Перфектната буря. Така можем да определим случващото се в САЩ през последната седмица. Най-модерната и развита държава в света буквално пламна в следствие на бунтовете, първоначално предизвикани от смъртта на Джордж Флойд, но в последствие загубили какъвто и да било логичен мотив. В новинарските материали за случващите се погроми в американските градове виждаме все по-рядко плакатите с името на чернокожия жител на Минеаполис, който загуби живота си в следствие на полицейско насилие.

Все по-малко издържа тезата, че протестиращите, а всъщност бунтуващите се, се борят за някаква социална справедливост или срещу действията на полиция и правителство. Теза, непритежаваща достатъчно тежест още преди началото на протестите, трябва да отбележим. Защото статистиката, неподлежаща на емоционален прочит, сочи драстично намаляване на инцидентите, при които невъоръжени хора от афроамерикански произход биват простреляни. Всъщност статистиката е недвусмислена и по отношение на това коя етническа група отнема живота на най-голям брой афроамериканци - тяхната собствена.

Доказателство, че расовото напрежение в САЩ не е достатъчен повод за предизвикване на толкова мащабни и всеобхватни бунтове можем да намерим и в историческите примери. Независимо дали става въпрос за квартала на Лос Анджелис - Уотс, в който през 1965 г. избухват първите расови бунтове от този тип, продължили цели пет дни и довели до смъртта на 34 души, или пък за бунтовете отново в Лос Анджелис през 1992 г., при които отново за по-малко от седмица загиват 63 души.

През 60-те години на XX век, когато се случват бунтовете в Уотс, а и последвалите такива в Ню Арк и Детройт, чернокожите в САЩ се намират в ситуация на яростна борба за премахване на сегрегацията и извоюване на граждански права. Дори и убийството на Мартин Лутър Кинг през 1968 г. обаче не води до толкова масови бунтове.

През 1992 г. протестите в Лос Анджелис идват след публикуване на запис от побоя на чернокожия моторист Родни Кинг, оправдателна присъда за полицаите, упражнили насилие върху него и убийството на 15-годишната Латиша Харлинс, застреляна в главата от собственичка на корейски магазин, която в последствие получава пробация от съда. Ескалацията на напрежението продължава с месеци, за да се стигне до въпросната кошмарна седмица, когато Лос Анджелис се превръща в поле на насилие. И отново, мащабите са далеч от наблюдаваните днес.

Макар и необходимата клечка за запалването на пожара на бунтовете, расовото напрежение в САЩ, което категорично представлява огромен проблем за страната, все пак не съдържа достатъчно гориво, за да превърне огъня в общонационално бедствие. Не и през 2020 г., четири години след двумандатното управление на чернокож държавен глава и с далеч по-щателно пазене на правата на афроамериканците, отколкото преди десетилетия.

Бунтовете в САЩ са икономически и пряко следствие от това, което се случва в държавата заради мерките срещу Covid-19. През последните два месеца над 40 милиона американци са подали молби за обезщетения в бюрата за безработни. Това означава, че един на всеки четири работоспособни американци е останал без препитание заради затворената икономика. Тези данни се потвърждават и от прогнозите за двуцифрен спад на американската икономика през тази година, отново заради решението да бъде затворен вътрешният пазар. Всъщност редица икономисти предупреждаваха, че социалното напрежение, което ще предизвика тежката икономическа криза, ще избуи и доказателствата за това вече са видни. И това е лоша новина - тъй като ако единичен инцидент на расова основа може да бъде прие и забравен, то икономическата ситуация в страната ще става все по-тежка. А с нея и напрежението...