Ще работи ли новият парламент върху проекта за бюджет на служебното правителство, какви са параметрите в него и как ще се отрази увеличението на минималната работна заплата върху бизнеса? На тези въпроси отговаря икономистът Георги Ганев. Питаме го и по какви теми е постигнато съгласие между бъдещите партньори във властта, както и как с десни политики ще се постигат леви цели.

- Г-н Ганев, смятате ли, че е нормално служебният министър на финансите Валери Белчев да представя проект на бюджет за 2022 г., при положение, че в момента текат преговори за политиките в един нов кабинет?
- Конкретен и достоверен бюджет е трудно да бъде представен в момента, защото няма как министърът да е наясно с бъдещата структура на изпълнителната власт, която ако се промени спрямо сегашната, а има всички заявки това да се случи, ще наложи промяна в таблиците, които влизат в бюджета. Така че на този етап всички подобни неща би трябвало да се смятат, за силно предварителни. Полезното, което би могъл да направи служебният финансов министър е да публикува средносрочната бюджетна прогноза за три години напред въз основа на която се прави бюджет. Тази прогноза все още не е публикувана, въпреки че срокът затова е краят на септември.

- Това означава ли, че не е готова?
- Не зная какво означава. Възможно е и да е готова, но да не се публикува поради някакви съображения на министъра, а е възможно и да не е готова и затова да не се публикува. Но ако тя не е готова няма как да има готов проектобюджет.

- По време на преговорите, договаряна ли е минимална работна заплата 710 лв. за 2022 г.?
- Ще направя едно леко уточнение - това, в което аз участвах, го определям като разговори, а не като преговори. Да, имаше разговор по темата минимална работна заплата в размер на 710 лв. Съгласието е в три стъпки да се подходи към проблема минимална работна заплата. Първата стъпка е да се приеме неголямо увеличение от 7% за 2022 г., след което в рамките на 2022 г. да се разработи методология в две посоки: първо, минималната работна заплата автоматично да стане математическа формула от средната работна заплата, която Националният статистически институт (НСИ) ни дава като данни. Т. е. да е някакъв процент от средната работна заплата от последната година, за която има данни. Второ, минималната работна заплата да започне да се разграничава по икономически дейности, за което НСИ също дава данни, тъй щото минималната работна заплата в сектор информационни технологии, където тя е над 3800 лв. средно, да е една, а минималната работна заплата в сектор хотелиерство и ресторантьорство, където е около 900 лв. да е друга.

- А бизнесът какво мисли по темата увеличаване на минималната работна заплата?
- Бизнесът смята, че диференцираният подход е най-правилният, защото за някои бизнеси повишаването на работната заплата не би бил никакъв проблем, докато за други бизнеси може да се наложи да освобождават и работна сила заради това, което не е приятно нито за самите бизнеси, нито за тези, които ще бъдат освободени. Да, за хората, които ще получават малко по-висока заплата, това ще бъде положително развитие. Освен това, представителите на бизнес организациите в България твърдят, че има съгласие и със синдикатите по темата за диференцирано образуване на минималната работна заплата, така че в момента консенсусът в тази посока изглежда възможен.

- Голяма част от дискусиите по темата бюджет са свързани с пенсиите. Кажете, решено ли е каква ще е минималната пенсия догодина?
- Няма обединение по въпроса за минималната пенсия с изключение на това, че разговорите които проведохме в група Финанси, но не зная дали е било коментирано в групата Социална политика, бяха в посока да спре да се вдига минималната пенсия и все повече пенсиите (това е тази част от доходите на възрастните хора, която далеч не изчерпва всички доходи) да се определят въз основа на техния пенсионно-осигурителен принос по време на трудовия им стаж. По формулата, която е добре известна и която всяко законодателство за минимални пенсии сгазва, сякаш тя не съществува. А формулата съществува в закона. А ако българското общество сметне, че тези пари, които се получават за някои възрастни хора по пенсионно-осигурителното им плащане като недостатъчни, да се допълни с пари от социални политики, социални програми, социално подпомагане, което да идва от общия бюджет на държавата, а не от пенсионно-осигурителните вноски. Това беше съгласието, което постигнахме. В този смисъл аз бих очаквал липса на каквато и да е била промяна в продължение на известен брой години на минималната пенсия, докато тя не стане такава, че дори и най-малко осигурените хора в НОИ да започнат да я получават, а пък останалото да се дава от държавата като социално подпомагане, а парите да идват от общите данъчни постъпления.

- В момента минималната пенсия е 300 лв., колко ще е от първи януари. Служебният финансов министър заговори за 490 лв., наложи се да го коригират.
- Доколкото си спомням, от декември тя ще стане 370 лв. - по Коледа.

- А докога ще бъдат запазени добавките, които възрастните получават заради пандемията?
- Това е въпрос на социална политика - доколко, в какъв размер и в какъв срок да се запазят тези добавки, но отново ключовият приоритет е тези добавки да не идват от НОИ, а от бюджетна, социална политика, която българската държава е решила да проведе спрямо възрастните хора в страната. Не може пенсионно-осигурителните вноски да издържат цялата социална система на държавата.

- От БСП настояват да има семейно подоходно облагане. Как може да се случи това?
- Има световни практики в това отношение, въпросът е коя визират колегите от БСП. Не мисля, че това е някакъв голям проблем, но е добре, когато се стигне до такъв тип облагане, да се каже какъв вариант ще бъде приет в България и какви ще се числата. Към момента това не е уточнено от колегите от БСП.

- Постигнахте ли съгласие за увеличение на детските добавки?
- Не. Поне в нашите разговори това не беше обсъждана тази тема. Не зная какво е говорено по нея в групата Социална политика. Определено имаше предложение от колегите от БСП за еднократни и сериозни помощи за второ и трето дете.

- А възможно ли е да бъдат увеличени т. нар. детски?
- Предполагам, че е възможно, въпросът е да видим точно какъв проблем на българското общество и в каква степен ще бъде решен. В разговорите ние наблягахме на това, че когато приемаме политики, особено когато те са за много пари, да имаме предварителна идея точно кой проблем на българското общество, в каква степен и в какви срокове ще решим. Трябва да е ясно какви са индикаторите - дали очакваме увеличена раждаемост, дали очакваме образователен резултат или нещо друго. Идеята е, че пари публични трябва да се харчат за обществени цели и предварително трябва да е ясно какво благо очакваме да получим за обществото.

- Правили са експертите на ГЕРБ, твърдейки че само мерките ви в социалната сфера са за около 15 млрд. лв.?
- Не са правени такива разчети. Около 15 млрд. лв. в сравнение с какво? Аз, например, зададох въпроса на колегите от БСП дали правят разлика от тези втори и трети деца, които ще се родят без нищо да се промени в българската социална политика и тези, които ще се родят само заради 6500-те лв., които държавата ще даде и каква бройка такива деца очакват. Не получих ясен отговор на този въпрос.

- Е, едва ли някой би могъл да направи прогноза колко втори и трети деца ще се родят.
- Може, има модели за оценка на въздействието. И това е нещо, за което настояваме. Професор Гечев доста често цитира унгарската практика, няма лошо да се поучим, но нека вземаме информирано решение. Да видим, че ако се раждат само 1000, а не 10 000 повече деца заради тази мярка е по-добре да вземем други мерки.

- По време на преговорите се каза, че няма да се вдигат данъците, бизнесът обаче се притеснява, че ще се увеличи осигурителната тежест...
- В нашата книга на ДБ, това е увеличение на данъчната тежест, защото данъчно-осигурителната тежест е една тежест и тя се увеличава не чрез вдигане на ставка, а чрез разширяване на т. нар. данъчна основа, в случая на осигурителната основа - повишаване на осигурителния доход. Мисля, че голяма част от българските работодатели не са особено притеснени, защото на тях не им пука дали ще преведат парите по сметка на работника, или по сметката на НОИ. За тях е все едно. Тези, на които им пука по този въпрос са получаващите заплати. На тях им пука (цитирам числото от Кирил Петков) дали ще получават едни 78 лв. в повече, или по-малко всеки месец. Когато повдигаме въпроса с максималния осигурителен доход, имам предвид тези хора.

- Знаете ли с колко ще бъде увеличена осигурителната тежест?
- Не, защото поради нашите аргументи против подобен ход, мисля, че въпросът ще отиде на ниво лидери на политическите сили. Мисля, че до такава конкретика разговорите още не са стигнали. ДБ е против увеличаване на максималния осигурителен доход. Всички останали - ПП, БСП и ИТН са „за“.

- Има ли прогнози за ръста на икономиката и на инфлацията?
- Не, аз затова казвам, че докато нямаме средносрочната бюджетна прогноза, в която би трябвало да ги има тези прогнози поне на министерство на финансите, сметката е малко без кръчмар. Имаме прогнози откъм ЕК, БНБ излиза със свои прогнози, но релевантни за бюджета са прогнозите на финансовото министерство, които още нямаме.

- Коректни ли са твърденията, че дефицитът ще достигне 6 млрд. лв? 
- Това за 6 млрд. лв. е от мое изказване. Човек като пусне едно число и сякаш цялата гравитация се стоварва върху това единствено число. Всичко казано около него сякаш изчезва в небитието. Това, което се разбрахме по време на разговорите е, че дефицитът ще бъде планиран между 3,5 и 4,5% от очаквания БВП за 2022 г. По мои, чисто лични, макроикономически предусещания, никаква по-сериозна дума не бих могъл да използвам за това, което имам, БВП на България за 2022 г. ще бъде нещо в съседство със 140 млрд. лв. Познайте колко са 4,5% от 140 млрд. лв. - 6 млрд. лв. Т. е. максимумът да се предвиди за бюджетен дефицит е това, а минимумът при 3,5% е грубо 4,5 млрд. лв. И съответно на дефицита да се предвиди емисия на дълг, която трябва да покрива две неща. Първо емисия на дълг, която да покрива самия дефицит и второ, емисия на дълг, която да покрие плащания по стари дългове, които през 2022 г. излизат. Редовна практика е стар дълг да се покрива с нов, вместо да се плаща от приходите на бюджета. Предполагам, че от някакви такива сметки е излязло числото 11-12 млрд. лв., които чух тази сутрин от министъра на финансите, но първо бих искал да видя каква част е за покриване на дефицит и каква част е за замяна на стар дълг с нов.

- Какво ще правите с проектобюджета, който са ви написали от служебното правителство?
- Не са ни го написали. Към 12 часа днес на сайта на министерство на финансите отсъства проектобюджет.

- Кажете, каква ще е философията на финансовата рамка за 2022 г.
- Схващам това в рамките на шегата като въпрос дали прякорът на Роки Балбоа да бъде Южната лапа или Ъперкъта. Т. е. прякорът на бюджета какъв ще е? Върху прякора на бюджета няма как да не отразява, че още сме в криза, в случая здравно-епидемиологична и тази криза е с доста силно непредвидим характер, т. е. има вълни които идват и си отиват, а ние не знаем колко ще са силни и колко дълго ще продължат. Със сигурност трябва да има бюджет, който да приема неочаквани удари. Такъв бих го нарекъл предпазлив бюджет в посока нормализация, но не ме цитирайте.

- Обяснете как с десни средства, ще правите леви политики.
- Аз лично нямам никакво намерение да провеждам леви политики. Намерението ми е да се постигнат възможно най-добрите резултати за българското общество - възможно най-много хора, да живеят възможно най-добре. Моята идеология ми казва, че десните средства са начинът това да бъде постигнато. Когато има бизнес, когато има растяща производителност, когато има спестявания, които захранват капитализация и иновации, тогава възможно най-много хора ще живеят възможно най-добре.

Нашият гост
Георги Ганев е икономист, депутат от “Демократична България”.
Преди това беше програмен директор на Центъра за либерални стратегии и преподавател в Стопанския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Член-основател е на Българската макроикономическа асоциация.