 г. не е установено затопляне. Текущите температури са подобни на тези от 1943 г. Дебелината на полярните шапки в Гренландия и Антарктика се увеличава.

Един пример за последиците от мерките срещу глобалното затопляне

Приетата през 2003 г. Директива за биогоривата се приема за важен елемент от политиката на ЕС относно намаляването на въглеродните емисии в транспорта. В резултат от това се увеличава потреблението на биогорива в ЕС. Ефектите от това обаче не са еднозначни. От една страна не е ясно дали ползите за околната среда са пропорционални на потенциалните разходи. От друга страна, скорошно изследване показва, че в резултат от това цените на храните се повишават. На базата на над 100 различни проучвания е направен изводът, че повишеното търсене на биогорива допринася за по-високи цени на храните от порядъка на 16 до 171%, най-вече при цените на растителните масла. Ефектите се подсилват допълнително по време на кризата с цените на храните през периода 2006-2008 г.

Ефектът върху цените зависи от размера на търсенето на биогорива. Например, производството на етанол от царевица в Съединените щати засяга пазара на зърнени закуски много по-силно отколкото в ЕС, тъй като търсенето в САЩ е много по-голямо. За разлика от това търсенето на биодизел в ЕС има много по-силно въздействие върху цените на растителните масла отколкото търсенето на етанол от зърнени култури има върху цените на тези култури, тъй като световното производство на растителни масла е много по-малко от производството на зърнени култури. Тези изводи се потвърждават и от изследвания, направени за Европейската комисия, както и от многобройни други проучвания на независими институции.

Нарастването на търсенето на биогорива от 2010 до 2020 г., предвидено в Директивата за енергията от възобновяеми източници, се очаква през посочения период да повиши световните цени на зърното и царевицата с 1-2%, докато цените на растителните масла - с около 10%. Този размер на въздействието върху цените се потвърждава от различни изследвания.

Като цяло липсват убедителни доказателства за връзката между човешката дейност, увеличаването на нивата на въглероден диоксид и промените в климата. Освен това изпълнението на Парижкото споразумение би довело до значителни разходи за част от страните, които са го подписали. Нещо повече, те надвишават очакваните ползи. Изглежда все по-вероятно тезата за човешкото въздействие върху измененията в климата да се окаже пресилена.