Инфлацията достигна рекордни нива за периода от началото на пандемията досега. Поскъпването на тока и горивата се отразява не само на джоба на отделните потребители, а и на индустриалните производители. Цените на петрола и газа, както и на основните суровини, се определят на международните пазари, на които България не може да влияе. Но все пак, има ли начин инфлацията в страната да бъде ограничена? С въпроси какво може да бъде направено в настоящата ситуация се обърнахме към икономиста Румен Гълъбинов.

- Цените на много стоки нарастват, а редица експерти прогнозират, че инфлацията ще продължи да се покачва. На какво се дължи това и какви са последиците за отделния гражданин?
- Годишната инфлация в България през август се ускори до най-високото си ниво от февруари 2020 г. насам, основно заради поскъпването на горивата и храните. Годишният ръст на потребителските цени през август 2021 г. достигна 3,7%, според данните на НСИ. По-високата инфлация може да доведе до спирала на нарастване на цените, а това ограничава нашата покупателна способност, което означава, че ще можем да купуваме по-малко стоки и услуги с парите си. Ако продължават да се повишат цените на много от нещата, които ежедневно купуваме, то ние губим покупателна способност, защото с парите, с които разполагаме, няма да можем да си купим толкова, колкото преди. Така става трудно да се планират доходите и спестяванията, а икономиката ще започне да се забавя, тъй като потребителите и бизнеса ще свиват разходите и инвестициите. Дано заради новата Делта вълна на коронавируса не се стигне до нов локдаун, защото тогава има известни рискове към края на годината да влезем отново в рецесия.

- Според някои експерти основната причина за поскъпването е повишаване на цените на петрола и газа на международните пазари. България има ли възможност да ограничи инфлацията?
- Мисля, че държавата може и трябва да се намеси, за да регулира и стабилизира цените поне временно. Ако не се прави нищо, има вероятност процесът на увеличение на цените и ускорената инфлация да продължат още дълго време. Това може да се промени с някои конкретни мерки, като въвеждане на лимити върху надценките на базови стоки и услуги, освобождаване на част от държавния резерв и регулиране на износа на ток с лимити за цена и квоти за количество. Временно тези мерки могат да свършат работа за задържане ръста на цените и забавяне на инфлацията. Възможно е да се направят и данъчни облекчения, като например се намали ДДС-то наполовина, от 20% на 10%, за електроенергията през зимните месеци, а също така да се въведат удължени срокове за деклариране и плащане на ДДС. Добре е да се помисли и за намалени ДДС-ставки за храните в магазините и на лекарствата, като се ползва опитът на други европейски страни. Освен това може да се увеличат енергийните помощи за енергийно бедни домакинства и да се подпомогнат и фирмите с енергийни субсидии. От първостепенно значение е идентифицирането на мерките, които трябва да бъдат взети, независимо от политическите съображения.

- Много хора ще кажат, че поставянето на лимити на надценките на някои стоки не е пазарно и не може да се прави...
- Цените на дребно на основните хранителни продукти от началото на тази година се увеличиха доста в магазинната мрежа, като търговците си слагат сериозни надценки. Държавата може да определи максимални надценки на стоките от първа необходимост, като процент от доставната им цена. В условията на безпрецедентна икономическа и здравна криза обстоятелството, че искаме да предприемем някакви антикризисни и антиинфационни мерки оправдават една такава мярка от страна на държавата - въвеждане на максимални надценки за стоки от първостепенна необходимост - храни и някои услуги. Това би могло да послужи като вариант за успокояване на цените и забавяве на инфлацията. Аргумент за това е защитата на икономическите интереси на потребителите, при наличие на важни социални и икономически обстоятелства, които го налагат, в случая - корона кризата. Определянето на максимална надценка на стоки от първа необходимост в условия на безпрецедентна здравна и икономическа криза не ограничава пазарната конкуренция.

- Лимитирането на износа на ток също може да се счете, че е нарушение на свободната търговия. Смятате ли, че такава мярка ще намали цената на тока за бизнеса?
- Част от мерките за ограничаване на инфлацията трябва да бъдат насочени към енергийния сектор - за регулиране цената на електроенергията, както за битовите потребители на регулиран пазар, така и за индустриалните производители на свободния пазар. Идеята е да бъдат въведени квоти за износ. Като се ограничи до приемлив таван износът на електроенергия и също така се въведе пределна промяна в цената на електроенергията на борсата в рамките на един ден. Т. е. да не допускаме на българската електроенергийна борса да има много резки отклонения в цената в рамките на един ден, което след това да се отразява на фактурите за ток за потребителите на свободния пазар. Тук можем да ползваме вариации на тази мярка. Едната е това, което подготвят в Италия. Там има идея да се смени методиката за фактуриране към потребителите, като в сметките за ток се посочва и енергийния източник в микса - дали е енергия от възобновяеми източници, дали е енергия от конвенционални горива, и това по някакъв начин да доведе до допълнителна регулация. Може да бъдат въведени и данъчни мерки за регулиране цената на електроенергията. Би могло, както миналата година беше намален ДДС за някои стоки както временна мярка, наприер за хранителни стоки в заведенията от 20% на 9%, така като временна мярка, мисля че тове е не по-малко важно в момента, да се намали ДДС за електроенергията, например наполовина - 10% в есенно зимния сезон на 2021-2022 г. Така ще се намали натискът към крайния потебител, а ще се подпомогнат и самите производители на електроенергия, които в момента купуват суровини за производство на електроенергия на по-високи цени.

- Защо досега въпреки призивите на бизнеса нищо не е направено, за да бъдат променени правилата за търгуване на ток на борсата?
- Начинът, по-който се търгува в момента тока в България, със сигурност не е съвършен и има още какво да се направи. Затова се получават и тези временни отклонения в цената, както нагоре, така и надолу. В това направление българската електроенергийна борса може да се поучи от опита на фондовите и на стоковите борси, на които отдавна са изградени добри практики. В рамките на един ден, при някакво драстично отклонение в цените, може да се спира търговията. Т. е. да има някакъв стоп лимит, който да изисква учатниците на пазара да прекратят търговията и да се поднови търговията на следващия ден с надеждата за по-плавно изменение в цените. Има такива примери на другите борси. Освен това обикновено, когато се сключват дългосрочни и въобще срочни договори, а не спот контракти, много важно е да се знае платежоспособността на тези, които участват на борсата като търговци. За да не се стига до спекулативно повишение на цената, до сключване на сделки, които нямат за цел реално плащане и доставка, а имат за цел манипулиране на цени.

- По отношение на ДДС какви промени е добре да бъдат направени?
- Може да бъдат удължени сроковете за деклариране и внасяне на ДДС. Такива предложения бяха правени в предишни години, но тогава не бяха приети. Тези технически срокове за подаване на декларациите по ДДС и за плащане на ДДС може да бъдат удължени с оглед да бъде облекчен бизнесът, най-вече регистрираните по ДДС малки и големи фирми. Удължените срокове може да бъдат временна мярка през този сезон в рамките на антикризисните мерки. Имаше и разговор от миналата година, също като временна марка, която може да стане и постоянна, за намаление на ДДС за храните в магазините, на лекарствата в аптеките и за лекарствата, които се фактурират към болниците, да кажем наполовина - на 10%, или на 9%. За стоките, за които миналата година беше намален ДДС като временна мярка, срокът изтича сега - в края на 2021 г. Трябва да се реши дали този срок ще се подновява за определен период от време, дали ще стане постоянна мярка или просто ще изтече срокът и ще се върнат ставките на 20%. Това е много важен въпрос, който има отношение към регулиране на цените на тези стоки. Следвайки практиките в други държави от ЕС, както и публично обявените намерения за стимули, които да подпомагат икономиката, вероятно тепърва ще се обсъждат и приемат още промени в сферата на данъчното облагане.

- Според редица експерти, дори ставката на ДДС да бъде намалена, това няма да се отрази на крайните цени на стоките, защото те се определят от пазара. Смятате ли, че това е така?
- Има такова мнение и то е основателно дотолкова, доколкото се упражнява или не контрол и регулация на пазара. Държавата има възможности за упражняване на такава регулация, така че намалението на ДДС да се отрази благоприятно, както на самия бизнес, така и на крайния потребител от гледна точка на неговите покупателни възможности в магазинната мрежа. Всичко това е един баланс на ползи, който трябва да бъде разпределен справедливо между пазарните субекти в нашата икономика. От тази гледна точка има какво да извлечем като опит от периода от средата на 2020 г. досега. Как се развиха нещата - кой спечели от намалението на ДДС, и как можем да регулираме нещата в бъдеще, така че когато направим някакви намаления на ставките на ДДС да има социално по-справедливо разпределение на ползите.

- Предложихте и помощи за енергийно бедните домакинства и фирми. В какво може да се изразяват те?
- Необходимо е увеличаване и разширяване на кръга за подпомагане на енергийно бедни домакинства, както и да се помисли за начина, по който да се подпомогнат и енергийно бедните фирми. Например с енергийни субсидии, така както в други европейски държави. Трябва да се дефинира какво е енергийно бедна фирма, или фирма, която има затруднения при плащането на сметките за електроенергия. Трябва да има някакъв показател или комплекс от показатели, които да регламентират в кои случаи има нужда една фирма да бъде енергийно подпомогната, така че да не се постави под заплаха нейното съществуване, нейният основен предмет на дейност. Въпреки че трябва да стимулираме бизнеса да върви към енергоспестяване, към консумация на по-малко енергия за производство на единица продукция или услуга, но при такива резки промени не всички фирми могат да се приспособят към условията на свободния пазар. И те са заплашени дали въобще ще продължат да съществуват. Това за държавата е проблем, защото при закриване на фирми поради прекомерна тежест на разходите за електроенергия се освобождават хора, а това увеличава безработицата. Ще намалеят и приходите в държавния бюджет, които са се събирали от преки и косвени данъци от дейността на тези стопански субекти. Така че е добре да се помисли като временна мярка за подпомагане на енергийно бедни фирми, на които им е трудно бързо да се приспособят към настоящата реалност.

- Освен мерки срещу голямата инфлация, както друго трябва да бъде напраено, за да се развива по-добре икономиката ни?
- За преодоляване последиците от кризата на България ще са необходими нови двигатели на растеж, нови мотори на развитие и последователна ангажираност за реформи. По-бързият растеж ще изисква по-висока производителност, която е ключов фактор за дългосрочния растеж във всяка държава. Като не само производителност на работната сила, но и производителност на по-високо ниво в технологично отношение. Т. е. производителност с използване на повече иновации, повече добавена стойност. Българската икономика трябва да извърши преходите, които са заложени в Националния план за въстановяване и устойчивост. А те са основно в две направления - дигитализация и зелена икономика. Европейската комисия ясно е указала начина, по който ние трябва да се трансформираме като икономика. А това върви с извършване на структурни реформи в отделните сектори на икономиката.

- Смятате ли, че заради увеличението на пенсиите през следващите години ще се наложи вдигане на данъците?
- В глобалната икономика текат процеси, които засягат до голяма степен преструктурирането на публичните финанси в държавите. ЕС взима участие в обсъждането на единния корпоративен данък от 15%, който би могъл да ни засегне в малка степен. Практиката в ЕС е за ниски косвени данъци и по-високи преки данъци. В повечето държави има по-ниски ДДС ставки за широк кръг от стоки, особено за тези от първа необходимост, а в същото време има подоходен данък, който в повечето страни от ЕС е прогресивен. В България имаме плосък данък, както го наричаме, или пропорционален данък от 10%. От доста време има дискусия за промяна на подоходното облагане, като има аргументи за и против. Може би най-наложителната промяна, която трябва да стане, е да се въведе необлагаем минимум, което няма да го промени принципно и той ще си остане 10%. Но да се въведе необлагаем минимум за хората с най-ниски доходи, около минималната работна заплата. Това в някаква степен е социално справедливо. А самата дискусия за стъпаловидно данъчно облагане предстои да се състои и да се претеглят ползите и неудобствата, които би причинило.

Нашият гост
Румен Гълъбинов е бивш председател на Агенцията за застрахователен надзор и зам.- председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление “Застрахователен надзор”. Завършил е УНСС като магистър по икономика, притежава следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ (Банков рисков мениджмънт), Университет Сейнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (Банки и финанси). Има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия. Бил е в Управителните съвети на международни банки и застрахователни компании.