В САЩ фалираха няколко банки, у нас инфлацията продължава да е изключително висока, а мерките на служебното правите включват създаването на сайт, на който хората ще могат да гледат какви са цените на основни храни в други страни от Европа. С въпроси има ли опасност фалитите на банки да се прехвърлят в Европа, какъв ще бъде ефектът от сайта за сравняване на цени, необходими ли са промени в данъчните ставки се обърнахме към икономиста Стоян Панчев.

- Г-н Панчев, в САЩ две банки бяха обявени във фалит. Каква е причината за това?
- Причината е на първо място в смяната на политиката на Федералния резерв, от свободно доставяне на ликвидност и количествени улеснения към затягане и покачване на лихвените проценти. Всички стопански единици, свикнали на лесни пари, ще изпитват трудности в тази нова обстановка. Вторият елемент е в самото управление на конкретните кредитни институции, имало е неправилно управление на риска, което се е видяло ясно при затягането на паричната политика. Нещо като историята с щуреца и мравката, докато е нисколихвено лято всички се справят добре, но дойде паричната зима.

- Има ли опасност да последват още фалити на банки в САЩ и тази вълна да бъде прехвърлена и в Европа и конкретно в България?
- Има опасност за още подобни фалити и то не само в банковия сектор. Американските власти предприеха спешни мерки за овладяване (поне временно) на ситуацията, но трябва да видим докога ще издържи цялата система, която е пристрастена към лесни пари. Иначе в еврозоната вече фалира една малка латвийска банка, на 10 март ? беше отнет лицензът, след като проблемите се появиха в края на миналата година. С увеличаването на лихвените проценти и спирането на субсидиране на облигации от страна ЕЦБ, проблеми ще има не само за банки, но и за правителства в Европа, особено в еврозоната. Разликата със САЩ е, че покачването на лихвите в еврозоната върви по-бавно, така че аз очаквам неприятности.

- Г-н Панчев, служебното правителство разработва сайт, на който хората да могат да сравняват цените на основни храни у нас и в чужбина. Какъв ще бъде ефектът от този сайт и каква ще бъде информационната му стойност, при положение, че има кашкавал и от 20 лв. и от 40 лв. за килограм?
- Не съм сигурен каква точно методология ще се използва при сравнението, точно както казвате и вие, трябва да можем да говорим за цените на едни и същи стоки, с еднакво качество и други характеристики. Сама по себе си инициативата не е лоша, ние икономистите обичаме статистика, но не виждам как точно ще намали цените по рафтовете.

- Ако данните на сайта за сравняване на цените покажат, че сиренето в България е малко по-евтино отколкото в Германия, това означава ли че няма проблем при ценообразуването, при положение, че заплатите в Германия са пет пъти по-високи?
- Цените на търгуемите стоки в Европейския съюз е нормално да са близки като стойност. Ние сме на един общ пазар, и когато имате възможност да продавате един домат и в България, и в Германия, то естественият път на цените ще е към конвергенция, към приближаване. За нас тази конвергенция се изразява в по-високи цени за такъв тип стоки, каквито са повечето хранителни. От друга страна, общото ценово равнище, включващо всички потребителски стоки и услуги е 55% от средноевропейското, цените на услугите са само 40% от средноевропейските, здравеопазването ни е дори по-евтино от това и т.н.

- Защо цените на храните продължават да нарастват, при положение, че токът за бизнеса вече е по-евтин отколкото през миналата година, цените на горивата и други основни суровини се понижиха?
- Причината е, както говоря от много време, че инфлацията не идва от цените на тока или от цените на суровините. Източникът на инфлацията е паричната политика на големите централни банки по време на Ковид-19 пандемията – в нашия случай основно на Европейската централна банка (ЕЦБ) във Франкфурт. Централните банкери и правителствата наляха огромно количество ликвидност за двете години на локдауни, за да тушират техните стопански ефекти – 17% годишно в САЩ и около 13% в еврозоната. Тези нови пари в системата, спуснати към пазара от правителствата, нямаше как да не се превърнат и в по-високи цени. Икономиката ни учи, че инфлацията е винаги и навсякъде паричен феномен, т.е. зависи от промените в паричното предлагане, контролирано основно от централните банки. Разбира се, ограниченото предлагане, заради прекъснатите вериги на доставки и заради войната в Украйна, също допринесе, но те са влошаваш фактор, а не основна причина.

- От служебното правителство разпоредиха масови проверки в търговските вериги, но те хващат храни с изтекъл срок на годност и неправилно обявени цени и промоции. Това са нарушения, за които контролните органи винаги трябва да следят, а не само сега, когато има обществено недоволство. Какъв ще бъде ефектът от тези проверки?
- Вие самият го казахте, проверките дават резултати за нарушения, които не са нещо ново или специално. Няма как заради сгрешени промоции или грамажи да постигнем 20-30-40 процента ръст в цените на определени храни. Ефектът от проверките ще е шум за нищо и отвличане на вниманието от факта, че служебното правителство няма желание да се занимава с инфлационния проблем. Министерство на финансите и БНБ влагат всичките си усилия в проваления опит за влизане в еврозоната, докато Министерството на икономиката симулира дейност с театрални проверки и наситено медийно присъствие. Вместо да седнат, да подготвят списък с реални мерки, да направят оценка на тяхното въздействие и да започнат разговори за евентуалното им прилагане, предполагаемо с новия бюджет, който трябва да се гласува до два месеца след сформирането на Народното събрание.

- В Германия ДДС за храните е 7 процента. Удачно ли е да се намали ДДС за храните в България, и ако това стане, ще доведе ли до намаляване на цените?
- Удачно е особено в ситуацията, в която се намира нашата страна. Ние нямаме контрол върху паричната политика на големите централни банки, всъщност нито едно правителство, освен може би американското, няма такъв контрол. Съответно основният инструмент за справяне категорично с инфлацията не е на разположение на нашата изпълнителна власт. Това оставя два други подхода за поне частично адресиране на проблема – да се правят усилия в посока на увеличаването на доходите, както беше популярно през изминалата година. Такива мерки включват повишаване на пенсии, минимална работна заплата, ваучери за храна, намаляване на осигуровки и т.н. Вторият възможен подход е чрез административно ограничение на цените за определена кошница от стоки чрез намаляване на ДДС, ценови тавани, подпомагане на предлагането, ограничаване на търсенето и други.

От всички споменати намаляването на ДДС е сред най-популярните в Европа. Особено ако се съпроводи с нарочна политика на правителството, това може със сигурност да доведе до по-ниски цени за определен период от време. Изисква обаче доста работа от страна на цялата изпълнителна власт, особено на Министерство на финансите, а то казахме има други приоритети – именно опитите за замяна на лева и валутния борд. За съжаление цените не са на радара нито на БНБ, нито МФ. За мен целеполагането в последните два служебни кабинета е напълно сгрешено, защото влизането в еврозоната е проинфлационно, ще доведе до по-високи цени за българските потребители. Защо тогава то е такъв фокус, а цените са изоставени?

- Редица икономисти казват, че трябва да бъдат премахнати намалените вече ставки по ДДС, например за ресторантите и спортните съоръжения. Смятате ли, че това трябва да бъде направено?
- Премахнем ли ги, рискуваме още по-високи цени в конкретните сектори. От друга страна, когато става дума за ДДС за ресторантите например, помните че това намаление беше въведено, за да се контрират негативни ефекти от локдауните, за да се даде възможност на бизнесите, ударени от затварянията, да поемат глътка въздух. Вече няма локдауни и рестрикции, съответно е добър момент да се запитаме трябва ли да се продължава точно тази политика на данъчни отстъпки. В същото време, сега е моментът Министерство на финансите да изготви едно изследване за ефектите от намаленото ДДС, да видим официални данни за какво се е случило с крайните цени, с приходите в хазната и т.н. За съжаление МФ не се интересува от подобни въпроси.

- Работодателите изпратиха писмо в Европейската комисия, с което възразяват срещу новата формула за определяне на минималната заплата, която от 2024 г. трябва да бъде 50 процента от средната. Смятате ли, че по новата формула минималната заплата ще нарасне твърде много за пазара в страната и формулата трябва да бъде променена?
- Аз съм противник на минималната работна заплата като инструмент изобщо, смятам, че класическият германски подход за напълно пазарни цени на труда е значително по-добър. В същото време у нас очевидно има сериозен казус за последната година с темпа на ръст на доходите на работещите. Доходите на домакинствата от заплати отчетливо изостават спрямо разходите на домакинствата, с близо 10 процентни пункта. Статистиката на НСИ показва, че близо 70% от българите не са получили увеличение на доходите през 2022 г., което значи, че реално са обеднели с близо 17% за една календарна година. С други думи, работодателите, които ние като данъкоплатци субсидираме сериозно през тавана за цената на енергията, имат неизпълнени задължения към своите работници – трябва да вдигат заплатите. Тук и синдикатите са големи длъжници на обществото, защото са изключително пасивни.

- Вдигането на пенсиите ще доведе до значително увеличение на бюджетните разходи през тази година. Смятате ли, че беше разумно пенсиите да бъдат увеличавани на два пъти през миналата година – от 1 юли и от 1 октомври?
- Сложен въпрос ми задавате, защото той има два важни аспекта. Първият е доколко дефицит може да понесе държавното обществено осигуряване, за съжаление от 2020 г. насам по този въпрос изобщо не се мисли, след като НОИ изпратиха тогава един предупредителен доклад. Не се преценява как ще се плащат по-високите пенсии, когато дупката е 50-60% и тя се финансира чрез трансфери от бюджета. Вторият казус е, ако бяхме оставили пенсионерите без това увеличение, как щяха да преживея инфлационния епизод, знаейки, че техните доходи тръгват от много ниска база. 

Точно заради това още от 2018 г. с колегите ми от ЕКИП предупреждаваме за пенсионната система, предлагаме варианти за реформа в нея, защото дойде ли криза, всякакви възможности изчезват, изгонени от нуждата. Тази година, смятам, че трябва да се спази швейцарското правило и пенсионерите да получат още едно увеличение от юли месец.

- Предварителните изследвания показват, че ГЕРБ и ПП ще бъдат с близък резултат на предстоящите избори. Какво ще стане, ако отново политиците не намерят консенсус и не успеят да направят правителство?
- Независимо дали ще формират кабинет или не, политическите сили ще трябва да приемат нов бюджет, което ще е доста трудно, предвид усложняващата се ситуация с дефицита. Има информация за спад на ДДС приходите, което отваря дупки във фиска, изглежда и тук Министерство на финансите е било твърде разфокусирано, за да си свърши работата. Всъщност и самите политически сили се занимават с проблеми, които са далеч от интересите на повечето хора, например исторически спорове за Втората световна война и кой какво казал на колегите си в Народния театър.

- Засега в България не виждаме някакъв съществен ефект от политиката на Европейската централна банка за повишаване на лихвите като мярка срещу високата инфлация. Кога според вас инфлацията в страната ще стане едноцифрено число?
- Очакванията са това да се случи през тази година, но имайте предвид две неща – дори едноцифрено число инфлацията може да бъде в пъти по-голяма от таргета на ЕЦБ от 2%, и второ, за да се случи такъв спад на инфлацията трябва да видим спад в икономическата активност, спад в заетостта, спад в ръста на доходите или с други думи - рецесия. Историческите изследвания по въпроса ни казват, че веднъж достигнала нивата, на които е днес, инфлацията може да остане над 3% за десетина години. Т.е. дори и да спадне през 2023 г., може да се завърне дори по-висока през 2024 г. или 2025 г., така се е случвало през последния голям инфлационен епизод от 70-те години на 20 век.

- Миналата година ръстът на доходите значително изостана от инфлацията. Смятате ли, че през настоящата година ръстът на цените отново ще бъде по-голям от ръста на заплатите? Има ли опасност да влезем в рецесия?
- Очакването ми за рецесия през 2023 г. е още от средата на миналата година, заради започналата политика по повишаване на лихвените проценти. Що се отнася до доходите, очаквам по-бърз техен ръст в месеците от началото на 2023 г., с което по-скоро доходите да изпреварят инфлацията. В същото време, трябва да призная, че конкретно прогнозата за доходите има по-голяма вероятност да не се сбъдне, тя зависи от твърде много трудни за предвиждане събития и решения. Особено със споменатите изключително пасивни синдикати.

Нашият гост
Стоян Панчев е завършил Софийски университет и University of London. Работил е в Institute of Economic Affairs, London и Института за пазарна икономика, София. Председател на Българско либертарианско общество. Съосновател на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Бил е преподавател в Софийски университет “Св. Климент Охридски”.