Изкуственият интелект ще има своето отражение върху индустриите и работните места

Нивото на технологии не позволява цялата необходима енергия да се осигурява от възобновяеми източници

Инвестициите във ВЕИ надхвърлят икономическата рационалност

Началото на годината е подходящото време да предложа моята гледна точка за събитията на миналата 2023 г., които дават основата за формиране на очаквания за настоящата година. Живеем в динамична и променяща се среда, в която не е лесно да се изберат основните акценти. Затова се фокусирам върху следните няколко събития, които имат важно значение за икономическото развитие: изкуствен интелект, зелен преход, войни, лихвени проценти и парична политика.

Изкуственият интелект

Изкуственият интелект (AI) се разви и предизвика засилено внимание през 2023 г. Основен фактор за това е ChatGPT, който е базиран на т.нар. голям езиков модел. Освен в писмена форма, в него се залагат възможности да разговаря с глас, както и да разпознава образи, които му показваме. Увеличи се сложността на задачите, които може да решава, както и точността на отговорите. Конкурентите на този водещ модел  също се развиват и се предлагат различни платформи, които могат да генерират образи и съдържание, включително във видео и аудио формати. Икономическото значение на изкуствения интелект нараства, като се съчетава с развитието на компютърните технологии и възможностите за по-добра и бърза изчислителна способност. Изкуственият интелект се използва в редица икономически дейности: езикови преводи, писане на софтуерни кодове, бързо тестване и създаване на нови лекарства, създаване на нови материали, платформи за търговия с финансови инструменти и др. Това ще има своето отражение върху индустриите и работните места. Например, получи се известно съвпадение между разцвета на изкуствения интелект и низходящата фаза на бизнес цикъла в IT индустрията, което доведе до освобождаване на програмисти с по-базови умения от страна на големите компании. От друга страна, се увеличава търсенето на нови разработчици на модели за изкуствен интелект и машинно обучение, което предполага по-висока степен на специализация и изисква повече усилия за придобиване на знания и умения. Подобни процеси са се развили и при навлизането на автоматизацията в икономиката, която е съпроводена с освобождаване на работна ръка, преквалифициране и насочване към нови дейности.

Дискутират се и някои морални аспекти от развитието на изкуствения интелект, особено по отношение на постигането на т.нар. „сингулярност“, при която той ще надмине хората по интелигентност. Това би довело до експоненциално развитие на технологиите, хората ще изостанат и няма да могат да ги контролират. Използва се терминът „изкуствен общ интелект“, който може да се обучава и да изпревари хората по степен на интелигентност, както и да създава автономни системи, които изпълняват икономически по-ефективно от хората много сложни задачи. Друг аспект е използването на изкуствения интелект при военни действия, като той изцяло е лишен от хуманност и изпреварва хората по отношение на бойни стратегии и операции. Към настоящия момент няма единно мнение дали и кога може да се достигне до подобен краен етап от развитието на изкуствения интелект.

Зеленият преход

Зеленият преход не е уникално събитие, характерно за 2023 г., но е развиващ се във времето процес, който поставя амбициозни цели, основно пред ЕС, по отношение на намаляването на въглеродни емисии и използването на енергия изцяло от възобновяеми източници (ВЕИ). Както неведнъж съм посочвал в свои статии, нивото на технологии в момента не позволява цялата необходима енергия да се осигурява от възобновяемите източници слънце и вятър. Инвестициите в тези източници продължават да нарастват, като в определени случаи надхвърлят икономическата рационалност. При определени условия – през деня и при дадена температура, тези източници осигуряват енергия, която надхвърля търсенето в този момент, което води до парадоксалната ситуация на нулеви и дори отрицателни цени на електрическата енергия. Това наподобява отрицателните лихвени проценти, като отрицателните цени на енергията са ирационални и противно на очакванията не могат да създадат реална стойност, която да е устойчива в дългосрочен период. През нощта и през зимата тези възобновяеми мощности не могат да произведат необходимата енергия и тогава трябва да се използват конвенционалните, които са базирани на въглища, нефт и газ. От гледна точка на нуждите на енергийната система, базови си остават конвенционалните източници, тъй като при тях можеш да регулираш мощността и да произвеждаш това количество, което отговаря на търсенето. Конвенционалните мощности продължават да са незаменими за постигане на необходимия баланс и прогнозируемост в системата. Евентуално решение е произведената свръхенергия от възобновяеми източници през деня да бъде съхранявана в батерии и да бъде използвана през периоди, в които не е налична. Проблемът е, че все още батериите са скъпи и икономически неефективни, което води до по-високи цени на енергията. Предизвикателство продължава да бъде и как и на каква цена могат да се съхраняват отпадъците след изтичане на периода на полезно действие на ВЕИ, както и на батерии.

ЕС си е поставил количествена цел да намали емисиите на парникови газове с 55% до 2030 г. спрямо базовата 1990 г. и да постигне нулеви нетни емисии през 2050 г. Пакетът от мерки за постигането на тези цели обхваща цени на въглеродни квоти, регулации и зелени инвестиции, всички от които ще въздействат пряко или косвено върху икономиката. Усилията на ЕС за намаляване на емисиите не срещат достатъчна подкрепа от останалите големи икономически зони, което води във възходящата фаза на икономическия цикъл до увеличаване на глобалното производство и потребление на енергия от въглища и нефт.

Войните като източник на несигурност

Войната на Русия с Украйна продължи и през 2023 г. и е трудно да се прогнозира кога ще приключи. Загубата на човешки животи е най-трагичната последица от войната. Основен икономически резултат е затвърждаване на тенденцията към разделянето на света на обособени зони.

Неблагоприятно отражение от подобно развитие се наблюдава по отношение на немския икономически модел. Той претърпя сериозни промени, като преди поредицата от кризи разчиташе на евтина енергия от Русия и значителен износ към Китай. Разделянето на глобалната икономика на отделни зони поставя значителни предизвикателства пред Германия, които се усложняват от “зеления преход”, при който в местната икономика не могат да се заместят ефективно изкопаемите енергийни ресурси.

През есента на 2023 г се добави и конфликтът в Газа между Израел и Хамас, което отново увеличи несигурността, като е налице риск военните действия да ескалират и да обхванат и съседни страни. Тази част на света е нестабилна, но е от важно значение за глобалната логистика и за цените на енергията.

Парична политика на ЕЦБ и лихвени проценти

Инфлацията се дължи и на грешки в политиката на централните банки и нямаше как сама да спадне.

Както неведнъж посочвам в своите статии, Европейската централна банка закъсня с реакцията си спрямо високата инфлация и до средата на 2022 г. такава изобщо не беше предприета. Лихвеният процент по депозитното улеснение стана равен на нула на 27 юли 2022 г. след 8 години на трудно обясними от рационалната икономическа логика отрицателни нива. През юни 2022 г. средногодишната инфлация в еврозоната беше 5.4% и трайно надхвърляше целта от 2%. Инфлацията спрямо юни 2021 г. достигна 8.6% и това беше възприето от ЕЦБ като сигнал да действа, след месеци на отсъствие на реакция, която беше очевидно необходима. След това започна плавно повишаване на основните лихвени проценти, но то продължи да изостава спрямо равнището им в САЩ. Заедно с това, ЕЦБ продължаваше да поддържа висока ликвидност на пазарите в еврозоната, като намаляването й фактически започна в края на първото тримесечие на 2023 г. Текущото състояние на паричната политика не може все още да компенсира последиците от по-дългосрочната тенденция за увеличаване на паричното предлагане и поддържане на (силно) отрицателни реални лихвени проценти (номиналните лихвени проценти, коригирани с инфлацията) през предходните години.

Твърдеше се, че инфлацията се дължи на временни явления, които бързо ще отшумят. Продължавам да съм на мнение, че инфлацията се дължи и на грешки в политиката на централните банки и нямаше как сама да спадне. Изследователи на паричната политика смятат, че една от основните причини за това е стратегията на централните банки, които вземат решения за паричната политика чрез подход, който е основан на данни. При този подход те не реагират изпреварващо при наличие на очаквания, а първо искат да видят инфлацията да започне да расте и тогава да предприемат действия. Подценен е фактът, че след пандемията се наблюдава рязко нараснало търсене, поради щедрите стимули от фискалната и паричната политика, а предлагането е ограничено, поради проблемите с веригите на производство и доставки. Стимулите от страна на централните банки доведоха до голямо увеличение на цените на активите, а тези от страна на фискалната политика предизвикаха повишаване на държавните дългове. В резултат на това, правителствата и бизнесът са мотивирани да не допускат централните банки да увеличават лихвените проценти и да оттеглят допълнителната ликвидност, осигурена чрез количествени улеснения. Това намалява свободата на централните банки да реагират бързо на нарастващата инфлация и те се забавиха с използването на класическия си инструмент – основните лихвени проценти на паричната политика.

Последното увеличение на лихвените проценти от страна на ЕЦБ е на 20-ти септември 2023 г., като процентът по депозитното улеснение достигна 4%, а процентът по основните рефинансиращи операции е 4.5%. След това пазарните участници и анализатори започнаха да прогнозират предстоящо намаление на лихвените проценти през 2024 г., като основни аргументи са бързо намаляващата инфлация на годишна база, която през ноември достигна 2.4%, както и очакванията за силен спад на икономическата активност и рецесия.

Проблемът е дали достигнатите нива на лихвените проценти са достатъчно високи и дали тенденцията за намаление на инфлацията е устойчива и необратима. Необходимо е да припомня, че средногодишната инфлация през ноември беше 5.9%, което все  още е твърде далеч от целта за 2%, независимо от намалението й в последните месеци.