Край Вардар имат по-богата практика да обвиняват и осъждат своите премиери

Балканските страни сме като скачени съдове, това особено личи при паника

Това, че балканските държави сме като скачени съдове, особено добре си проличава при възникващите спорадично паники. Една вечер у нас се подредиха огромни опашки пред бензиностанциите, които в крайна сметка се оказаха „еднодневки“. На другата нощ ситуацията се повтори, само че от другата страна на границата - в Северна Македония. И там същата история със същата трайност. На третата нощ - в Сърбия, истински copy paste на напрежението. Кой от кого гледа, кой на кого внушава, това е работа на психолозите, очевидно. Но че има общи неща в националния манталитет на балканските народи, това е вън от всякакво съмнение. 

Но сега думата ми е за друго. По повод задържането на бившия български премиер Бойко Борисов един от най-известните и влиятелни журналисти от Скопие Сашо Ордановски в заглавие на свой текст попита: има ли връзка арестът на Борисов с Република Северна Македония? Как да не прочетеш такъв текст, макар че в края му авторът признава, че връзка няма. Но между анонса и признанието се прави портрет на Борисов, в който Ордановски вмъква и свои лични впечатления от среща с бившия ни премиер по времето, когато той беше главен секретар на МВР. И на мене ми стана любопитно, макар че разказаното от него не обогати кой знае колко представата за Борисов.

Не се съмнявам в достоверността на разказа, най-малкото, защото Сашо не е случаен журналист. Той беше първият, който като директор на Македонското радио прекъсна програмата (достатъчно консервативна и в наши дни, между другото!), за да съобщи за извършения атентат срещу президента Киро Глигоров. Няколко години по-късно обаче в едно вече несъществуващо седмично списание Ордановски разкри афера тип „Моника Люински“ в президентството в Скопие. Глигоров със своите над 85 години бил залитнал по съветничката си по въпросите на културата - актрисата Катерина Коцевска. Няма да разказвам подробности, но по-късно стана ясно, че скандалът е бил вдъхновен от съпругата на Глигоров - Нада, която изведнъж се била притеснила за семейното наследство.

Толкова за Сашо. Няма пряка връзка между Северна Македония и задържането на Борисов. Поне засега. Но пък това ме наведе на мисълта да хвърля едно око в бележките си от работата си като кореспондент в Скопие и да видя каква е съдбата на тамошните премиери след като паднат от власт. Зоран Заев е последният, който слезе от поста си след доброволна оставка и като лидер на социалдемократите, и като министър-председател.

Доколкото знам, той си е в родния град Струмица, имал намерение да прави някаква фондация, вероятно ще се върне и към бизнеса си, но не е прекъснал да се изкушава от политиката. Само преди дни се появи на форума в Анталия, вероятно спазвайки стария и проверен принцип - ето ме, не ме забравяйте, жив съм! Засега няма обвинения срещу Заев за корупция или други нарушения, но да не забравяме, че в Скопие начело на изпълнителната власт е човек, когото Заев сам избра и побутна напред и като партиен лидер, и като премиер.

Но към него има едни стари „опашки“ от времето, когато беше кмет на Струмица, имаше някакво дело, наречено „Подкуп“, което беше спряно, когато той стана премиер. Имаше и някакви подозрения за едно урбанистично решение, при което пазарът в града бе вкаран в една нова, наистина интересна сграда, чието финансиране бе съмнително. Но като познаваме местната, а и цялата балканска политическа и правосъдна практика, не е изключено при смяна на властта в Скопие скелетите от гардероба да бъдат извадени, като към тях бъдат прибавени нови.

О, това със сигурност ще се случи. Сегашните наследници на Никола Груевски в опозиционната ВМРО-ДПМНЕ никога няма да могат да простят на Заев, че извади всички кирливи ризи на почти десетгодишното управление на партията. Заев беше този, който публично оповести записите от разговорите на Груевски и неговото обкръжение, които потресоха обществеността и хората излязоха на улиците и площадите в така наречената „шарена революция“. От изтеклите диалози стана ясно, че основанията за повдигане на обвинения са много и в различни посоки. Някои от министрите на Груевски са в затвора, на други им предстои да влязат там.

Братовчед му - шефът на тайните служби по негово време Сашо Миялков, си „изработи“ само домашен арест, който прекарва в луксозния си апартамент в петзвездния си хотел „ Мариот“ в центъра на Скопие.
Главният обвиняем си остана обаче самият бивш премиер. По първото от много обвинения и дела срещу него той получи ефективна присъда от две години и половина. Ставаше дума за покупка на блиндиран автомобил, марка „Мерцедес-600“, който вместо за представителни нужди на властта бил използван като частен от семейството на Груевски. В сравнение с другите обвинения това си е просто една „кокошкарска“ история.

Спомням си с какво настървение журналистическите екипи чакаха пред портите на следствения арест в квартала Шуто Оризари край Скопие, за да присъстват на шоуто „Груевски влиза в затвора“. Но то така и не се състоя. Знаете случая - бившият премиер изчезна и след два дни се обади от Будапеща. Начинът, по който се озова в унгарската столица и досега е обвеян с недоказани твърдения и предположения, но във всеки случай стана част от митологията за това колко пробити са тайните служби на страната и колко големи майстори са сръбските и унгарски сходни институции при подобни операции.

Груевски се превърна в политически емигрант, но не и в политически труп, след като системно се изказва по проблеми на управлението на страната, приема делегации от партията си, праща препоръки към нейното ръководство. Впрочем лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски и не крие, че е последовател на линията на своя предшественик и патрон и дори дава мъгляви заявки, че когато вземе властта и стане следващият премиер на Северна Македония, обвиненията и присъдите срещу Груевски и обкръжението му биха могли да бъдат преразгледани.

Нищо чудно, по време на управлението си Груевски бе превърнал в практика използването на правосъдието като политическа бухалка срещу опонентите му. Убеден съм, че и Мицковски е привърженик на такова поведение, наследено от своя патрон, пък и публичните му изяви дават основание при промяна на властта да очакваме неговото продължение.

Да продължим да се връщаме във времето. Груевски на парламентарни избори смени през 2006 г. тогавашния премиер от СДСМ Владо Бучковски. Много скоро, само след година и половина от идването на власт на Груевски, Бучковски бе обвинен в далавера, че е продавал незаконно резервни части за българските танкове, които страната ни подари на Република Македония през 1999 г. Историята бе съшита с „бели конци“, но професорът по римско право и реторика получи присъда от 3,5 години, която така и не излежа. Поради давност тя бе и отменена през 2019 г. И досега не съм убеден в аргументите на обвинението, но пък делото бе първият сигнал, че Груевски, освен че минава за прагматичен технократ, е и доста отмъстителна личност, особено по отношение на политическите си опоненти.

Любчо Георгиевски бе премиер от 1998 до 2002 г. И около него имаше някаква шумотевица по две обвинения, които май така и не стигнаха до съда. Разбира се, те бяха повдигнати след като Георгиевски вече не бе премиер, дори не бе и лидер на ВМРО-ДПМНЕ, а се бе оттеглил в политическо отшелничество.

И какво се получава? Че само премиерът на първото правителство на независима и суверенна Република Македония професор Никола Клюсев, после академик, не е замесен в нещо незаконно? Може би защото той вече е покойник, няма политически амбиции, не пречи никому?

Иначе и заглавието няма нищо общо с текста, май.