Текстът на „Иво Болярина“ спомогнал за определяне на границите на България

Възрастна учителка му разказала историята й

Народният изпълнител Илия Луков направи видеоклип на най-новата си песен „Иво Болярина“, чийто текст се оказа, че е много стар – векове назад тя е била известна. Певецът го получава като дар от една възрастна учителка - поетеса, която му разказва изключително интересната й история.

Песента се е пяла навсякъде, където са живели българи. Народната памет разказва как Екзарх Йосиф я предава на граф Игнатиев малко преди края на Руско-турската война. В песента ясно са очертани границите на България преди падането й под турско робство. „Ето как съхранената историческата памет на нашите предци спомага за определяне на границите на свободна България в подписания на 3 март 1878 г. Санстефански мирен договор“, разказа пред „Труд“ любимия на хиляди българи изпълнител.

Илия Луков запазва текста точно така, както му е предаден, написва музиката и я изпълнява. Аранжиментът на видеоклипа е дело на Иван Йосифов, включват се и страхотни музиканти: на гайда е Петър Костадинов, на китара Вели Чаушев, а на саксофон - Иван Станишев. В клипа участват танцьори от ансамбъл „Шарена гайда“, оператор е Иван Ташев, а красивите снимки в клипа с дрон са на Николай Полименов.

Певецът не можа да скрие щастието си от шанса да притежава тази песен и да я изпее за пръв път пред многобройната си аудитория. „Представяте ли си каква радост е да информирам с песен за такова събитие, случило се векове назад. Много малко са народите, които имат тази привилегия като нас – песните да са извор за нашата история“, емоционално споделя Илия Луков.

Той има огромното желание да продължи обиколката си из Балканите, където да пее пред българските общности там – нещо, което прекъсна заради пандемията. Певецът набляга най-много на историята в песните си, с което иска да провокира съзнанието на нашите сънародници. Най-голямата награда за него в последно време е факта, че много от българските деца и ученици вече са чули и пеят една от последните му песни „Петко льо, Капитанине“. Това той разбира, след като много учители му се обаждат, за да получат песента и да я използват по време на дистанционните занимания в училище.

Да видим каква е нашата история.

Цели 482 години България липсва на картата на Европа и след Освободителната руско-турска война тя възкръсва. Но през юни същата година на Берлинския конгрес нашите съседи не могли да приемат България да бъде това, което е била, тоест да бъде втора по големина след някогашна Византия, и предявяват териториални искания. Вместо да се възстанови в старите си граници, България е разкъсана – княжество България която се простира от Дунав до Софийското поле и от Черно море до град Видин с река Тимок. Източна Румелия с главен град Пловдив остава султанско владение, а Югоизточна Тракия, Родопите с Беломорското крайбрежие и Македония остават под турско робство.

Европейските журналисти ентусиазирано пишат, че един нов народ се явява сред европейските народи и една нова държава заема своето място на Балканския полуостров. Те обаче не знаят, че преди да преминат Дунава, според календара на Българските Ханове - българите са имали 513 години държавност и 1197-годишна държава на Балканския полуостров. Дори в 718 год. Хан Тервел спасява Европа от нахлулите във Византия араби. И християнска Европа го канонизира за светец.

Песнопойка:

Иво Болярина

Сватба прави Иво Болярина.
Сватба прави у Търнова града.
Булка зима от Видина града,
За кум кани Марко от Прилепа.

За стар девер Янко от Косово
За млад девер Дойчин от Солуна.
Наготвили гозби господарски
Сто агнета от Родоп планина

Бела риба от Охрид града,
А ракия от Демир капия.
Тригодишно вино от Одрина.
И погачи от равна София.

Сватба прави, народ се весели.
Сватбували цели три недели,
Три месеца сватба разтурали,
На четвърта поврътки правили.

Текст: народен
Музика и изпълнение: Илия Луков
Аранжимент: Иван Йосифов
Гайда: Петър Костадинов
Китара: Вели Чаушев
Саксофон: Иван Станишев
В клипа участват танцьори от ансамбъл „Шарена гайда“
Оператор и монтаж: Иван Ташев
Дрон: Николай Полименов

Ето видеоклипът, който читателите на „Труд“ ще видят първи: