Някои детайли предизвикват съмнение относно положителния им ефект

Заявката, че бюджетът ще бъде приет през януари 2022 г. не дава добър сигнал към обществото

Преговорите за съставяне на коалиционно правителство в рамките на 47-то Народно събрание вероятно ще бъдат плодотворни. Четирите политически субекта демонстрират разбирателство и осъзнават, че обществото очаква от тях да се справят не само с тази задача, но и с множество други през периода на мандата. Макар че не всички елементи на управленската програма са ясни, вече са налице някои детайли, които предизвикват съмнение относно положителния си ефект върху българската икономика в настоящия момент и в по-дългосрочен период.

Тази статия е посветена именно на подобни решения. Без да претендирам за изчерпателност, тук ще посоча някои от най-значимите мерки с предполагаемо негативно въздействие: повишаване на максималния осигурителен доход и на минималната работна заплата; отлагане на приемането на държавния бюджет за 2022 г. за месец януари и залагането на висок бюджетен дефицит; замразяване на цените на електроенергията за битови потребители; промяна на правния статут на държавните болници - те вече няма да са търговски дружества.

Държавният бюджет

Политическата обстановка, която наложи провеждането на извънредни парламентарни избори на 14 ноември, до голяма степен предопредели извънредната ситуация около приемането на бюджет 2022. В съответствие с разпоредбите на Закона за публичните финанси до края на ноември проектът за бюджет трябва да се приеме от Народното събрание.

Изборите доведоха до ситуация, при която първото заседание на новото народно събрание е на 3-ти декември, а процедурата изисква избор на председател, формиране на комисии и т. н. Служебното правителство вече е готово с проект, който ще бъде внесен. Той обаче няма как да отразява идеите на бъдещата коалиция за обхвата на дейността на министерствата и ведомствата. Все пак обаче заявката, че бюджетът ще бъде приет през януари 2022 г. не дава добър сигнал към обществото.

Друг проблем е свързан с неточностите относно очакванията за размера на разходите през януари при липса на приет бюджет за 2022 г. По време на дискусиите, както и след това в достатъчен брой участия в медиите, експертите на коалицията твърдят, че максималният размер на разходите е до 1/12 част от приетите в Бюджет 2021 г. Всъщност това твърдение се основава на разпоредба от закона, която вече не е в сила. При хипотезата за липса на приет бюджет разходите за януари 2022 г. се определят от направените разходи през януари 2021 г. и от приходите, които ще бъдат реализирани през този месец. Освен това те зависят от влезлите в сила междувременно ангажименти, какъвто е този за повишаване на пенсиите.

Така изплащането на нарасналия размер на пенсиите, който беше приет с актуализацията на бюджет 2021, би следвало да е възможно за сметка на други разходи, които да бъдат отложени или спестени, за да не се наруши законът.

Друго обстоятелство, което поражда притеснения, е размерът на очаквания бюджетен дефицит от 4,5% от брутния вътрешен продукт. До момента в прогнозите на официалните институции сценарият за криза в българската или европейската икономика през 2022 г. не е основен. Всички те посочват положителен темп на реален икономически растеж. При такава ситуация подобен размер на бюджетния дефицит изглежда неоправдано висок.

Според наличната информация от Министерството на финансите се очаква бюджетът на касова основа в края на 2021 г. да бъде близък до балансиран. До момента обаче няма данни за дефицита на начислена основа - т. е. какви ангажименти са поети официално, но не са изпълнени. Всъщност според втората методология е възможно дефицитът съвсем да не е малък. В крайна сметка обаче решението на Европейската комисия е критерият отново да бъде в сила през 2022 г. след дерогацията във връзка с COVID-19 кризата, докато по този начин българската държава няма да се съобрази, което ще означава стартиране на процедура по свръхдефицит.

Високият заложен дефицит се съчетава с необходимостта от изплащане на задължения по номиналната стойност на съществуващи емисии облигации. За да се покрият тези разходи, ще бъде необходима голяма емисия от нов държавен дълг и излизане на международните капиталови пазари. При неизбежното повишаване на лихвените проценти заради силно нарасналите инфлационни очаквания и липсата на реакция от страна на Европейската централна банка за справяне с проблема цената на финансиране рязко ще се повиши, което ще се отрази негативно както върху разходите за лихви в бюджет 2022, така и върху следващите след него.

Максимален осигурителен доход и минимална работна заплата

Повишаването на максималния осигурителен доход е с цел увеличаване на приходите от осигурителни вноски. Според разчети от актуализацията на бюджет 2021 всеки 100 лв. нарастване на максималния праг водят до допълнителни приходи от 46.8 млн. лв. Следователно при увеличаване с 450 лв. очакваните допълнителни приходи в бюджета са 210.6 млн. лв., а нетният ефект за държавния бюджет се очаква да бъде почти 200 млн. лв.

Тази сметка обаче не отчита динамичните ефекти, т. е. тя се основава на допускането, че делът на хората, които спазват това изискване, няма да се промени. Това допускане вероятно има основания, тъй като получаващите доходи над максималния осигурителен праг работят обикновено в големи фирми, които стриктно спазват данъчно-осигурителните изисквания. Такива фирми са в областта на информационните и телекомуникационните технологии, центрове за споделени услуги и др. Основният мотив те да развиват дейност в България и да допринасят за местната икономика е, че получават квалифициран труд на по-ниска цена отколкото в други страни. Само че подобна мярка действа негативно именно върху цената на труда, която се покачва, без това да е съчетано с по-високи приходи.

Поради това дори да няма краткосрочно негативно въздействие (деклариране на по-ниски от действителните доходи и поради това по-ниски приходи за държавния бюджет от данъци и осигуровки) то дългосрочният ефект ще се изрази в по-слаб интерес към инвестиции в тези дейности тук или дори ликвидиране на съществуващи такива в момента. Профилът на тези дейности всъщност прави изтеглянето относително лесно, тъй като освен инвестициите в човешките ресурси, които са най-важни в случая, необходимият физически капитал не е голям. Техниката може лесно да бъде преместена към следващата дестинация, а офисите обикновено са под наем.

Повишаването на минималната работна заплата привидно би следвало да има позитивен ефект. Всъщност обаче то от една страна ще повиши бюджетните разходи. От друга - ще допринесе за допълнително повишаване на производствените разходи в ситуация, когато рязко се увеличават цените на суровините и енергийните ресурси, а ритмичността на доставките е нарушена или такива изобщо няма. При такива обстоятелства държавната политика не трябва допълнително да влошава състоянието на бизнеса. Резултатът от това няма как да е позитивен, а исканията за компенсации от страна на фирмите ще се засилят.

Цените на тока

Замразяването на цените на тока за битовите потребители изглежда като мярка, която цели да ги защити от очакваното гигантско нарастване. Само че това, което не стана ясно, е кой ще плати сметката за това. Електроразпределителните дружества и в момента реализират огромни загуби, които трудно могат да понесат. Понижаването на температурите със сигурност няма да допринесе за намаляване на пазарните цени. При фиксирана цена на продажба и нарастващи разходи за получаване на електроенергията резултатът ще са загуби. Причината за тях ще бъде държавната политика в сектора. Естествено е електроразпределителните дружества да поискат компенсации за загубите, които ще им бъдат наложени от държавата.

Сметката вероятно ще трябва да бъде платена от НЕК и другите държавни дружества в сектора, на които текущата ситуация даде възможност да стабилизират финансовото си състояние. Такава мярка обаче ще означава, че приходите на системата съвсем няма да бъде достатъчни и загубите ще бъдат неизбежни. Разбира се, ключов момент е към кого ще бъдат прехвърлени. Населението трябва да си плаща цената на потребяваната електроенергия - в противен случай ще се възпроизведе ситуацията с Топлофикация София, която постоянно по един или друг начин трябва да бъде спасяваната от фалит. Само че проблемът вече ще бъде на национално ниво и с многократно по-голям размер. Тоест по този начин ще се постави под заплаха устойчивостта на цялата енергийна система в страната.

Болниците да не са търговски дружества

Здравето не е стока и затова държавните и общинските болници не трябва да бъдат търговски дружества. Така се аргументира това решение. Всъщност поддържането на здравето и живота е услуга, която се извършва от хора чрез техния труд, като използват съответното оборудване и за целта са необходими лекарства и консумативи. Всички тези неща струват пари и въпросът е как да се осигури достатъчно финансиране по оптимален начин, така че да бъдат удовлетворени нуждите на населението от здравни грижи.

Каква е алтернативата? Болниците да бъдат част от по-големите бюджети. Това означава на практика, че данните за отделна болница, които в момента са относително лесно достъпни и показват какво е финансовото є състояние, ще могат по-лесно да бъдат скрити в рамките на общ бюджет на няколко институции. По какъв начин тази мярка би подобрила ситуацията е трудно да се определи. Колкото по-прозрачна и отчетна е институцията, толкова стимулите да бъде управлявана добре трябва да са по-големи.

Решението на проблемите с неточно оценени клинични пътеки или извършване на социални функции (например обслужване на здравно неосигурени пациенти) не е в промяна на юридическата форма на болницата, а в начина на определяне и изпълнение на финансирането им и контрола върху извършваните дейности. Тези въпроси действително имат нужда от устойчиви решения, но те няма да се случат чрез подобна промяна. За съжаление, тя най-вероятно ще допринесе за още по-голяма неефективност в болничната помощ - тоест възможност за злоупотреби от страна на ръководителите на болниците.