Изоставането по Плана за възстановяване предполага значителна загуба на средства

БНБ даде сигнал на банките, че трябва да забавят кредитната експанзия и да затегнат условията при отпускането на нови кредити

Дясното политическо пространство изглежда празно

Време е да обърнем внимание и на основните събития в България през 2023 г., които имат важно значение за икономическата среда и развитие. Основна характеристика на българската икономика през изминалата година е високата инфлация, която увеличава несигурността, стимулира исканията за по-високи заплати в публичния и частния сектор, подкрепя бюджетните приходи. Инфлацията създава илюзорна представа за необходимост и възможност за непрекъснато увеличаване на разходите, което поставя под сериозен риск фискалната стабилност.

В резултат на провежданата макроикономическа политика се очертава липсата на политически субект с ясен десен профил, който да подкрепя бизнеса, да не залага на популизъм и да не налага допълнителни административни пречки пред развитието в средносрочен план.

В една и съща посока ли действат фискалната и паричната политика?

Реакцията на ЕЦБ към високия темп на инфлацията в еврозоната закъсня и все още е недостатъчна.

Критерият за инфлацията се посочва като основен проблем пред плаващата цел за приемане на еврото като национална валута. Тази цел е една от причините за съставяне на правителство и е логично то да ориентира политиката си към нейното изпълнение. Това изисква дисциплинирани публични финанси, ясна траектория за намаляване на бюджетния дефицит в следващите три години, както и спестяване на приходи, които се дължат на конюнктурно развитие, включително и инфлационно. За съжаление подобна стратегия липсва, дефицитът се стреми към границата от 3%, което увеличава рисковете да я надхвърли. Фискалната политика подкрепя търсенето, при перманентно неизпълнение на инвестиционната програма, която би трябвало да подкрепи предлагането, ако е ефективна. По този начин тя действа проинфлационно.

Пропусната възможност по отношение на производството и предлагането, която заслужава отделна статия, е провалът по отношение на Плана за възстановяване и устойчивост. Той предвижда реформи и проекти, насочени към възстановяване на икономиката, дигитализация, зелен преход и постигане на устойчивост в енергийната система. През 2023 г. България не получи никакви постъпления по плана и си остана само с 1,3 млрд. евро от края на 2022 г., като преди това не получи и аванс, за разлика от много страни-членки, които имат по 3-4 плащания. Усвояването на тези средства също е доста скромно.

Изпълнението на целите изостава, като към момента са признати само 6%. Това изоставане предполага значителна загуба на средства, които са под формата на грантове и пропуснати възможности за развитие.

Едно от събитията, което изглеждаше успешно за правителството, е емисията на дълг на 6 ноември. Министерството на финансите пласира двоен транш облигации със съвкупен размер 2,3 млрд. евро на международните капиталови пазари. Едната облигация е със срок до падежа 7,5 години и с номинална стойност 1,3 млрд. евро, а втората е със срок от 12,5 години и номинална стойност 1 млрд. евро.

Всъщност това, което ни показва емисията, е колко струва на българските данъкоплатци дефицитът (по-точно финансирането му чрез дълг) в рамките на следващите 13 години. Общите разходи за лихви за българските данъкоплатци по първия транш за 7,5 години ще бъде приблизително 450,3 млн. евро, а за втория транш за 12,5 години ще бъде приблизително 632,2 млн. евро. Тоест изразено в национална валута финансирането на дефицит от 4,4 млрд. лв. (по-нисък от предвидения за 2023 г.) струва 2,1 млрд. лева лихвени плащания на данъкоплатците! Следователно, за всеки получен лев дълг от настоящото правителство българските граждани ще трябва да платят допълнително по още 48 стотинки към сумата, която ще върнат на кредиторите. Това съвсем не изглежда добро постижение, като се има предвид, че тези пари можеха да останат на разположение на данъкоплатците, ако не беше реализиран (ненужният) дефицит.

Това е пример как фискална политика, която не е съобразена с икономическото развитие и не се опитва да ограничи инфлацията, води до увеличаващи се разходи за лихви в средносрочен план.

Паричната политика, от своя страна, има за първостепенна цел поддържането на ценова стабилност. Избраният режим на парична политика в България от средата на 1997 г. насам е валутният борд. При него ценовата стабилност се постига чрез фиксиране на курса на лева към германската марка, понастоящем към еврото, и поемане на неотменим ангажимент на БНБ да обменя левове срещу евро по фиксирания курс при поискване. Българският вариант на валутен борд обаче е от т. нар. второ поколение - тоест той съчетава характеристики на валутен борд и конвенционална централна банка. Така БНБ е банка на банките и банка на държавата - т. е. тя определя размера на минималните задължителни резерви (МЗР), които търговските банки трябва да държат, а в сметката при нея се отчита касовото изпълнение на държавния бюджет. Условията и процентът по МЗР се определят от управителния съвет на БНБ и освен средство за регулиране на ликвидността в банковата система те представляват инструмент на паричната политика. Тоест освен следването на политиката на ЕЦБ, което е първостепенно и БНБ трябва да го прави при валутен борд, тя разполага с правомощия и инструменти да провежда и парична политика.

Реакцията на ЕЦБ към високия темп на инфлацията в еврозоната закъсня и все още е недостатъчна, за да върне ефективно инфлацията в определената според устава на банката стойност (до 2% средногодишно в средносрочен период). ЕЦБ подцени ситуацията и това безспорно повлия върху прогнозите на БНБ. Разбира се, дори при наличие на различаваща се прогноза при силно експанзивна политика на ЕЦБ, БНБ трудно би могла да предприеме действия, които да променят значително темпа на инфлация в България, но и тя закъсня и реагира в средата на 2023 г. БНБ от началото на юни 2023 г. повиши процента на задължителните минимални резерви по привлечените от банките средства от нерезиденти на 10% (от 5% преди това), а от юли - до 12% (от 10%) на привлечените средства от местни резиденти. Това решение се обосновава с ускорените темпове на нарастване на потребителските цени, високия растеж на заплатите в частния сектор и силното потребителско търсене. По този начин според БНБ възникват рискове за устойчивостта на банковата система и пред ценовата стабилност в страната. Това се съчетава с надзорни и макропруденциални мерки, които поддържат капиталовите буфери на доста високо ниво.

БНБ даде сигнал на банките, че трябва да забавят кредитната експанзия и да затегнат условията при отпускането на нови кредити. Резултатът от това е по-видим при потребителски и бизнес кредити, като все още не се наблюдава ефект при ипотечните. Пазарът на недвижими имоти трябва внимателно да се следи, за да не се допуска продължаващо увеличение на цените, което не може да се обясни с фундаментални фактори, а по-скоро е резултат от спекулативно поведение.

БНБ чрез повишаване на минималните резерви даде сигнал основно на политиците, че на българската икономика ѝ е необходима както по-рестриктивна парична, така и фискална политика. БНБ и по-рано е предупреждавала, че високите дефицити пораждат рискове за финансовата стабилност и вероятно увеличаването на МЗР представлява използване на сигналния ефект от паричната политика - показва за икономическите агенти в каква посока да променят очакванията си, като това действие се отнася и до държавния бюджет.

За съжаление, тези сигнали не бяха отчетени в достатъчна степен, дисциплината не беше възстановена чрез бюджета за 2024 г., като паричната и фискалната политика имат различно влияние върху инфлацията. Към момента надделява проинфлационният импулс от фискалната политика, който няма как да бъде компенсиран с относително ограничения набор от инструменти на паричната политика.

Краят на пропорционалното данъчно облагане на бизнеса

Промяната в основен принцип на корпоративния данък у нас - да прилага равна ставка по отношение на печалбите - беше направена със странни мотиви и без да се отчита липсата на инвестиции, което е значителен проблем на българската икономика. Пропорционалното данъчно облагане не е достатъчно условие за привличане на инвеститори, но необмисленият отказ от него е сериозна предпоставка за отблъскването им, като дори може да се превърне в причина за напускане на българския пазар от големи компании.

Отмяната на единната ставка от 10% върху печалбата започна с прилагане на европейските извънредни мерки за увеличено облагане на т. нар. свръхпечалби в някои сектори (основно енергетика), с цел субсидирането на домакинства и други сектори. Обяснението е, че тези мерки са временни и се цели протекционизъм, който да съхрани бизнеса, като е под въпрос тяхната ефективност.

Дългосрочният отказ от пропорционално облагане е въвеждането на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи. Според него минималната ефективна ставка трябва да стане 15% и да се отнася за предприятия с приходи над 750 млн. евро (приблизително 1,47 млрд. лв.). Тази промяна произтича от транспонирането на Директива 2022/2523 на Съвета от 14 декември 2022 г. В отделна статия разгледах негативните ефекти от тази промяна. Заслужава си да се подчертае, че тя затруднява средата за бизнес, лишава от възможности българската икономика, прилага се прибързано и няма да реши никакви икономически проблеми нито локално, нито глобално. Опитът да се премахне данъчната конкуренция чрез повишаване на данъчната ставка е контрапродуктивен и дава единствено възможност за финансиране на раздути социално разходи в т. нар. развити страни.

Изводът от разгледаните събития е, че не се наблюдава икономическа рационалност, загуби се стремежът към фискална дисциплина и ниски дефицити, за сметка на разточителни разходи, популизъм и невъзможност да се изпълнят плановете за амбициозна публична капиталова програма. Това води до натиск от страна на търсенето, по-висока инфлация и ограничаване на потенциалния растеж, чрез демотивация за частни инвестиции. Дясното политическо пространство изглежда празно, без ясно изразен субект, който да предлага и следва рационални и дългосрочно устойчиви политики, които не залагат на раздути текущи разходи за сметка на повишаване на данъците.