Твърде важно бе приемането на България във валутния механизъм ERM-2 и в банковия съюз 

Всяко евро и всеки лев в тази извънредно трудна ситуация следва да се насочат целево за дигитализация на индустрията ни

В условията на растяща несигурност по отношение как и кога България ще премине през пандемията COVID-19, са налице доста противоречиви прогнози за дълбочината на рецесията у нас, в ЕС и в САЩ. Българското правителство следваше да приложи значително по-адекватни антикризисни мерки от досегашните, с които трябва не само да се неутрализира въздействието на кризата в резултат на пандемията от COVID-19, но и да се модернизират, като се дигитализират отделните отрасли в бългapcкaтa икoнoмикa, в т. ч. и тези, кoитo щe пocтpaдaт нaй-чувствително. Вероятно последствията от пaндeмията и в ЕС и у нас щe дoвeдат дo знaчитeлни cтoпaнcки зaгyби, кaтo мaкpoикoнoмичecкитe измepeния пoчти cигypнo щe нaдxвъpлят cпaдa cлeд финaнcoвaтa кpизa oт 2008 г. Независимо от това е необходимо да се използва ефективно и рационално този огромен ресурс за модернизация на българското образование, наука, както и внедряването на иновации в т. ч. и за дигитализацията на икономиката ни. Не е погрешно да се разходва в период на криза и голям заемен ресурс, но само когато пряко е насочен към модернизация на реалния бизнес и с който ще се произведе достатъчна добавена стойност.

Подобно на България и в останалите водещи страни в еврозоната ще постигнат бюджетни дефицити, надвишаващи допустимия от 3% по Маастрихтските критерии. ЕК предостави възможност за тяхната дерогация за 2020 г. и за 2021 г. и разреши свръхдефицит (от над 3% от БВП) за страните членки на ЕС. Правителството на Република България, което в предходните години имаше доста консервативна фискална политика, понастоящем следва да максимално бързо да се възползва от възможността за оползотворяване на допълнителния финансов ресурс, в т. ч. и заемен с изключително изгодни лихви, който ЕК ни е разрешила да ползваме. А това ще е валидно и за следващото правителство, което ще бъде излъчено след изборите през пролетта на 2021 г.

Същевременно органите на данъчния и на митническия контрол, както и на Агенцията за държавна финансова инспекция, които са към МФ, Сметната палата и останалите контролни институции у нас, следва да засилят финансово-данъчния контрол и контрола върху използването на евросредствата у нас. По този начин всяко евро и всеки лев в тази извънредно трудна ситуация, следва да се насочат целево за дигитализация на индустрията ни. МС следва да направи разчети за това как ще се използва ресурс и от евентуалния допълнителен дълг от около 9,3 млрд евро, който е възможно България да получи от 750 - те милиарда евро нов дълг, който ЕК ще емитира във връзка с Пакта за устойчивост и развитие, а също и от други източници. Един от тях, е новия инструмент на ЕС -REACT-EU, като МС одобри финансовото разпределение на този ресурс по оперативните програми 2014 -2020 г. на средствата за 2021 г., в подкрепа на преодоляването на последиците от кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19 и за финансово разпределение по оперативни програми 2014 -2020 г. на средствата от ЕС за 2021 г. С него се пристъпва към подготовка за екологично, цифрово и устойчиво възстановяване на икономиката - REACT-EU. Средствата по REACT-EU се разпределят в два транша с бюджетите на ЕС за 2021 и 2022 г., като финансирането за 2021 г. се разпределя между държавите членки въз основа на статистическите данни за брутен вътрешен продукт и заетост, публикувани през есента на 2020 г.

Средствата от REACT-EU за България за 2021 г. са в размер на 411,2 млн. евро или 804,2 млн. лева, като по оперативните програми ще бъдат финансирани мерки за подкрепа на инвестициите в продукти и услуги за здравно обслужване, инвестиционна подкрепа за малки и средни предприятия, схеми за заетост и подкрепа за самостоятелно заети лица. Предвидени са и средства, с които ще бъде продължен проектът „Топъл обяд“ по Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица.

Правителството ни обнародва за обществено обсъждане проект на План за възстановяване и устойчивост на Република България. Инвестициите, предвидени в него, ще бъдат насочени към най-засегнатите от пандемията икономически сектори. Най-после в средата на декември т. г. европейските лидери постигнаха споразумение за бюджета на общността до 2027 г., като преодоляха обструкциите на Унгария и Полша. Той ще бъде 1,8 трлн. евро и ще съдържа фонд от 750 млрд. евро за икономическо възстановяване от пандемията от COVID-19. За България се предвижда да се заделят около 9,3 млрд. евро по този механизъм.

Понастоящем на България се предоставя огромен допълнителен ресурс по Плана за възстановяване и устойчивост и той следва целево да разходва за цифрова трансформация и дигитализация на българската икономика. Този ресурс е допълнителен и е извън този от около 13 млрд. евро за оперативни програми. Ето защо от този ресурс в никакъв случай не следва, както е понастоящем, да се подпомагат хотелиери, ресторантьори, собственици на фитнес зали и още по-малко - футболни клубове, на които се предоставят пари за стадиони (примери са клубове като „Арда“ в Кърджали и пловдивските „Ботев“ и „Локомотив“)! В никакъв случай с този ресурс от ЕС не трябва да се раздават за Коледа по 500 лв. не само на редовите полицаи, които мръзнат на улицата, но и на всички служители в МВР, в т. ч. на т. нар. чантаджии, на чистачките и др.

Положителен факт в посока на насърчаване на банките у нас да отпускат заеми на бизнеса е позицията на БНБ, която освен че разреши да се разсрочат кредити на фирми и на физически лица до 31.03.2021 г., предвиди да няма затягане на правилата за отпускане на заеми през 2021 г. Управителният съвет на БНБ реши нивото на антицикличния капиталов буфер, приложим към отпусканите от банките заеми, да остане 0,5% за първото тримесечие на 2021 г. Така банките ще продължат да заделят резерви за отпуснатите от тях кредити, както досега във връзка с пандемията от COVID-19, още през март 2020 г. По този начин банките бяха насърчени да отпускат повече заеми на гражданите и фирмите. Запазването на текущото ниво на буфера през 2021 г. ще допринесе за съхраняване на устойчивостта на банковата система при продължително влошаване на икономическата среда и негативните тенденции за повишаване на лошите заеми и намаляване на печалбите на банките.

Необходимо е да се има предвид, че в настоящия момент страните от еврозоната получават подкрепа на Европейската централна банка, докато възможностите за такова евтино финансиране за тези държави извън еврозоната са много по-малки и решението на БНБ е от съществено значение. Все пак бе твърде важно приемането на България на 10.07.2020 г. във валутния механизъм ERM-2 и в банковия съюз и то в разгара на настоящата криза, която освен здравни, има и много тежки икономически последици. Видно е, че дори най-сериозно ударената от пандемията и трета икономика в еврозоната - Италия, на която съотношението дълг/БВП е 160%, успешно пласира дългови облигации през настоящата 2020 г. Испания - другата голяма страна в еврозоната (четвърта икономика в нея) също е в тежка рецесия от няколко години, но и тя пласира еврооблигации на ниски лихви и те охотно се изкупуват от ЕЦБ.