Промените в основния закон следва да бъдат предшествани от по-широк публичен дебат

Често се предлага въвеждането на индивидуална конституционна жалба

Народното събрание създаде Комисия по конституционни въпроси, предстои това решение да бъде обективирано в Правилника за организацията и дейността на парламента и ако бъде формирано правителство се отваря мегдан за конституционен дебат. Това е новост, чрез която 48-я парламент се отличава от предишните легислатури. Идеи за такава комисия, след разпускането на 7-ото Велико Народно събрание, е имало и в миналото. Към настоящия момент създаването на постоянна Комисия чрез избирането на 14 народни представители и ръководство вече е факт.

Има два възможни подхода за поставяне на началото на дебата за необходимите и възможни промени в Конституцията на Република България от 1991 г. Първо по време беше лансирано предложение от Христо Иванов от ДБ, а именно да се променят разпоредби в Глава шеста „Съдебна власт“ и след това да се водят разговори за формиране на правителство. В отминалата седмица Бойко Борисов, председател на ГЕРБ, даде ясен знак, че разговорът ще се води след избора на правителство. Много вероятно е процедурите да протичат паралелно. Или усилията за формиране на правителство ще се увенчаят с неуспех и конституционният дебат ще стане част от предизборното говорене. 

Комисията по конституционни въпроси вече е самостоятелна, а не подкомисия към Комисия по правни въпроси, и ще бъде постоянно действаща. За разлика от временните комисии, при постоянните подпомагащата им дейност е за целия мандат на Народното събрание.

Комисията по конституционни въпроси и Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения бяха формирани на паритетен принцип и стремежът е да се търсят общи позиции сред парламентарните групи, а не доминация на числено мнозинство.

Предметът на дейност на „конституционната“ комисия ще е обект на изрична регламентарна уредба в Правилника (чл. 22, нов), но и на изземване на „правно пространство“. Разбира се, допустимо е да се провеждат заседания с Комисия по правни въпроси, но това ще е по изключение, предполагам. 

Какви са възможностите за дейност на Комисията (с уговорката, че Народното събрание ще функционира)? На първо място, това е шанс за държавния глава. Като субект по чл. 154, който може да внесе проект за промени в Конституцията, президентът може да представи свой проект, за който се говори от повече от две години. На следващо място, Комисията е шанс за шест от седемте парламентарни групи (изключение е ГЕРБ-СДС), които имат „конституционни идеи“, но нямат 60 народни представители (1/4 от народните представители по чл. 154, ал. 1 от Конституцията). 

Дейността на Комисията може да бъде „разширена“ с консултативното участие в конституирането на публични органи, предвидени на конституционно ниво – конституционни съдии, членове на Висшия съдебен съвет, главен инспектор и инспектори в Инспектората към ВСС, Сметна палата, управител, подуправители и членове на УС на БНБ. По този начин процедурите за формиране на органите, изведени на конституционно ниво, ще започнат и няма да има забавяне, въпреки закъсненията, на които вече сме свидетели. Аргументът, че ще бъдат проведени в бъдеще конституционни промени, не бива да води до отлагане на конституирането на публични органи, което конституиране не е делегирано в закон (аргумент от чл. 84, т. 8 от Конституцията). Поведението на мнозинството в 47-ото Народно събрание не може да бъде подкрепено, защото за част от държавните органи не бе необходимо квалифицирано мнозинство и допълнително създаде усещане на криза на политическото представителство.

Аналитичната дейност на Комисията по конституционни въпроси, според мен, следва да заеме значителна част от работата ѝ. Макар Законът за нормативните актове да не предвижда, може да бъде направена последваща оценка на въздействието на промените в Глава шеста „Съдебна власт“. Тъй като част от усилията предполагам, че ще са насочени за поредна пета промяна в тази глава, то да се прегледа целесъобразността на вече направените, както и на релевантната практика на Конституционния съд (ако има такава). 

Дебатът за съдебната (по политически документи), правната (нов термин, въведен по време на последната предизборна кампания) или правосъдна (най-коректен термин според мен) реформа може да започне в новата комисия. А Комисията по правни въпроси да се заеме с проектите на закони или за изменения и допълнения по Плана за възстановяване и устойчивост.  

Често се предлага въвеждането на индивидуална конституционна жалба. Краткият запис в чл. 150 от Конституцията на Република България ще отвори множество въпроси – при какви условия, на конституционно или на законово ниво да е филтърът, с такса или без, с адвокат или лично, с или без правен интерес и др. Предварителна оценка на въздействието е необходима, защото по този начин няма да бъде спряна работата на Конституционния съд в бъдеще. 

Конституционният дебат не е задължително да бъде съпътстван от конституционни промени. Осмислянето на проблемите е не по-малко важно. Основният закон е човешко творение и сигурно има недостатъци, но промените в него следва да бъдат предшествани от по-широк публичен дебат. Вече има такива сигнали от площад „Народно събрание“.     

Из Правилник за организацията и дейността на 48-ото Народно събрание

Чл. 22 (1) Комисията по конституционни въпроси:
1. разглежда и обсъжда концепции на парламентарните групи за изменения на Конституцията;
2. разглежда и дава становища по проекти за изменение и допълнение на конституцията;
3. изготвя анализ на правните последици от решенията на Конституционния съд;
4. разглежда и обсъжда законопроекти и предложения по чл. 91, ал. 4 за уреждане на правните последици на решенията на Конституционния съд, с които актове на Народното събрание са обявени за противоконституционни;
5. изготвя анализ за развитието на конституционната уредба;
6. извършва наблюдение и анализ на законодателството за съответствие с принципите и нормите на Европейския съюз и международните норми за защита на правата на човека и основните свободи.
(2) При осъществяване на своите функции Комисията по конституционни въпроси провежда обсъждания с участието на представители на науката, граждански и професионални организации.