Европейската централна банка закъсня с реакцията си спрямо високата инфлация

Проблемите при професионалната реализация сред младите остават предизвикателство

Поевтиняват медта, желязото и дървения материал

Евростат наскоро оповести официално данните от експресната оценка за брутния вътрешен продукт в еврозоната и Европейския съюз през първото тримесечие на 2023 г. и това е повод за преглед на състоянието є. Според наличната информация реалният растеж на БВП в еврозоната е 1,3% на годишна база и се забавя спрямо предходните тримесечия.

Рамката за настоящото развитие се определя от икономическата политика в еврозоната. Използването на обща валута и единна парична политика е единият основен фактор, другият е фискалната и регулаторната политика на отделните държави. Наличието на механизъм за координация в рамките на ЕС не означава единна фискална политика - налице е голямо разнообразие при данъците, разходите, салдата и държавните дългове. В ситуация на сътресения в по-голяма степен се открояват различията и при реакциите на националните икономики към общата парична политика, както и по отношение на степента на въздействие и скоростта на предаване на импулсите към тях.

Не трябва да се пропуска фактът, че Европейската централна банка закъсня с реакцията си спрямо високата инфлация и до средата на 2022 г. такава изобщо не беше предприета. След това започна плавно повишаване на основните лихвени проценти, но то все още изостава значително спрямо равнището им в Съединените щати. Заедно с това обаче ЕЦБ продължаваше да поддържа висока ликвидност на пазарите в еврозоната, като намаляването є фактически започна в края на разглежданото тримесечие. Тоест текущото състояние на паричната политика не може да се разглежда като най-значимия за настоящата ситуация фактор, за разлика от по-дългосрочната тенденция за увеличаване на паричното предлагане и поддържане на (силно) отрицателни реални лихвени проценти (номиналните лихвени проценти, коригирани с инфлацията) през предходните години.

Лихвеният процент по рефинансиращите операции на ЕЦБ достигна 3,75% като все още изостава спрямо Федералния резерв на САЩ, където той е в интервала 5-5,25% и е по-нисък от този в почти всички развити икономики с изключение на Япония и Швейцария, но там и темпът на инфлация е значително по-нисък отколкото в еврозоната. Същевременно ЕЦБ намалява притежаваните от нея активи с 15 млрд. евро на месец (при общ размер на активите надвишаващ 7,7 трлн. евро - т. е. с едва 0,2% на месец), но същевременно запазва размера на придобитите от нея облигации, емитирани от държавите от еврозоната, с цел запазване на високото им търсене и съответно повишаване на доходността им само в зависимост от динамиката на основните лихвени проценти.

Цени

Въздействието на някои фактори, като високите цени на енергийните ресурси, отслабва. Ефектът от тях беше подсилен от войната в Украйна и преминаването на икономиките от ЕС към използването на алтернативни на Русия енергоизточници (природен газ, суров петрол и въглища), което изисква време за приспособяване, изграждане на необходимата инфраструктура (за използване на втечнен природен газ, например), мерки за икономии и т. н. Този процес беше улеснен от необичайно меката зима в началото на 2023 г., което подпомогна за намаляване потреблението на природен газ. Все пак процесът се отрази и върху производството, част от което беше ограничено поради липсата на газ.

Запасите на газ в ЕС останаха високи след зимата и това допринесе за съществен спад в цената му. Те спаднаха под 38 евро на MWh, което представлява понижаване с почти 88% спрямо август 2022 г. От своя страна след известно намаление цените на петрола остават относително стабилни, като свиването на производството от ОПЕК с около 1 млн. барела дневно не се отрази силно на пазара. Други суровини като медта, желязото и дървения материал също поевтиняват.

Инфлацията в еврозоната леко се повишава през април до 7% след 6,9% през март. Принос за това има увеличаването на цените на услугите, което се ускорява, за разлика от цените на стоките. Рискът за трайно запазване на по-висока от целевата за ЕЦБ инфлация е по-сериозен, тъй като произтича от инфлационните очаквания и свързаното с тях индексиране на работните заплати. През 2022 г. растежът на заплатите в еврозоната изостава от този на потребителските цени и през настоящата година работниците ще опитат да наваксат, което ще дава допълнителен импулс на инфлацията. Цените на услугите са по-силно зависими от разходите за труд и ще бъдат водещи. Не трябва да се пропуска обаче и приносът на нормата на печалба, който беше основен фактор за инфлацията през миналата година.

Индексите, изключващи храните и горивата, обаче спадат по-бавно от очакваното, което дава основание да се предвиждат и по-нататъшни действия от страна на ЕЦБ. Все още инфлацията остава основен приоритет, но евентуални сътресения във финансовия сектор и икономиката като цяло биха могли да изместят фокуса към запазването на финансовата стабилност. Това би преустановило повишаването на основните лихвени проценти и би рестартирало програмите за изкупуване на активи.

БВП и пазар на труда

Най-големи ефекти от пренасочването на газовите доставки се отбелязват в най-силно зависимата от руските ресурси икономика - Германия, при която спадът на потреблението на природен газ през 2022 г. спрямо предходната е 15,4%, докато средно за ЕС намалението е 13,2%. Подобна е ситуацията в Естония, Литва и Чехия, а при Унгария тя се усложнява от неподходяща национална парична и фискална политика в комбинация със силната зависимост от доставките от Русия. Експресната оценка не дава информация за всички държави от ЕС, така че е възможно и други икономики освен посочените да реализират спад в началото на 2023 г.

Според ревизираните данни за икономиката на Германия през първото тримесечие на 2023 г. тя изпада в техническа рецесия след свиване на БВП в реално изражение за второ поредно тримесечие - съответно -0,5% и -0,3% на тримесечна база. (Според първоначалните данни през първото тримесечие на 2023 г. икономиката запазваше размера си от предходния период). Това се случва при затегнат пазар на труда и ниска безработица. Растежът на работните заплати обаче продължава да изостава от натрупаната инфлация през последната година, което се отразява негативно върху потреблението на домакинствата (-1,2%).

Реалният растеж в еврозоната като цяло спрямо предходното тримесечие е едва 0,1%, като принос за това има и спадът в Ирландия, Литва, Нидерландия и Австрия. От друга страна изненадват приятно икономиките на Испания, Италия, Португалия и Финландия, които реализират най-бърз растеж в еврозоната. Основният фактор за все пак положителното представяне на икономиката на паричния съюз е външният сектор. Така през март 2023 г. за пръв път от 18 месеца еврозоната реализира излишък по търговското салдо от 25 млрд. евро. Салдото се повишава спрямо март 2022 г. с 45,6 млрд. евро, като износът нараства с 18,7 млрд. евро, докато вносът намалява с 26,9 млрд. евро. Принос за позитивното представяне на износа има отварянето на китайската икономика. Спадът на вноса буди притеснения и е възможно да е сигнал за по-неблагоприятно развитие.

Данните за тримесечието потвърждават тази картина. Тогава и износът (-1,4%), и вносът (-11,5%) спадат спрямо предходното тримесечие, но дефицитът се свива до едва 2 млрд. евро, при 78 млрд. евро преди това. Силният спад на вноса не може да се обясни само с природния газ, той е резултат и от забавянето на вътрешното търсене и на експортния сектор.
Състоянието на трудовия пазар е затегнато. През 2022 г. заетостта сред населението между 20 и 64-годишна възраст достигна рекордните 75% и възстанови напълно загубите от пандемията COVID-19 и мерките за ограничаване на разпространението є. Това се съчетава и с ниска средна норма на безработица. Проблемите при професионалната реализация сред младото население обаче остават предизвикателство, решението в някои икономики като Испания, Португалия и Италия представляват срочните договори и непълното работно време, които осигуряват гъвкавост, но може да не са достатъчни от гледна точка на покупателната способност на реализираните по този начин доходи.

Фискална позиция

През 2022 г. еврозоната като цяло реализира бюджетен дефицит от 3,6% от БВП и въпреки затягането надхвърля праговата стойност. Италия се откроява сред останалите държави с дефицит от 8% от БВП, следвана от Испания (4,8% от БВП) и Франция (4,7% от БВП). От друга страна държавните дългове в зоната като цяло се свиват в относително изражение заради високата инфлация - от 95,4% от БВП през 2021 г. до 91,5% от БВП през 2022 г. Въпреки това те далеч надвишават целевите 60% от БВП.

Премиите за риск сред държавите от еврозоната остават стабилни. По този начин доходността по 10-годишните ДЦК на Италия е около 4,2%, на Франция - 2,9%, а на Германия - 2,3%, докато тези на САЩ са около 3,4%. Все пак тенденцията е те да нарастват поради затягането на паричната политика. Забавянето на икономическата активност вероятно ще предизвика фискална реакция, която ще допринесе за разширяване на дефицитите и дълговете.

Еврозоната засега успява да избегне спада на БВП, но текущите данни от индикаторите за нагласите сред бизнеса и потребителите показват спад на доверието, особено в промишленото производство. От друга страна обаче при услугите, чийто дял в добавената стойност на еврозоната е значително по-голям, доверието даже се засилва, докато при строителството е налице стабилизиране.

Затягането на паричната политика започва да се отразява върху някои икономически показатели. Кредитирането за домакинствата и бизнеса, както и растежът на паричното предлагане се забавят. Условията при отпускане на кредити стават по-стриктни, което понижава и търсенето на такива. Все пак проучванията на Европейската комисия относно очакваните инвестиции показват, че за момента няма да се случи рязък спад заради по-високите лихвени проценти. Необходимостта от инвестиции в иновации заради дигиталния и зеления преход и в замяна на труда с капитал и технологии, заради условията на пазара на труда изглежда, че превишава финансовите разходи.