Днес България се намира в най-дългия си период на стопански възход след 1878 г.

С икономиста и общественик Красен Станчев разговаряме за резултатите от 30-годишния преход на България. Той споделя интересни данни и сравнения с други държави от Централна и Източна Европа. Според Станчев за страната безспорен успех са реституцията и приватизацията, либерализацията на цените, търговията и стопанството, членството в НАТО и ЕС. А най-големият провал е управлението на правителството на Жан Виденов.

- Г-н Станчев, стават 30 години от промяната на 10 ноември 1989 г. Какво се случи тогава. Не си ли беше един вътрешнопартиен преврат?

- Започна нормална смяна на диктаторски режим, подчертавам „нормална“. Логиката и микроикономиката на диктатурите е такава, че срещу тях се изправят хора от близкото обкръжение на диктатора. Защо? Защото срещу всички останали той може да предприеме - и обикновено е доказал, че прави това с лекота, драстични мерки. Масови протести и движения обикновено са вторични. Заради достоверните очаквания, че това ще се случи. Само Октомврийската революция през 1917 г. е дело на аутсайдери. Но и тя става възможна благодарение на абдикацията на императора и демократичната еуфория от март до октомври на онази година. И в никакъв случай не може да се смята за масово движение.

- Навсякъде, не само в България, имаше преговори с управляващите..., кръгли маси.

- Само в Чехословакия те бяха много краткотрайни. (Все пак тя бе окупирана само преди двадесетина години.)

Времетраене на кръглите маси:

Полша: Февруари - април 1989

Унгария: Март - септември 1989

Чехословакия: Ноември - декември 1989

ГДР: Декември 1989 - март 1990

България: Януари - май 1990

Българската кръгла маса бе последната и затова по-организирана и единствената с уговорка за непосредствена работа по нова конституция. Много е модерно да се приказва, че събитията от 1990 г. са стар замисъл на КГБ, осъществен от Горбачов. Доказателства, че такова намерение е било налице, любопитните могат да намерят в книгата „Революцията на 1989-а“ на Виктор Себастиен и в архива и лекциите на неотдавна починалия Володя Буковски. Но никъде, освен за кратко в Румъния и от февруари до септември 1990 г. в България, предпочитаните от Москва управници не се добират до властта.

- От дистанцията на времето, кои от тези години бяха благотворни и кои затормозващи развитието на страната?

- Единствено периодът 18 декември 1994 - 1 март 1997 г. (иначе казано, от избора на БСП и Виденов като премиер - той встъпва в длъжност премиер на 25 януари 1995 г. - до назначаването на Стефан Софиянски за министър председател от президента Желев) има такова спиращо въздействие. Другите периоди на трудности бяха по-скоро естествени, включително двете правителства на Луканов и „неговата“ зима. Тогава ставаше дума за изчистване на дефицита на стоки и услуги, ликвидиране на неработещите сегменти в икономиката, възстановяване на частната собственост (чрез реституция и приватизация) и преориентация на търговията от 80 на сто обмен с СССР към по-софистицираните и богати пазари. Това не можеше да стане, ако искаш да останеш на власт, каквато беше мечтата на БКП-БСП. Не бе възможно да превърнеш левовете от лотарийни билети в пари, или пък в данъците в цени (т. е. да освободиш цените и да въведеш нормален разменен курс на лева) и да останеш на власт. И за да се случи това, трябваха нови хора. Правителствата на Попов, Димитров и Беров правиха сравнително успешно именно изброеното по-горе. Упадъкът спря през 1994 г., ръстът продължи до края на 1995 г. След това политиката на правителството на Виденов („регулиран пазарен преход“) доведе страната до най-голямото обедняване в нейната история. Промяната трябваше да започне отначало през 1997 г. Първоначално със служебното правителство на Софиянски, но най-вече с това на ОДС и Костов. През 1998 г. преходът приключи в икономиката. Остана само страната да се преориентира в международен план и да се върне там, където е била. Това стана пак благодарение на това правителство: през 1999 г. започнаха преговорите за присъединяването u към ЕС. Заедно с другите, които не бяха преживяли периоди на възстановяване на централното планиране като при Виденов. Това бе невероятен успех.

След това, с изключение на една кратка рецесия от 14-15 месеца, България се намира в най-дългия си период на стопански възход след 1878 г.

- Бихте ли изредили постиженията и съответно - неудачите пред хората и държавата?

- Вече споменах едно от постиженията. За страната безспорен успех са реституцията и приватизацията, либерализацията на цените, търговията и стопанството, членството в НАТО и ЕС. Тези развития са постижение и на хората. Либерализацията, впрочем е много изгодна за по-малоимотните, другите нямат интерес от конкуренция, по-ниски цени и по-високо качество на стоки и услуги. Монументално нещастие за страна бе управлението на Виденов. За това също стана дума... Но то бе легитимно избрано от хората. Това може би е и най-голямата им грешка. Но не е липса на късмет, ако това имате предвид под „неудача“.

- В свое интервю за „Труд“ преди време заявихте, че всъщност България не е най-бедната държава в ЕС. Бихте ли обяснили отново защо това е така?

- Това е най-бързо забогатяващата страна в ЕС след 2004 г. Оттук между другото произтича и малко по-голямото неравенство у нас в сравнение с другите нови страни в ЕС. В икономиката това се нарича „ефект на Кузнец“ - бързото забогатяване става при известно неравенство. За последните 30 години неравенството е най-незначително през 1996-1997 г. Просто всички са бедни или обедняват, освен онези, което имат доход в твърда валута. Преди две седмици излезе годишният доклад на Credit Swiss за богатството (не само заплатите, а всички активи на домакинствата, фирмите и правителството). Според него за последните двадесет години в България богатството се е увеличило почти десет пъти. При другите страни като нашата увеличението е средно седем пъти, за Германия - три. През 1960 г., когато съм бил на пет години, средната продължителност на живота у нас е била малко над 69,2 години. След това има дълъг, 16-годишен период на известно, но бавно подобрение: през 1986 г. тя е 71,7 години. Това е най-високата стойност за целия период до 1989 г. За десетте следващи години (съкращаването започва през 1987 г.), т. е. към 1997 г. продължителността на живота спада до равнището на 1963 г. (69,3 години). След това, до 2017 г. (75,8 години продължителност) удължаването на живота в България е с 5,5 години спрямо равнището от 1960 г., а спрямо това на 1997 г. - с 4,5 години. Иначе казано, на последните десетина години дължим 4/5 от подобрението за последните 50 години. След 1986 г. е налице постоянен процес на увеличаване на смъртността и намаляване на раждаемостта до 1997 г., когато двата фактора на продължителността на живота се влошават най-рязко.

- Докъде трябва да се простира политиката в икономиката?

- Според мен политиката е полезна за икономиката и гражданите, само когато намалява цените за тяхното информиране, защита на собствеността и договорите, като и на споровете между гражданите по тези поводи. Това в икономиката се нарича „Теорема на Коуз“. По друг начин казано: независимо какво е първоначалното разпределение на тези права, ако разходите на хората за утвърждаването им намаляват, положението постепенно се оправя. Иначе политиците се месят в икономиката само доколкото им позволяват избирателите. Това е разликата в сравнение с политическите условия преди 1989 г.

- Най-голямата грешка на прехода?

- Фигурата на главния прокурор в конституцията от 1991 г. Това е и моята най-голяма грешка. Лошите последици от най-конституционна разпоредба се разгърнаха с пълна сила след 2012 г.

- А най-голямото постижение?

- Възстановяването на правата на собственост, то е по-добро от този процес в другите страни. Не защото сме много умни, а защото те бяха повече или по-друг начин пострадали през Втората световна война. Иначе - НАТО и ЕС.

- Кое според вас е най-успешното правителство през тези 30 години?

- Вече казах - това на Иван Костов.

- Защо у нас практически няма осъдени политици, например за корупция?

- Защото в нормалните страни прокуратурата защитава гражданите от бандитите, а при нас е обратното.

- От повече от десет години все си говорим за влизане на България в Еврозоната и Шенген. И това все се отлага във времето. Вашето обяснение какво е?

- Мисля, че причината е в непрозрачността на назначенията на висши държавни постове и компромисите с върховенството на закона.

- Пак от много години се говори за огромни енергийни и инфраструктурни проекти. Трябва ли ни АЕЦ „Белене“, например. А газов хъб „Балкан“?

- Всичко може да има, ако проектите преодоляват зависимостта на страната от внос на енергийни ресурси от Руската федерация и нейни държавни компании. Нито една от идеите и нито едно от прокарването на тези проекти не работи в това направление. Обратното: замисъл им е българските правителства да плащат за осъществяването им със заеми от Запад и следователно с пари на данъкоплатците. Засилвай зависимостта. Това много прилича на политиката между 1948 и 1989 г. Но тогава правителството фалира по дълговете си и това е един от начините хем да върнат заемите, хем да се подмажат на Москва. Сега фалит няма, замисълът е само подмазване.

- Промени ли се манталитетът на българите през т. нар. преход? Например, какво стана с ценностната им система?

- Последното (периодично) изследване на европейските ценности, проведено под ръководството на Георги Фотев миналата година, доказва, че българските граждани разчитат на себе си, вярват в конкуренцията и не вярват на държавата, но уважават ЕС и НАТО. Непрекъсната смяна на онова, което се разбира под „преход“, работи само по посока на връщането към политическите практики отпреди 1989 г.

- Оптимист ли сте за бъдещето на държавата?

- За по-далечното - да.

Нашият гост

Красен Станчев е роден през 1955 г. Основател е на Института за пазарна икономика (ИПИ), доцент в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Изпълнителен директор на ИПИ (1993-2007); народен представител във Великото народно събрание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996-2001). Бил е председател на комисията по околна среда във Великото народно събрание.