В Страсбург се проведе първата сесия на новоизбрания на 9 юни т.г. нов Европейски парламент. Бяха избрани негов председател, също така председател на Европейската комисия, от вторник вече има и комисии. Но същинската работа на евродепутатите ще започне през септември. Илия Лазаров е от новите български представители в Брюксел, но попада в свои води – той е външнополитически експерт и анализатор, владее 6 езика. Какви са неговите първи впечатления, какви ще бъдат според него приоритетите на евродепутатите, къде очаква да има сблъсъци между парламентарните групи? 

- Завърши първата сесия на новия Европейски парламент. Какви са впечатленията ви от нея, господин Лазаров?
- Тя мина очаквано добре. Роберта Мецола от Малта беше преизбрана с огромно мнозинство за председател на парламента, което показва, че независимо колко е голяма държавата, когато си голяма личност, ти имаш своето място в рамките на Европа. Малта има шест европейски депутати, това е минимума, толкова имат още и Кипър и Люксембург. Мецола е сериозна фигура, вече се е утвърдила, умее да балансира между отделните групи и течения в парламента. Избраха заместник-председатели и квестори, между тях е Андрей Ковачев от ГЕРБ-СДС. Квесторът не е това, което е в нашето Народно събрание. Той е част от ръководството на Европарламента. Условно казано, функциите на нашия главен секретар на НС, се разделят на пет в Европейския парламент, който е значително по-голям и тази функция не може да се поеме от един човек. Позицията е прилична и уважителна, това са политически фигури. Урсула фон дер Лайен бе избрана с тайно гласуване с 401 гласа за председател на Европейската комисия. Спори се кой я е подкрепил, но при тайното гласуване всеки може да си пише актив или пасив и да каже, че е бил „за“ или „против“. В рамките на нашата група от ГЕРБ-СДС нямаше колебания, включително и Радан Кънев от ДБ. От БСП Вигенин заяви,  че няма да гласува и де факто не гласува. 

- А „Възраждане“?
- Със сигурност са гласували против. Това е в рамките на техните разбирания. В техния сектор имаше хора, които не станаха при изпълнението на химна на Обединена Европа, не видях нашите какво направиха. Като си решил да бъдеш част от Европа и представляваш България в тази институция, е смешно да не уважиш химна на Европа. Но стана Жордан Бардела, лидерът на партията на Льо Пен „Национален сбор“.   Той произнесе реч и всички очакваха, че ще бъде мек към Русия, но не беше. Каза, че трябва да се търси изход от тази война, защото тя изтощава Европа, което е една еволюция в позицията на тяхната партия. Лека полека нещата се наместват, но реално работата на ЕП ще започне от септември. 

- Участвахте в една дискусия на телевизия France 24 за бъдещето на Европа. Как мина тя?
- Беше трудно, защото за първи път участвах в такъв формат, когато ти не виждаш тези, с които говориш, а само камерата. Едната участничка беше представител на белгийските консерватори, а французинът беше представител на зелените и беше доста агресивен, когато обясняваше как Урсула фон дер Лайен била се съгласила с всичките техни политики и те затова я подкрепили. Аз казах, че ние от СДС я подкрепихме, защото тя каза нещо много важно  - че трябва да се работи за общата отбранителна политика и че трябва да има общи служби за сигурност. Имаше предвид киберсигурност и най-вече – контрашпионаж в класическия смисъл на думата.  Нашата теза в СДС е, че това трябва да се доразвие – трябва да имаме обща отбранителна политика и тя да еволюира. От днес за утре няма как да се стигне до общи европейски въоръжени сили, това е дълъг процес, който ще отнеме поне десет години. Вече ще има комисия по отбраната, което е нещо хубаво, защото досега беше подкомисия. Така че по този въпрос ние от СДС сме категорични, но не и за зелените политики, които няма да подкрепим. Ние смятаме, че трябва да са много по-умерени тези политики. Не сме против екологията, но има абсурдни неща. Не е работа на Европейската комисия и на европейските чиновници да се занимават с пластмасовите капачки на бутилките как да се отварят – наляво или на дясно. Чиновниците изпадат в дребнотемие, апаратът на ЕК е доста раздут и това води до това чиновниците да се чудят какво да измислят, за да оправдаят заплатите си. Темата за отбраната е много важна и там трябва да се пренасочат усилията, темата за контрашпионажа – също.  Ние смятаме също така, че трябва да има общоевропейско координиращо разузнаване, защото нито една държава сама по себе си не може да се защити достатъчно добре в съвременния свят. Дори Франция, Германия, Италия и Испания, които са с утвърдени   стабилни качествени служби през годините, сами по себе си  не могат да посрещнат предизвикателствата. А голямото предизвикателство в момента е тероризмът, който се бори единствено и само с изпреварваща информация. Имаш информация – предотвратяваш, нямаш информация – гърмят бомбите. 

- Има ли консенсус по въпроса за  общоевропейско координиращо разузнаване?
- Европа започва да узрява за тези неща. Естествено, има един шовинизъм от отделни държави, те казват – ама как така, това е част от нашия суверенитет. Трябва да се намери баланс между националната сигурност и националната отбрана с общоевропейската.  Трябва да има обща външна политика на Европа, ако искаме да тежим в света, където имаме силната позиция на Китай, САЩ и Русия, независимо дали ни харесва или не.  Ако Европа говори разнородно, се обезценява. 

- Усеща ли се някакво притеснение в Европейския парламент от това, че Доналд Тръмп може да се върне в Белия дом?
- Естествено, че има притеснение, защото той има позиции за НАТО и за Русия, които са доста неприемливи не само за Европа, но и за самите американци.  Защото неговата изолационистическа политика фактически ще намали влиянието на САЩ в света, което някои може да го разглеждат като нещо добро, но когато едно влияние намалява, винаги се появява  друго влияние. Няма вариант да остане празно, вакуум в международните отношения не съществува. В момента, в който намалее американското влияние, си задаваме въпроса кое е влиянието, което ще се засили? Нашите комунисти в България си въобразяват, че това ще бъде Русия, тъй като те слагат знак на равенство между България и СССР, но това  са две коренно различни неща. Най-добре е да има баланс и светът се е развивал най-добре, когато го е имало. Това е по Хегел – за единство и борба на противоположностите.

- Голям шум се вдигна за новата група „Патриоти за Европа“, съставена от считаните за крайнодесни партии от Унгария, Чехия, Австрия, Нидерландия, Испания, Португалия, Дания... Ще играя ли те сериозна роля в ЕП?
- Част от тях са истински националистически движения в своите държави, друга част са просто руски проксита или проруски движения. Нашето „Възраждане“ е типичен пример за проруско движение, то не е патриотично. Няма как да си патриот и да си фен на друга държава!  Това е нонсенс. Тези партии се обединиха, за да имат правата на парламентарна група. Засега ги квалифицирам като орел, рак и щука, ще се види с времето как ще тръгнат. Но вътре в тази група не е „Алтернатива за германия“, не е и Джорджа Мелони. 

- Как гледате на събитията в България вече от дистанция?
- Аз продължавам да бъда главен секретар на СДС, така че не мога да бъда извън тези събития. Лично аз съм изненадан от това, което се случва в ДПС, не съм го очаквал. Тя е една от класическите структурирани партии в България, с най-силен вътрешнопартиен живот и с най-доброто развитие на кадрите си. ДПС беше полезна партия, осигуряваше спокойствие в българската политика. Ако има обаче повече от едно формирование на различни етноси, това би довело до радикализация на едно или две от тях, което не е добре за държавата.  

- Къде виждате да има сблъсък между отделните парламентарни групи в ЕП?
- Големият сблъсък ще бъде, когато се стигне  до зелената сделка и екополитиката. Част от представителите в ЕНП и консерваторите и някои от либералите са против тези крайни неща, които бяха заложени в зелената сделка. Съвсем отговорно вече се осъзнава, че ще бъде голям срив, ако се премине изцяло на електрически автомобили и че съвременните дизелови автомобили не замърсяват чак толкова много. Даже понякога техният въглероден отпечатък е много по-малък, отколкото на електрическите, ако се вземе предвид продължителността на съответното изделие – от производството до неговото рециклиране на края. Една електрическа кола има много по-голям въглероден отпечатък, отколкото една дизелова кола, и това малко хора го знаят.  Производството и рециклирането на батерии за електромобилите отнемат много енергия, токът, с който се зареждат, произлиза от определени източници, не всичко е от перки и от соларки. Аз категорично споделям, че ядрената енергетика е най-екологична, особено с развитието, което търпят ядрените реактори. Въглеродният отпечатък на ядрените централи е в пъти по-малък в сравнение със соларните и с ветрените паркове. Проблемът на ядрената енергетика е след това къде и как да се съхранява отработеното гориво. Това са неща, които предстои да бъдат решени. Има вече достатъчно разработени технологични решения, които по никакъв начин не биха замърсили Земята. Ние от СДС имаме категорична позиция за развитието на ядрената енергетика в България и сме против Белене, защото е в земетръсен район, а е и едно прекрасно място да се изкарат едни пари. Много малко хора знаят, че при социализма бе разработен проект за втора ядрена централа като алтернатива на Белене - в Ивайловград. Но са се отказали, защото е близо до Турция и Гърция и ние сме били фронтова държава на Варшавския договор спрямо НАТО.

- Има ли консенсус в Европарламента по отношение войната на Русия в Украйна?
- Има консенсус, че това е една агресия.  Има консенсус за това, че Украйна трябва да се подкрепи и че в крайна сметка трябва да се стигне до някакво развитие  на този конфликт. Но като човек, който дълго време се е занимавал с външна политика смятам, че няма начин едната страна да спечели, а другата да загуби. Ако имах рецептата как да се реши този въпрос, щях да съм Нобелов лауреат.

- Чувства ли се все още по някакъв начин Брекзит и дали Великобритания оказва  влияние върху някоя партия?
- Според мен в момента такова влияние няма. Винаги съм казвал, че Брекзит е едно правилно  нещо – разделянето на континентална Европа от Великобритания. И макар да не си го признаваше, тогавашният председател на ЕК Жан-Клод Юнкер мислеше същото. Защото за да може Европа да еволюира в една по-федерализирана структура, това няма как да стане с Великобритания. Като махнем клишетата за ляв и десен волан, правната  им система е коренно различна – тяхното е прецедентно право, нашето е римско и т.н. Но това не означава, че Европа не трябва да има много тесни връзки, търговски и промишлени споразумения с Великобритания, но  интеграцията трябва да се базира на равнопоставеност в отношенията. И доколкото имам представа, сегашното лейбъристко правителство във Великобритания има точно такава идея. Тогава вече Великобритания ще има своята тежест. Нейните пазари и тези на САЩ и Канада трябва да се интегрират с европейските, както и една бъдеща демократизирана Русия да стане част от това пазарно стопанство, но не да влиза в Европейския съюз. 

- Доколкото знам от ваши колеги, Великобритания винаги е била против общоевропейска отбрана...
- Да, така е. Но няма начин да минем без изграждането на такава отбрана. Удобно си живеехме досега под т.нар. американски ядрен чадър. За сигурността си трябва да се грижим ние в ЕС, трябва отсега да започнем, и в едно недалечно бъдеще да имаме своята тежест. Дори и най-големите държави не могат сами да си осигурят сами своята сигурност.

Нашият гост

Илия Лазаров е роден през 1965 г. в София. Магистър е по международни отношения на Киевския държавен университет (1986 - 1991).

Бил е областен координатор на СДС за Югозападна България и  началник на отдел „Информационен“ на СДС.  През януари 1997 при встъпването си в длъжност президентът Петър Стоянов го назначава за началник на кабинета си. Остава на този пост през целия му петгодишен мандат и отговаря за международните контакти, КСНС, връзките с посолствата.

Лично отговаря за подготовката и посещенията в България на президента Бил Клинтън,  кралица Маргрете на Дания и много други VIP визити в България.

Отговаря за държавните посещения на Стоянов в Китай, Индия, Испания, САЩ, Русия, Гърция и други страни.

През 2005 Петър Стоянов оглавява СДС  и Илия Лазаров става  главен секретар на партията. За него се смята, че не влиза в политически войни и се старае да намира консенсус и компромис, дори там където е невъзможен.

От юли 2018 г. отново е главен секретар на СДС, бил народен представител от СДС в ПГ ГЕРБ-СДС в 45 НС.

Лазаров е външнополитически експерт и анализатор, владее френски, испански, италиански, руски, английски и италиански. На 9 юни т.г. е избран за евродепутат от ГЕРБ-СДС.