Въпросът със съчетаването на държавните пенсии с тези, получавани от частните пенсионни фондове, не е добре обмислен, заявява макроикономистът проф. Ганчо Ганчев. Той е твърдо убеден, че на излизането в пенсия трябва да се гледа като на право, а не на задължение. Както е в повечето европейски страни - засилване на солидарността и взаимната отговорност между поколенията.

Професорът не се притеснява от предстоящото въвеждане на еврото, но смята, че държавата трябва да е готова с мерки за най-уязвимите слоеве.

- Проф. Ганчев, непрекъснато ни облъчват с различни схеми за пенсиониране. Има проблем за родените след 31 декември 1959 г. И те почнаха масово да прехвърлят партидите си от частните фондове към НОИ. Това правилно ли е?
- Всеки, който се пенсионира, би следвало да прецени кой вариант е по-изгоден за него. Основният проблем е в липсата на доверие в частните пенсионни фондове. В дългосрочен план въпросът със съчетаването на държавните пенсии с тези, получавани от частните пенсионни фондове, не е добре обмислен. Механизмът следва да бъде такъв, че да гарантира, че в последна сметка пенсиониращите се ще получават по-високи пенсии, в сравнение с чисто държавната схема. Изчисленията на Европейската комисия показват, че в дългосрочен план комбинираната държавна и частна пенсии в България ще намаляват като дял от средната работна заплата, което гарантира постепенно относително обедняване на пенсионираните, при положение, че пенсионирането вече е един от най-важните фактори за изпадане в бедност.

- В същото време фактите показват, че административното определяне, кога човек ще се пенсионира, не само, че деформира системата, но и нарушава определени права. Какво мислите по въпроса?
- Пенсионирането е именно право, а не задължение. За съжаление европейското право допуска изключения, което е груба грешка. Неспазването на този принцип води до дискриминация срещу възрастните.

- Какво показват практиките и анализите в страните от Европейския съюз?
- Eвропейската комисия постепенно преосмисля своите виждания по въпроса с пенсионната възраст. В края на месец януари т. г. беше публикувана Зелената книга на Европейската комисия по въпросите на застаряването на европейското население, събитие, което остана практически незабелязано у нас. Това е голям пропуск, тъй като стратегическите изводи, направени от европейската институция, имат пряка връзка с процесите, протичащи в България. При това, както почти винаги, ние закъсняваме с прилаганите политики, или просто се движим в посока, обратна на това, което се диктува от вътрешната логика на наблюдаваните тенденции. Основната идея на цитирания стратегически документ е засилването на солидарността и взаимната отговорност между поколенията. Политиката на ЕС в областта на застаряването е тясно свързана с Европейския стълб за социалните права, засягащ такива важни области, като доходите и пенсиите на възрастните хора, здравеопазването, дългосрочните грижи за възрастните, социалното включване на хората в неравностойно положение, социалната защита, баланса работа-почивка, обучението през целия живот и други социално-икономически проблеми. Предвижда се Европейската комисия в най-скоро време да представи план за действие по тези въпроси.

- Какъв е подходът на Европейската комисия по въпроса?
- Зелената книга на ЕК възприема т. нар. подход на жизнения цикъл, предполагащ комплексен анализ на проблемите на застаряването, както от гледна точка на отделния индивид, така и през призмата на цялостното отражение на застаряването върху социално-икономическите процеси в обществото. Този подход отчита факта, че традиционните образование и квалификация, работа и пенсиониране стават все по-гъвкави и неподлежащи на ясно определение. Оказва се, че има много взаимозависимости между поколенията, които създават проблеми, възможности и поставят въпроси, изискващи отговори. По тази причина младите хора и тези, принадлежащи към всички възрасти, трябва да играят активна роля при формиране на политиките, решаващи проблемите на стареенето. Възрастните хора в добро здраве са способни да дадат съществен принос за социално-икономическото процъфтяване на съответните страни. Прахосването на техните физически и интелектуални способности представлява загуба не само за тях самите, но е и пропусната възможност за обществото като цяло.

Застаряването на населението води до влошаване на съотношението работещи/пенсионери. Това е свързано със забавяне на икономическия растеж и натоварване на пенсионните системи. Единственото възможно решение е увеличаване на пенсионната възраст. Изчисленията на ЕК показват, че текущото съотношение работещи/пенсионери може да бъде запазено до 2040 година, само ако средната пенсионна възраст в ЕС се увеличи до 70 години. При това, за страни като Литва и Люксембург нарастването трябва да бъде до 72 години. Положението на България е още по-тежко. Даже при увеличение на пенсионната възраст, трудоспособното население ще се съкрати. Тази ситуация налага екстрени мерки в областта на пенсионирането. За сравнение ще отбележа, че Румъния, с която традиционно се съпоставяме, вече обсъжда повишаването на пенсионната възраст до 70 години.

- Налагането чрез административни актове на времето за пенсиониране, не нарушава ли основни права на гражданите?
- Задължителното пенсиониране на определена възраст е нарушаване на принципа на доброволността на пенсионирането и представлява, както вече отбелязах, дискриминация към хората над определена възраст.

- Как се чувства един пенсионер от МВР или от подземен рудник, когато е навършил 50 години?
- В типичния случай тези хора биха могли да продължат да работят, което те и правят, независимо от пенсионирането.

- А как се чувства негов колега в Германия или Нидерландия, например?
- Не съм запознат в подробности с условията на пенсиониране на тази категория трудещи се в Германия и Нидерландия, но специално при тази група, условията вероятно са сходни с тези в България.

- Не трябва ли след изборите, който дойде на власт, да сложи ред в тази система. Тя сега е подвластна на политиката. А не бива да бъде.
- Пенсионните системи следва да се базират на ясни принципи и на обществен консенсус. Това, което трябва да се направи, е да разглеждаме пенсионирането единствено като право, а не като задължение. При това пенсионните системи следва да бъдат реформирани така, че да съчетават по-късното излизане в пенсия с по-високи пенсионни плащания, както и с възможност за по-продължителен период на натрупване на спестявания, необходими за периода на нетрудоспособност в напреднала възраст. Трябва да се отчита също така, че пенсионирането практически във всички страни е свързано с нарастващ риск от бедност. Това е следствие от увеличаване на разходите, свързани със здравето, от една страна, и с неадекватността на пенсионните системи от друга- слоевете с ниски доходи, с прекъсване на трудовия стаж, самонаетите, хората със свободни професии, жените и др., като правило не са адекватно покрити от пенсионните схеми. Това налага допълнително адаптиране на социално-осигурителните системи. Едно от решенията, което предлага Европейската комисия, е разработването и прилагането на т. нар. Паневропейски персонален пенсионен продукт, който представлява доброволна система за пенсиониране, която се предвижда да заработи от 2022 г. и която представлява общоевропейска спестовна пенсионна схема.

- Особено фрапиращ е примерът в университетите и вузовете. Не си спомням как е бил пенсиониран Александър Теодоров-Балан например, но щом можеш да си вършиш работата, защо трябва по закон на 65 години, да те пращат в „заслужен отдих“?
- Във водещите в научно отношение страни, например САЩ и Русия, няма изискване за максимална пенсионна възраст на научно-преподавателския състав. В сферата на образованието и обучението принципно новият момент е т. нар. взаимно обучение между поколенията (intergenerational learning). Това означава да се облекчи обмена на опит и знания между младите и възрастни поколения. Взаимното обучение се реализира както по линията на образованието, така и на неформално равнище. Интересният момент е, че развитието на процесите в България е в значителна степен в посока, обратна на общоевропейските процеси. Вярно е, че законодателството предвижда постепенно нарастване на пенсионната възраст. Но това става по чисто административен начин и твърде бавно. При това, пенсионирането продължава да се разглежда не като право, а като задължение. Така например, България е една от малкото страни, която предвижда задължителна максимална пенсионна възраст, която е значително по-ниска от минималната, необходима за ЕС като цяло. Задължителното пенсиониране, по непонятни причини, засяга точно тази група заети, при която то е напълно неоправдано- а именно хабилитирания академичен състав в университетите и БАН. С други думи, хабилитираните учени се разглеждат като най-ненужните граждани на България. Това, освен всичко друго, е в пълно противоречие с необходимостта от взаимно обучение между поколенията.

- Има много спекулации около мерките за подкрепа на бизнеса заради пандемията от COVID-19. Във всяка страна е различно, смятате ли, че у нас тези мерки са адекватни?
- Данните на МВФ и ЕК показват, че България използва за подкрепа на бизнеса и гражданите средства, които като дял от БВП, са около два пъти по-малко от средното за ЕС. Някои мерки, като повишаването на пенсиите, имат характер по-скоро на социална помощ, отколкото на компенсация срещу загубите от пандемията.

- Предизборната кампания набира скорост - видяхте ли икономическите платформи на основните партии и коалиции? Дали стават за употреба?
- Добрата платформа следва да се базира на оценка на макроикономическото и структурното положение на икономиката, да очертае основните проблеми и да предложи мерки за тяхното преодоляване. Практически не виждам такава платформа. Акцентира се върху необосновани обещания.

- Питам ви като макроикономист - през последните няколко години страната тегли големи заеми, но при изключително ниски, да не кажа, отрицателни лихви, добре ли е?
- България за сега няма заеми с отрицателни лихви, обратното, ние инвестираме нашия валутен резерв частично в инструменти с отрицателна доходност. Държавният дълг винаги е бил обект на политически спекулации. Обикновено се набляга на това, че дългът прехвърля икономическата тежест върху бъдещите поколения, но се забравя, че неговото намаляване представлява обратното- прехвърляне на бъдещите проблеми върху възрастните. Именно това се случваше през последните 30 години, когато държавният дълг спадна от над 100% от БВП до около 20. Управлението на държавния дълг е въпрос на баланс, тенденциите в ЕС са като цяло в посока на увеличаване на публичната задлъжнялост. Самият правителствен дълг, като дял от БВП, е един от най-ниските в ЕС. Въпросът е какво правим със средствата, привлечени от капиталовите пазари, или получени по линията на структурните фондове на ЕС. Ние изоставаме дори в областта на публичната инфраструктура, с която обикновено се гордеем. Не успяваме да дигитализираме правителството, социалните програми и насърчаването на бизнеса са неефективни. Проблемът в последна сметка е в непрозрачността и ниската ефективност на използване на публичните ресурси.

- Еврото е на хоризонта - в какво да внимаваме?
- Присъединяването към еврото има смисъл като начин за излизане от валутния борд, който представлява ограничителен механизъм, забавящ икономическия растеж. Самият валутен борд не позволява провеждането на монетарна политика от страна на БНБ, поставя големи ограничения и пред фискалната политика. Ако влезем в еврозоната, това означава, че у нас ще се прилага колективната парична политика на Европейската централна банка. Това е съществена крачка напред в постигането на по-голяма управляемост на икономиката. Неопределеността, от която се страхува широката публика, е свързана с възможното ускоряване на инфлацията. Тези страхове са преувеличени, но все пак правителството следва да има готовност да подкрепи социалните слоеве, които биха могли да се окажат в относително по-неблагоприятно положение, например пенсионерите и хората с ниски доходи.

- Преподавате от много години на вашите студенти. Сега е по-трудно заради онлайн обучението. Имате ли интересни примери за „готини“ студенти?
Онлайн обучението е определено по-трудно и за студентите, и за преподавателите. Това не пречи на наличието на любознателни и способни млади хора. Неотдавна бях впечатлен от курсовата работа на един студент в областта на криптовалутните пазари, която ме наведе към много неочаквани изводи за същността и динамиката на тези финансови инструменти. Надявам се да преодолеем сегашния труден период и да се върнем към класическия учебен процес.

Нашият гост
Проф. д-р Ганчо Т. Ганчев е роден на 13 април 1953 г. Завършил е Международни икономически отношения в Москва. Специализирал е във Франция, САЩ, Великобритания и Германия. Бил е председател на Агенцията за икономическо програмиране и развитие, преименувана по-късно в Агенция за икономически анализи и прогнози. Бил е декан на Стопанския факултет в Югозападния университет “Неофит Рилски”, където преподава и в момента.