Промените в Изборния кодекс ( ИК) са вече готови. Важен елемент в законодателното им производство бе усиленото заличаване на спомена, че те бяха замислени или поне рекламирани навремето като лекарство за болните проблеми в изборния процес.

Всяко лекарство, както добре знае най-големият аптекар сред депутатите Марешки, се състои от различни съставки. Смесени в определено съотношение, те имат лечебен ефект. А обърка ли се съотношението, стават отровни или безполезни.

Същото е с промените в ИК. Сместа, която представляват те – между машинно и хартиено гласуване - не облекчава нито един от симптомите на манипулирания вот – нито хаоса в избирателните списъци и секции, нито шашмите с надрасканите протоколи и невалидните бюлетини, нито купуването на гласове.

И не само не ги облекчава, ами ги и усложнява. Затруднява секционните комисии  и предполага умножаване на грешките им, обезсмисля машините, които иначе щяха да елиминират зловредните човешки ръце и изобщо - стимулира подмяната на народната воля.

Сместа прилича на отровна. И при поглъщане носи смъртна опасност за демокрацията – нали честните избори са душата й... Но тази опасност е толкова по-малка, колкото е по-голям броят на активните избиратели.

Така че има противоотрова. И тя е у нас.