Бългapcкaтa икoнoмикa pиcкyвa дa изпaднe в cтaгфлaция - кoмбинaция oт eднoвpeмeнeн cпaд нa бpyтния вътpeшeн пpoдyкт, нapacтвaщa бeзpaбoтицa и пoвишaвaщa ce инфлaция, казва в началото на разговора ни Румен Гълъбинов.

Възстановяването ни тази година се забави и нашата икономиката расте най-бавно в ЕС, а точно сега трябват ефективни и бързи решения на кризите с пандемията, както и мерки за справяне с последствията от енергийните цени.

Комбинацията от слаб растеж и висока инфлация, или така наречената стагфлация, е големият риск пред икономиката ни, предупреждава още Гълъбинов.

- Все повече гласове от ляво и от дясно обясняват как държавата може да влезе в 2022 година без приет бюджет, господин Гълъбинов. Колко и какви буфери има системата, за да не се отрази това на обикновените хора?
- До края на тази година остават още няколко седмици, в които има шанс да се започне разговор за бюджет 2022 г. До голяма степен би могло да се разчита, че настоящото правителство е подготвило чернова, което би било от полза за по-бързото обсъждане на този бюджет и неговото приемане. Ако нещата се забавят и приемането стане януари или февруари, ще трябва да се харчи 1/12 от предходния бюджет, което на фона на увеличените разходи, съпътстващи четвъртата вълна на пандемията, разходите, свързани с енергийните цени и компенсацията на фирмите, които са на свободния пазар, както и другите компенсационни мерки и подпомагането, със сигурност няма да е добре. Дотолкова, доколкото е имало някакви буфери, те са основно създадени в първото полугодие на тази година, когато приходната част на бюджета вървеше доста добре. Във второто полугодие, по-конкретно сега в последното тримесечие, е обратна тенденцията - не толкова високи приходи, едно задържане и дори малко намаление, тъй като това, което се получи със зеления сертификат, оказа поне в първите няколко седмици възпиращо действие спрямо икономиката. Не бихме могли да очакваме, че тя е във възходящо развитие. Последните данни на Евростат потвърждават, че България е с най-ниския ръст на БВП в ЕС - само 0,4%, което е пренебрежимо малко. В същото време имаме изпреварваща инфлация от 6%.

- Какво ще стане с плащанията за болниците, на общините, въобще, без бюджет в първите месеци на 2022 година няма ли да се озовем една дългова спирала, която в крайна сметка ще удари бизнеса, а от там и работните места, доходите?
- Лошият сценарий за България е ускорена инфлация и връщане към рецесията. При стагфлация падат спестяванията и пада покупателната способност. Расте обедняването и неравенството. Това е така, защото икономиката връща по-малко добавена стойност и генерира по-ниски доходи. Високите цени от своя страна удрят спестяванията и хората обедняват още повече. Намалените спестявания карат банките да вдигат лихвите и стесняват възможностите за кредитиране на бизнеса. В България лихвите вече се качват, а за справка може да видим аукционите на ДЦК през последния месец. Общинските бюджети ще изпитат голямо напрежение в началото на годината. Това ще се отрази непосредствено в посрещането на техните разходи, свързани с покриване на сметки за електроенергия. За болниците има увеличени разходи свързани с натовареността на ковид отделенията, на медицинския персонал на първа линия и съответно неговите възнаграждения. Под изпитание ще са и общински училища и детски градини. Ако след нова година се увеличат цените на регулирания пазар на електроенергия за домакинствата, тогава ще се усетят недостатъци и за семействата. По отношение на дълговете, през ноември забелязахме, че държавата вече често взима вътрешни заеми под формата на емисия на държавни ценни книжа. За по-малко от 2 месеца взе 2 млрд. и половина от вътрешния пазар, като със всеки следващ аукцион на държавни ценни книжа виждаме как се покачва постепенно доходността за инвеститорите и тези дългове стават по-скъпи за държавата. Това вероятно ще е тенденция, която ще продължи през следващата година. Има голяма вероятност да се прибегне до изтеглянето на външен заем под формата на емитиране на евро облигации на международните пазари в рамките на оставащата част по лимита ни в глобалната програма - около 2 млн. евро.

- От къде бихме могли да вземем външен заем и по какъв начин това би обвързало страната ни?
- Както и в предишни години ние имаме сключени рамкови споразумения за пласиране на еврооблигации и съответно се търсят инвеститори от международния пазар, които да купят българските еврооблигации, с което да финансират българската държава. Бихме могли да сключваме и директни заеми с определени финансови институции, но ми се струва, че е по-вероятно да емитираме еврооблигации по този начин - чрез заемни средства от външния пазар. България е с добър кредитен рейтинг и имаме възможност да взимаме в сравнително добри условия такива външни финансирания.

- Какъв извод направихте за себе си от публичните разговори за съставяне на правителство от ПП, БСП, ИТН и ДБ? Има ли концепция за извеждане на държавата от кризата или гледахме повече много „Да, добре“ в името на конструирането на редовно правителство?
- Направи ми впечатление, че се поставиха доста амбициозни намерения за промени в бъдеще, но едва ли ще е възможнo те да станат само през 2022 г. Това по-скоро би влязло в една средносрочна прогнозна рамка за постепенни реформи в следващите 3 или 4 години. При формулирането на целите се видя, че има препокриване по доста неща от икономическата, финансовата и данъчната политика. Но остава да се набележат конкретните мерки как да се постигнат тези цели, за това в по-малка степен се говореше на тези срещи. Това е по-трудната част - с какви конкретни мерки смятаме да ги постигнем и в какъв обозрим срок.

- Всички партии от преговорите изглежда, че в унисон приемат заменянето на лева с евротото. Защо гледаме на европейската валута като на панацея?
- Приемането на България от миналата година в преддверието на еврозоната, в механизма ERM 2, е част от пътя, който България е поела като ангажимент да извърви до пълноправното членство в еврозоната, което би могло да се случи в един хоризонт от 3 до 5 години от сега занапред. Има доста неща, които трябва да свършим и в своята финансова система. Има количествени показатели, на които трябва да продължим да отговаряме. Те са свързани с контрол на инфлацията, поддържане на бюджетен дефицит, който да не превишава съществено маастрихтските критерии, трябва да поддържаме също фиксиран валутен курс и лихвени проценти. Трябва да съблюдаваме да не увеличим рязко съотношението на дълг към БВП, а това трябва да го направи управлението, за да не се отдалечим от тези количествени критерии на членство в еврозоната. Трябва да направим и качествени промени в своята икономика, така че да се увеличи стандартът на живот и покупателната ни способност.

- Казвате, че добрият живот, финансиран от печатницата за пари, полека-лека приключва и идват други времена. Какви времена идват?
- Това го казвам по повод ограничаването на политиката на снабдяване на пазара с евтини пари от страна на големите централни банки, най-вече на федералния резерв и Европейската централна банка, и изкупуването от страна на централните банки на държавните дългове. По този начин се освобождаваше една ликвидност и парична маса на сравнително ниски лихви и това продължи доста време. Това количествено улеснение, наред с плюсове, доведе и до увеличаване на инфлацията през последната година. Така че ще има преосмисляне на нещата. Ще има и едно възможно постепенно увеличение на краткосрочните лихви и затягане на обратното изкупуване на държавни дългове от страна на централните банки. Това ще стане на глобално ниво, включително и за България като последствие. Това е новото време, което ще дойде. Ние следва да се съобразим с него, защото ще се променят и доста параметри на икономическата и финансовата ни политика.

- Не мога да не Ви попитам за скандала около Държавната консолидационна компания, който вече прилича на снежна топка - докъде ще стигне разплитането на странните връзки и как се отразява всичко това на дружествата в активите на ДКК?
- Държавната консолидационна компания управлява не малко държавни активи в ключови области от българската икономика и начинът, по които се управляват, е от особено значение. Добре би било там да има хора със съответното образование, квалификация и опит, както и такива, които да не бъдат свързани с недобри практики, най-меко казано. В този смисъл, ако държавата прецени, някои от тези активи, които се управляват от ДКК, може да се приватизират, да се концесионират или да се преструктурират и по този начин да се подобри управлението им. Но това трябва да става с официална и аргументирана политика на управлението, съответно даже и със законодателното одобрение на Народното събрание. Това е начина да бъде прозрачно провеждана тази дейност.

Нашият гост
Румен Гълъбинов е роден на 26 август 1966 г. Бивш председател на Агенцията за застрахователен надзор и зам.- председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление “Застрахователен надзор”. Завършил е УНСС като магистър по икономика, притежава следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ (Банков рисков мениджмънт), Университет Сейнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (Банки и финанси). Има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия. Бил е в Управителните съвети на международни банки и застрахователни компании.