Писнало ни е от поредни избори, които не раждат нищо. Омръзна ни в държавата да не се случва нищо, да умираме от срам, че светът ни смята за третокласна държава и никой не иска да инвестира в България. Писнало ни е, че в Румъния и в Сърбия има в пъти повече инвестиции, отколкото у нас, а беше обратното. Не искаме да чуваме за още избори. Моля, политиците от сегашното поколение да седнат на масата и да съставят правителство. Това казва в интервю за „Труд news“ икономистът Николай Василев, който бе вицепремиер и министър на икономиката, на транспорта и на държавната администрация в две правителства - „Сакскобургготски“ и „Станишев“.

- Господин Василев, като какъв бихте определил проектобюджета на служебното правителство?
- Бюджет „Продължаваме инерцията по нанадолнището“.

- Вече се чуха коментари, че проектобюджетът е политически капан, заложен от президента чрез неговото служебно правителство на партиите в парламента. Основателни ли са тези твърдения?
- Добро утро. Кое в бюджета е изненада? Ако погледнете десетките ми статии, ще видите, че от лятото на 2021 г. съм предупреждавал накъде сме се запътили. Някой неразумно реализира все по-високи дефицити и взима все по-големи дългове, прави все по-щедри социални разходи, непокрити с данъчни приходи, а ги финансира само с кредити и с парите от аванса от Плана за възстановяване и устойчивост... Как не е било ясно, че ще стигнем дотук? Такава логика важи и за всяка фирма и за всяко домакинство. Ако едно семейство взема все повече кредити и няма приходи, то е ясно докъде ще стигне.

- Големият дефицит, който е заложен в бюджета, може ли да бъде избегнат?
- Винаги може. Начинът е управляващите да правят обратното на това, което правеха през последните две години. Трябва да забравят за екстравагантно увеличаване на разходите - предизборно и следизборно. Пет поредни избори доведоха до това, че се приеха много бюджети и актуализации - вече никой не помни бройката. Това е все едно по един планински път с много завои и голям наклон да засилим автомобила надолу и да продължаваме да натискаме газта. Какво ще се случи е ясно. Много добри икономисти предупреждаваха, че ще наближим пропастта, но се случи още по-бързо от очакваното.

- Не разбрах има ли начин без да се увеличават данъци, без да се замразяват пенсии и други социални плащания, дефицитът да бъде намален до 3%?
- Няма да ви отговоря на този въпрос, ще ви дам пример. Ако попитат треньора на националния отбор по футбол: „Има ли как да загубим само с 0:3, а не с хандбален резултат“, добрият треньор ще каже: „Мен ме питайте как отборът да побеждава, а не да губи с 0:3“. Не искам да отговарям на въпроси за 3% дефицит. Аз съм против дефицита - винаги съм бил еднакво против три, шест или десет процента. Статиите ми по тази тема, включително и в „Труд“, са от 1998 г. насам.

- Във финансова криза ли сме наистина?
- Ще ви изброя какви кризи няма в България в момента. Първо, в България няма война, а може да има. Второ, няма природно бедствие, а може да има. Трето, няма пандемия, а може да има. Четвърто, няма мигрантска вълна от югоизток, а може да има. Пето, няма рецесия, а може да има и шесто, няма нашествие на извънземни, а някой ден може да има. Сега всичко е положително - има растеж на икономиката, на доходите, няма безработица. Ние в такава шампионска, розова година се чудим дали дефицитът да е три, шест или десет процента. А какво ще направим, ако в някоя година една или всички споменати по-горе кризи се случат? Те може да настъпят едновременно.

Уравнението на бюджета има три компонента - приходи, разходи и дефицит. Към приходите нямам въпрос. Данъчните ставки в България са добри. Бих предложил, както през цялото време бях против диференцираните ставки, да върнем ДДС-то на 20% за всички сектори с изключение на международния туризъм. Там предлагам 5%. Разбира се, можем да увеличим акцизите върху цигарите, но това са дребни неща. Тъй като целта трябва да бъде да няма дефицит, решението на уравнението е само от страната на разходите. За тях няма да използвам глаголите намалявани и орязвани, защото не става дума за намаление, а за по-малко увеличение от екстравагантните предизборни желания на политиците.

- В случая не става въпрос за предизборни обещания, защото това е бюджет на едно служебно правителство...
- Говоря за политиците не само с дата 2023 година, а 2021, 2022 и 2023 г. Кога за последен път чухме думата реформа в някой сектор? Дори не помня през кое десетилетие е било...

- Предизборно чуваме тази дума непрекъснато. Ето сега се говори отново за реформа-съдебна.
- За това се говори сигурно от времето, по което съм бил студент. Имам предвид реформи в бюджетен смисъл, както и реално да са се случили. Такива май няма, откакто сме влезли в ЕС.

- Вие бяхте обещал административна реформа, но до нищо не се стигна.
- Моля, моля. Съкратихме 17 000 души в администрацията. И тя започна да работи по-добре.

- И след това вероятно назначиха 34 000.
- Да, това казвам. Между другото администрацията и бюджетните разходи могат да се съкращават и от служебни правителства. Защо не го правят?

- Каква част от чиновниците могат да бъдат съкратени, т. е. колко от назначените са излишни?
- Колкото искат могат да съкратят. Има един цитат от американска книга, който отговаря на вашия въпрос. Колко души работят в Европейската комисия? И отговорът е: Около 1/3 от тях. Администрацията е само една част от мерките, които трябва да се вземат. Има и много други. Според мен инфраструктурата трябва да се изгражда преобладаващо с концесии, а не с бюджетни разходи - и тук могат да се спестят още милиарди. Обществените поръчки трябва да се провеждат по съвсем други правила. Трябва да се затегнат болтчетата на всички харчещи ведомства, трябва да има съкращение на щатове и на излишни разходи. Изобщо не употребявам думата орязване или намаляване на каквото и да е. Казвам по-малко увеличение, отколкото е било планирано.

- Какво ще се случи, ако проектобюджетът на служебното правителство не бъде приет, ако не се състави редовно правителство и останем без бюджет за 2023 г.?
- Точно това предлагам. Ако няма правителство, старият бюджет беше най-щедрият в историята на България. Може да се справим и с него - тъкмо няма да има толкова голям дефицит. Макар че дори и по предишния бюджет започнахме годината вече с дефицит - това не се е случвало често.

- Тогава защо служебното правителство се напъва да предлага бюджет?
- Служебният кабинет показва каква е реалната ситуация. Сегашното поколение политици от всички цветове е на харчещите политици - без мярка и без носене на отговорност. Реформите започнаха с Костов, когато държавата беше десет(ки) пъти по-бедна от сега и въпреки това нямахме дефицити, защото това бе правилно. Бюджетът на Росица Велкова е като студен душ. Трябва да има обрат и силна политическа воля в друга посока. Ако няма такава воля, ще последваме пътя на много държави. По този път България мина през 1996-97 г.

- Защо твърдите, че Асен Василев, който обяви, че в бюджета на служебното правителство са допуснати две грешки, има латиноамериканско мислене?
- Не смятам, че той откри грешки. Той ги нарича грешки, но за мен това са две порочни идеи за напълване на хазната. Той казва така: Ако се намалят капиталовите разходи, вкл. по Плана за възстановяване, дефицитът ще намалее. Това ли е целта? Значи държавата да няма капиталови разходи, а да има само социални? Той така правеше и в месеците, през които беше финансов министър. Тяхното правителство гласува най-големите капиталови разходи в историята на България - 8 милиарда лева - и не изпълни почти нищо от тях, докато управляваше. Ако не правим никакви капиталови разходи, очевидно дефицитът ще бъде по-малък. Но в момента България е на сто и някое място по състояние на пътищата.

Второто, което той нарича грешка, е предложението както миналата година да източим всички печалби от държавните дружества като дивидент и така да намалим дефицита. Но докога така - държавните дружества да плащат социалните разходи? А кой ще инвестира в държавните фирми? Кой ще прави ремонти в АЕЦ „Козлодуй“? А защо не искат да приватизират и един гвоздей? Защо капитализираха Булгаргаз с близо милиард лева и искат да създават нови държавни дружества?

Асен Василев нарече ГЕРБ латиноамериканци заради голямото неравенство. Аз обаче го наричам латиноамериканец заради неговия начин на мислене - харчим днес, без да мислим за утре. Латиноамериканските икономики често завършват с хиперинфлация и пореден фалит на едни и същи държави.

- Като политик ви питам възможно ли е да се създаде редовен кабинет и какви компромиси трябва да направят партиите?
- Ще отговоря като гражданин. Всички хора, които познавам, казват едно и също. Писнало ни е от поредни избори, които не раждат нищо. Омръзна ни в държавата да не се случва нищо, да умираме от срам, че светът ни смята за третокласна държава и никой не иска да инвестира в България. Писнало ни е, че в Румъния и в Сърбия има в пъти повече инвестиции, отколкото у нас, а беше обратното. Не искаме да чуваме за още избори. Моля, политиците от сегашното поколение да седнат на масата и да съставят правителство. Никакви обяснения защо това не може да стане нямат стойност. Навремето на нас при тройната коалиция не ни е било по-лесно, при положение, че разликите между НДСВ и БСП тогава бяха големи в сравнение с почти никаквите различия между партиите в момента.

- Защо тогава е това упорство, заради предстоящите местни избори ли е?
- Наблюдаваме късогледо поведение на хора, които не могат да си подредят приоритетите. Още от 2021 г. не искат да управляват, защото някога щяло да има местни избори. То местни избори ще има 25 пъти през този век. В историята не съм забелязал как някой ще откаже да направи правителство и после ще спечели местни избори. Според мен която партия се държи безотговорно, губи.

- Имате ли обяснение за срива в резултатите на „Продължаваме промяната“ и на ИТН, които от първа политическа сила изпаднаха от парламента, сега са с 11 депутати?
- Вярно е, че бях номинация за премиер на ИТН, но не съм свързан с нито една от парламентарните партии в момента. Ако ме питате какво искам да е бъдещото правителство, от край време искам да е прозападно, реформаторско и да се бори с корупцията и другите негативни явления в страната.

- Ако все пак се създаде редовно правителство, то би ли могло да ползва проектобюджета на служебния кабинет поне като рамка?
- Бих го ползвал като бомба за събуждане. Никаква рамка - бомба е, която трябва да бъде обезвредена. Не обичам инерционни бюджети. Бих искал ново правителство да има нови национални приоритети, които да гледат доста по-напред в бъдещето и които нямат нищо общо с хаоса от последните години. Според мен нацията се нуждае от бюджет, в който първи приоритет да е демографията, втори - образованието, трети - превъоръжаване на армията, четвърти - охрана на границата. И пети - инфраструктурата с уговорката, че големите обекти е по-добре да се строят с концесии. Нито един от тези приоритети не виждам през последните години и затова не харесвам и нито един от бюджетите през тях. В същото време всеки бюджет е с по 10 млрд. лева по-голям от предния. А за нещата, които изброих, пари все няма. Нито сме построили детските градини, нито сме увеличили достатъчно детските надбавки, нито даваме достатъчно финансова подкрепа на семействата, които раждат деца, нито сме си превъоръжили армията, нито си пазим добре границата, нито инфраструктурата ни е на световно ниво, образованието също. За каква рамка говорим въобще? В момента има само инерция, но по нанадолнището.

Нашият гост
Роден е на 28 ноември 1969 г. във Варна. Завършва икономика в Будапеща, бизнес администрация, финанси и икономика в Ню Йорк, магистър по международна икономика и финанси в САЩ и Япония.
От 1996 до 2001 г. работи като инвестиционен банкер в Лондон, Токио и Ню Йорк. Вицепремиер и министър на икономиката, а след това и на транспорта и съобщенията в кабинета “Сакскобургготски”. Министър на държавната администрация и административната реформа в кабинета “Станишев”. Управляващ партньор на Експат Капитал от 2009 г.