Липсва истински експертен дебат за влизането ни в Еврозоната, базиран на официални изследвания от институции като Министерство на финансите и БНБ

Извънредните парламентарни избори преминаха при вял интерес и минимални изненади в резултатите. Нито една партия не спечели категорично. Нито една потенциална коалиция не получи достатъчно простор за действие. Партията на Слави Трифонов представи проектокабинет, като по този начин остави потенциалните партньори в патова ситуация - повечето партии от протеста са уморени от избори (другите - също), но не получават нищо от управлението. В същото време много процеси в държавата текат и чакат своето развитие, като членството в Еврозоната. По тези въпроси разговаряме с един от изтъкнатите млади икономисти - Стоян Панчев.

- Извънредните избори приблизително повториха резултатите от предишните редовни. Какъв е вашият прочит по темата, господин Панчев?
- Видяхме повторение на ситуацията, с една разлика - т. нар. „системни партии“ загубиха нетривиален брой гласоподаватели, макар и в процентно отношение да запазват относително влияние в следващото Народно събрание. Притеснява ме, че в такава ситуация лесно можем да получим размиване на политическа отговорност.

- Слави Трифонов представи своя кабинет, който е доста шарен като личности, но не може да се отрече, че в него има доказани професионалисти. Вие като икономист как оценявате номинацията на господин Любомир Дацов за министър на икономиката и на премиера Николай Василев, който също е с такъв профил?
- Имал съм удоволствието да комуникирам и дебатирам по различни теми с двамата и е повече от ясно, че става дума за подготвени хора, носещи своите биографии. Имаме много точки на съвпадение с г-н Василев, например що се отнася до теми свързани с държавните предприятия и фискалната политика, но пък по въпроса с еврото аз се приближавам до по-старата и по-скептична негова позиция, изразена в чудесната му книга от 2014 г. „Меню за реформатори“, отколкото до сегашната за бърза замяна на лева и борда с единната валута.

- Какви са икономическите проблеми, които стоят пред новото управление на страната?
- Проблемите са много. Всички знаем за казусите, свързани с харченето на обществени средства, такива на българските и европейските данъкоплатци. В същото време, след последния бюджет имаме ново отваряне на дефицита в пенсионната система. Имаме започнат, но недовършен разговор за финансирането на здравето - все големи пера в държавните разходи. Светът излиза от дълъг дефлационен цикъл и навлиза в нов инфлационен, което вече се забелязва от средния потребител в цените на някои стоки от първа необходимост и битовите сметки. Как малка отворена икономика като нашата да реагира на тази промяна, ще бъде сложен въпрос. Няма дори да отварям темата за проблемите, които могат да възникнат при очакваното преминаване към „зелена“ енергийна система.

- Една от точките в икономическата програма на „Има такъв народ“ е приватизацията на Българската банка за развитие чрез борсата. Това изглежда ли ви разумно?
- Според мен е разумно. Но беше и споменато, че за 51% ще се търси стратегически инвеститор, което също е важна част от плана.

- Оценка за провал на идеята за ББР ли е това, или нова политика?
- Идеята за ББР е провалена по своя замисъл, така че промяната е добра, независимо дали е експлицитно заявена причината за нея. Между другото, с моите колеги сме писали до ЕЦБ, за да попитаме какво е тяхното мнение за казуса ББР - все пак вече 9-10 месеца сме в Банков съюз. Отговорни са вече на първо място от Франкфурт, БНБ е нещо като подизпълнител.

- Не е ли редно да има поне една държавна банка?
- Не. Колкото по-малко държавни дружества, толкова по-малко корупция. Представете си примерно да нямахме валутен борд и политиците да имат достъп до валутния резерв на БНБ, вие ще бъдете ли спокойни?

- Едва ли, ако съм честен. Това ни води към темата за еврото, доколкото Бродът е вързал лева към евро. Служебното правителство обяви дата за влизането ни в Еврозоната. Ще има ли приемственост по темата евро - лев?
- За съжаление виждаме приемственост с линията на кабинета ГЕРБ - „Патриоти“. Това е нещо, което продължава да ме тревожи. Видяхме от разкритията на служебното правителство, че зад „европейска“ одежда може да се крият много опасни за благосъстоянието на българите процеси. Казусът тук е същият, но досега не сме чули сериозен коментар.

- Не ви ли се струва, че темата за еврото някак си не се дискутира много. Да, знаем, че може би ще влезем в Еврозоната, но толкоз. Няма разяснителна кампания, няма реклама, няма дискусии. Защо се случва така?
- В едно свое интервю с Владислав Панев от „Демократична България“, журналистката Миролюба Бенатова нарече много правилно влизането на страната в Еврозоната и отказа от лева като национална валута - тема „табу“. Не че икономисти не дискутираме плюсовете и минусите на един такъв ход, включително и на страниците на изданието, което вашите читатели държат в момента (или може би скролват), но някак си политиците по-скоро мълчат и отговарят половинчато, когато някой се досети да ги попита по въпроса. В същото време, през неопределени интервали на пълно мълчание, от дълбините на Министерство на финансите и Българска народна банка изскачат безлики междуведомствени групи, които да кажат, че еврото идва след две-три години и хоп, ето го и плана за как ще се случи преходът от 140-годишната национална към по-младата интернационална валута. Ефектът поразително прилича на този при казуса с интервюто на Слави Трифонов във френския „Монд“ - как така една обща европейска държава и защо да гоним Орбан от ЕС. Изпуснахме ли нещо, нали довчера пяхме патриотични песни и празнувахме освобождение и независимост със завиден патос? За поддържането на това състояние на тема табу, която тема обаче чевръсто води към коренни промени в начина на живот на всеки един от нас, е нужно изграждане на стройна система от комуникационни митологеми, приспиващи общественото внимание, но позволяващи заинтересованите да гонят целта си за премахване на лева и валутния борд.

- Какви митове виждате в приспаното обществено внимание?
- Първият мит е, че вече всичко е решено. Почитателите на Еврозоната искат да мислим, че няма какво повече да се направи, след като левът е в ERM 2, значи оттук нататък просто ще оставим бюрократите по институциите да действат и един понеделник ще се събудим с други пари. Вижте, че и вие ми зададохте въпроса, все едно темата е как, а не кога и дори дали. Идеята е да се заобиколят два ключови липсващи елемента от пъзела, когато говорим за политическа и икономическа промяна от такъв мащаб. На първо място, липсата на истински експертен дебат, базиран на официални изследвания от институции като Министерство на финансите и БНБ. И на второ, каквато и да е демократична санкция. Към широката публика се комуникира, че трябва да говорим единствено за това как точно да приемем еврото. Виждате ли, темата е вече чисто техническа, административна, няма нужда да се обсъжда по същество. Всъщност, България се нарежда сред Румъния и Кипър, като единствените три страни в ЕС, които не са имали референдум нито за влизането в Съюза, нито за премахването на националната валута. С други думи, прескочени са точно тези стъпки в политическия процес, които биха могли да дадат легитимация на радикален ход като смяна на паричната система.

- Тази липса на комуникация не поставя ли в риск този процес? Какво показват проучванията?
- Социологията от различни източници показва, че над половината от българите са против премахването на лева за сметка на еврото, като „за“ са под 20%. Още повече наши сънародници искат провеждането на референдум по въпроса. Да не се окаже, че не след дълго всички седим и се питаме как и кога станахме част от Съединените европейски щати, без да разберем. Още по-важно, нищо не ни пречи да се върнем стъпка назад, да направим и обществен дебат, и национално допитване - Датската крона е в ЕРМ 2 вече над 20 години. Докато бордът работи, ние нямаме проблем да сме като датчаните.

- Кои са другите митове?
- Вторият мит е, че трябва да приемем еврото веднага. Обикновено това се обосновава с договора, който сме подписали при влизането на страната в Европейския съюз. Всъщност обаче, Договорът за членство в ЕС изисква от държавите-членки (без Дания, която е договорила изключение от тази клауза) да приемат еврото, но всяка страна запазва суверенното право да определи подходящ момент за това, когато нейните граждани и икономика биха получили реална полза от единната европейска валута. Например по-развити от нас и осигуряващи по-висок стандарт на живот за гражданите си държави като Швеция, Чехия, Полша и Унгария последователно упражняват това свое суверенно право.

- Въпросът, който е важен, е дали политиците осъзнават, че България има това право?
- За щастие много от политическите сили с добри резултати от последните избори започват да осъзнават, че подобно бързане не е оправдано, включително и от каквито и да е международни договорни отношения. Няма защо „да тичаме към горяща сграда“, както беше казал подуправителят на БНБ Калин Христов през 2011 г. По-паметливите от нас си спомнят, че настоящият управител Димитър Радев каза през 2015 г., че влизането в Банковия съюз не бива да се случи преди пълно членство в Еврозоната, и правилно. Къде беше той миналата година, когато стана точно това - БНБ влезе в тясно сътрудничество с ЕЦБ, без да сме в Еврозоната? Кое наложи подобно бързане? Кой и как реши, че точно сега е моментът за толкова рязка промяна? Все въпроси, оставащи скрити зад този втори мит, че изпълняваме срочно наше договорно задължение.

- Ще растат или ще се запазят цените, след приемане на еврото? Това вълнува най-много хората.
- Да, това е третият мит, че цените няма да растат заради еврото. Особено смело твърдение, предвид факта, че Европейската централна банка скоро приключи ревизията на своята парична политика и в излезлия документ прочитаме няколко притеснителни заключения. Като начало ЕЦБ признава, че ползваният досега статистически индекс не отразява добре реалните нива на повишение на цените. На практика през годините досега сме виждали занижени данни, спрямо реалното поскъпване в еврозоната. Нещо повече, централните банкери във Франкфурт официално повишават своя инфлационен таргет от „близо до но под“ 2% до 2% - с други думи още по-хлабава политика за поддържане на ценова стабилност. Като добавим към това определението за времевия хоризонт, в който се поставя тази инфлационна цел, а именно „средносрочен“, можем да заключим, че ЕЦБ биха могли да допуснат значително по-високи цени в близките години с очакването да балансират с по-малки скокове на инфлацията след това, постигайки чисто аритметично таргета. С други думи, вече имаме институционален картбланш за по-скъпи храни, енергия и вносни стоки. Всъщност точно в „Труд“, Димитър Чобанов описа най-лошият макро сценарий за България, в случай, че продължим с прибързаното влизане в Еврозоната. Това е ситуацията в Словакия, която макар че е по-развита икономика от България, не реализира съществени ползи от членството си в Еврозоната. Двата проблема за словаците са по-бърз ръст на цените, комбиниран със слаб икономически растеж. Хубаво е да поставим тези разсъждения в контекста на приключващия глобален дефлационен цикъл - предизвикан от отварянето търговията и аутсорсинга с Китай и Индия, преструктурирането на икономиките в бившия източен блок и развитието на информационните технологии. Новата обстановка ще се дефинира от търговски войни с Китай, пост-ковид затваряне и усилено печатане на пари от централните банки - т. е. нова инфлационна вълна. И всичко това дори без да засягаме въпроса с ефекта от превалутирането, който винаги е по-голям в страни със значителен сив сектор и неефективна администрация... като България.

- Какъв е правилният ход на управляващите, които и да са те след изборите?
- Въпросът за националната валута не може да се решава при закрити врата. Ако ще изоставяме 140-годишния лев и 25-годишния валутен борд, това трябва да стане легитимно, демократично и с отворени очи за последиците.

Нашият гост
Стоян Панчев е завършил Софийски университет и University of London. Работил е в Institute of Economic Affairs, London и Института за пазарна икономика, София. Председател на Българско либертарианско общество. Съосновател на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Бил е преподавател в Софийски университет “Св. Климент Охридски”.