Спрямо 2019 г. показателите все още са ниски

Риск до края на годината крие ускоряването на инфлацията, която води до по-високи цени на основни суровини и енергийни ресурси

Загубени са над 200 хил. работни места

Националният статистически институт оповести експресната оценка за брутния вътрешен продукт през второто тримесечие на 2021 г. Данните бяха очаквани с голям интерес, предвид факта, че второто тримесечие на миналата година отразява в най-голяма степен удара на кризата, причинена от пандемията COVID-19 и мерките за ограничаване на разпространението є. Тогава беше реализиран най-същественият спад на икономическата активност и съответно най-високият темп на растеж през 2021 г. вероятно ще е през това тримесечие.

НСИ обявява официално само сезонно изгладени данни. Според тях БВП нараства в реално изражение с 9,6% на годишна база и с 0,4% на тримесечна база. В стойностно изражение този показател достига почти 31,1 млрд. лв. през това тримесечие, докато добавената стойност е почти 27 млрд. лв. Икономиката започва да расте, но засега темпът не е висок.

Номиналният размер на БВП е важен от гледна точка и на държавния бюджет. Според сезонно и календарно неизгладените данни той се повишава с 11,9% на годишна база през второто тримесечие спрямо 4,1% през първото и това допринася за нарастването на бюджетните приходи заради по-голямата данъчна основа. Фактори за това са както преминаването от спад към растеж на произведените количества през второто тримесечие, така и от повишеното ценово равнище. По-високият дефлатор на БВП е поредният факт, който потвърждава хипотезата за нарастването на темпа на инфлация.

Тя е резултат от прекалено експанзивните парична и фискална политика, които се прилагат почти навсякъде по света, но най-значимо това е от Европейската централна банка и от Федералния резерв на Съединените щати. Освен паричната политика вътрешни фактори също допринасят за ускоряването на инфлацията - това са решенията на Комисията по енергийно и водно регулиране относно цените на комуналните услуги, както и ситуацията с борсовите цени на електричеството за бизнеса.

Съвкупно търсене

Крайното потребление продължава да дава основен принос (над 4/5) към формирането на БВП на страната. Според наличните данни то не се понижи дори през кризисната 2020 г. и понастоящем растежът му продължава. На тримесечна база потреблението расте най-бързо - с 2,5%, докато на годишна база растежът е 6,7% в реално изражение. Тук съществен принос има държавната политика в периода на криза. Подкрепата за бизнеса беше насочена към запазване на работни места чрез поемане на част от осигурителния доход.

По-голям ефект обаче имаше политиката по доходите, като бяха повишени заплатите на бюджетните служители. Освен това всички пенсионери получиха добавка от 50 лв. на месец, независимо от размера на пенсията си. Заетите в здравеопазването също получиха допълнителни средства. Допълнителните възнаграждения за работещите на първа линия бяха единствените, които бяха напълно оправдани, за разлика от останалите мерки, насочени към потреблението, които имаха най-вече предизборна цел.

Инвестиционната активност в страната беше негативно засегната още преди настъпването на настоящата криза. Фактор за това беше влошената среда за бизнес поради неефективната работа на държавните институции и регулаторите, които не създаваха еднакви условия за всички и се използваха за създаване на нечестни предимства за малък брой бизнеси за сметка на останалите. Пандемията увеличи несигурността и това доведе до ново свиване на инвестициите.

Растежът през първите две тримесечия до голяма степен се дължи на ниската база от предходната година. През второто тримесечие освен това настъпиха някои събития, които създадоха по-благоприятни условия за инвестиции. Отварянето на икономиката и периодът на относително спокойствие в резултат от намалелия брой нови случаи, както и ваксинирането дадоха, глътка въздух на някои бизнеси. Хотелиерството, ресторантьорството и транспортът започнаха да работят без ограничения.

Смяната на правителството допринесе за промяна на нагласите и за постепенно нормализиране на ситуацията. Макар че това имаше частичен ефект през второто тримесечие, то все пак повлия за лекото ускоряване на растежа на инвестициите. Бяха обявени предстоящи инвестиции, включително и такива, търсещи подкрепа от държавния бюджет, които дават основания да се приеме, че националната икономика ще привлече по-голям интерес от чуждестранни инвеститори в бъдеще.

Външният сектор отбеляза най-сериозно възстановяване както при износа, така и при вноса. Докато услугите все още са далеч от достигане на обемите си преди кризата, то при стоките има основание за оптимизъм. През второто тримесечие растежът на износа на годишна база превишава 20%, докато при вноса той е дори 28,6% в реално изражение. В номинално изражение растежите са още по-впечатляващи - при износа темпът е 39,3%, докато при вноса - 46,1%. Опитът от предходни кризи показва, че винаги при спад на икономиката като цяло, той се съчетава със сериозно понижаване на вноса и съответно възстановяването на вноса е индикатор за състоянието на цялата икономика.

Съвкупно предлагане

Брутната добавена стойност нараства с 0,2% на тримесечна и с 8,2% на годишна база според сезонно изгладените данни. Основен принос за това има растежът на работните заплати. На годишна база се отбелязва растеж и в трите основни сектора, но водеща е индустрията. Според сезонно изгладения индекс промишленото производство расте с 15% на годишна база през второто тримесечие на 2021 г.

Производството в добивната промишленост се увеличава със 7,9%, в преработващата - с 18,2%, а производство и разпределение на електроенергия и газ - с 5,3%.

Останалите индикатори за краткосрочна бизнес активност като индексите на оборота в сектор търговия и на строителната продукция също отбелязват растежи.

Благоприятната на пръв поглед ситуация обаче трябва да бъде изследвана малко по-задълбочено. Сравнението с 2020 г. е позитивно, но спрямо съответното тримесечие на 2019 г. показателите все още са по-ниски. Това се отнася най-вече за добавената стойност. Както посочих вече, потреблението не се понижи през 2020 г. и позитивната тенденция се запазва. Надвишаване на стойностите от 2019 г. се реализира вече и при износа и вноса на стоки, но заради услугите общите равнища на износа и вноса все още са под тези от 2019 г. Инвестициите обаче продължават да са проблем, както и производството. Възстановяването е най-бавно при услугите, от което страда и износът им.

Друг факт, който дава основание за притеснение, е, че изменението през второто тримесечие на 2021 г. спрямо съответното на 2019 г. е по-лошо, отколкото през първото тримесечие.

Пазарът на труда

Докато при продуктовите пазари ситуацията е по-скоро в положителна територия, то според заетостта в икономиката това съвсем не е така. По принцип трудовият пазар реагира по-бавно и по-силно инерционно на промените. През второто тримесечие на 2021 г. броят на заетите лица се понижава с 0,6% на годишна база и отбелязва подобрение спрямо този показател през първото тримесечие (-2,5%). Всъщност държавната подкрепа за бизнеса чрез мерките 60/40 и други подобни беше насочена именно към запазване на заетостта в периода на криза. Тези мерки спомогнаха за по-бавната загуба на работни места спрямо предходни кризи.

Сравнението с 2019 г. обаче отново не дава оптимистични сигнали. Докато през първото тримесечие на 2021 г. спадът на броя на заетите на годишна база е 3,8%, то през второто той вече е 6,1%. Това означава, че спрямо годината, предшестваща кризата, българската икономика е загубила над 200 хил. работни места въпреки похарчените над 1 млрд. лв. за мерки за бизнеса.

Причините за това развитие трябва да се търсят както в кризисната ситуация, така и в изтичането на работна сила от страната. Този процес фактически се засили от членството на България в Европейския съюз, тъй като улесни достъпа до пазарите на труда в останалите държави от Съюза. Това е сериозен проблем, който се дължи до голяма степен на все още значителните разлики и в номинално изражение, и в покупателна способност на трудовите възнаграждения между ЕС и България, особено при по-нискоквалифицирания труд.

Тъй като приносът на заетостта е отрицателен, то основният фактор за растежа на БВП е производителността на труда. За приближение за този показател се приема брутната добавена стойност на едно заето лице (в реално изражение), която през второто тримесечие се повишава с 5,1% на годишна база, при 0,9% през първото, което е добра новина. От статистическа гледна точка обаче е възможно част от ефекта да се дължи на освобождаването на по-нископроизводителни работници, което води и до по-висока средна стойност на 1 лице от останалите заети.

Перспективи

Един съществен риск пред икономическата активност до края на годината е ускоряването на темпа на инфлация. Той допринася за повишаване на цените на основни суровини и енергийни ресурси. За да запазят покупателната си способност, работниците ще поискат индексиране на заплатите си. В резултат производствените разходи се увеличават и създават натиск това да се прехвърли към потребителските цени. В зависимост от еластичностите на търсене и предлагане на съответните продукти производителите в по-голяма или в по-малка степен могат да прехвърлят разходите към потребителите.

Нарастването на производствените разходи (включително и електричеството за бизнеса, което е проблем през последния месец) обаче може да повлияе негативно върху съвкупното предлагане и по този начин да забави икономическия растеж. Друг фактор, който въздейства в тази посока, е евентуалното ново затваряне на части от икономиката заради епидемичната обстановка. Новата вълна на заболеваемост се очаква да настъпи скоро - още в рамките на третото тримесечие и може да продължи през последното.

От друга страна през втората половина на юли и през август туризмът отбеляза добър сезон с висока степен на заетост дори в най-големите курорти за разлика от 2020 г. Чуждестранните туристи бяха предимно от Румъния, Полша и Германия. Въпросът е каква ще бъде продължителността на сезона и ще могат ли да бъдат реализирани приходи през септември и след това през зимния сезон.