България не бива да отстъпва от позицията си за Северна Македония

България не успя да обясни на своите европейски партньори позицията си за Северна Македония, затова днес сме в изолация и не срещаме подкрепа. Eвропейците смятат, че министър-председателят Борисов е паднал в капана на своите коалиционни партньори и се страхува от оставка на правителството, затова действа по този начин. Затова и европейските ни партньори не разбират същината на нашите искания. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова пред България он Ер.

Йотова изтъкна поредицата от грешки на българската дипломация от подписването на Договора за добросъседство през 2017 г. Тя припомни, че в края на 2019 г. своите резерви пред еврочленството на Северна Македония и Албания са изразили Франция, Германия и Нидерландия, но очевидно България не успя да покаже, че и тя има резерви и условия.

Вицепрезидентът припомни, че Съвместната междуправителствена комисия, оглавявана от външните министри на България и Северна Македония, се е събирала само веднъж от подписването на Договора за добросъседство. Липсва публично достъпен преглед на неговото изпълнение – каквато е задачата на тази комисия, подчерта Илияна Йотова.

Йотова определи като абсолютно недопустими антибългарската кампания и езика на политици в западната ни съседка и настоя за реакция на българското правителство заради обидите, отправени към външния министър Захариева.

Вицепрезидентът е категорична, че България не трябва да отстъпва от червените линии, формулирани след Консултативната среща при президента Радев м.г., последвалата рамкова позиция на Министерски съвет и приетата от Народното събрание декларация. „Оттук нататък решаването на проблеми е почти изцяло в ръцете на македонската страна. Не е България тази, която трябва да ревизира своето отношение и да е активната страна в търсене на решение. Въпрос на дипломация и познания е как нашите условия да бъдат отразени в текстовете на преговорната рамка“, посочи Йотова.

Вицепрезидентът заяви, че в глава 35 от преговорите трябва да бъдат ясно записани българските условия, ясно да бъде упоменат Договорът за добросъседство и да се проследи в целия преговорен процес дали той се изпълнява. Другата възможност е в първия клъстър от глави, т.нар. основи, да бъдат ясно поставени условията на България и този запис да върви като постоянна преговорна нишка през целия процес и тази глава да бъде затворена последна.

Йотова отбеляза стремежа на Германия като председател на Европейския съвет да запише като успех приемането на преговорните рамки за Северна Македония и Албания. „С ветото българското правителство направи невъзможно започването на преговорите в рамките на германското председателство и това ще ни бъде припомняно в удобни моменти“, посочи вицепрезидентът.

Илияна Йотова подчерта успеха на българското европредседателство с налагането на темата за Западните Балкани и посочи, че България беше и ще продължава да бъде най-големият поддръжник на тяхната европейска интеграция. „За да продължим тази последователна политика, трябваше да се борим българският еврокомисар да отговаря за разширяването. За това настоявах преди година“, каза вицепрезидентът.

Пред телевизия „България от Ер“ Илияна Йотова комевтира и ситуацията с коронакризата у нас. Според нея най-вредно е да се политиканства със здравната криза и не може да се извличат политически дивиденти в условията, в които се намираме всички. „Министър Ангелов призна очевидно най-големия страх на управляващите – ако се затегнат мерките, хората ще излязат на улицата“, заяви тя. 

Вицепрезидентът е категорична, че не трябва да вървим след събитията, а кризата трябва да се управлява с експертност, професионализъм и грижа към всички. „В тази ситуация няма печеливши и губещи и всички трябва да се справяме заедно. Всеки загубен живот е провал за държавата“, убедена е Йотова.

Тя отново изтъкна липсата на национален план за действие, за какъвто от пролетта настоява президентската институция. План с различни сценарии в зависимост от развитието на кризата, а не хаотични действия – като например сменената няколко пъти концепция за броя на леглата за Ковид-19 в болниците. Илияна Йотова предложи организирането на среща с директори на болници от цялата страна, за да се преценят всички съществуващи и необходими ресурси и да се предложат решения. Ако трябва да се предприемат бързи действия от страна на Министерски съвет, да се вземат бързи законодателни решения в условията на извънредни мерки. „Технологичните срокове в мирно време не са валидни“, посочи вицепрезидентът.