Трябва ли съдиите да се произнасят и предвид факта, че държавата я няма

Хиляди мотористи излязоха на протест пред съдебните палати в десетки големи и малки градове у нас. Те негодуват вече втора седмица от решението на съдия Недялка Николова да пусне от килията турския гастарбайтер Фарук Бекташ, който влезе с мерцедеса си в насрещното движение и уби Бойко и Таня Бойкови - двама съпрузи с мотоциклет. Сбъдна се тяхното предупреждение, че щом излезе под открито небе, двойният убиец ще изчезне и за смъртта на приятелите им няма да има възмездие.

„Стига търпение! Не бива да стоим по къщите си и да се примиряваме с масовата безнаказаност и безобразията в съдебната власт! - заяви един от мотоездачите. Той е прав. Примирението на хората е хранителната добавка на безобразниците във всяка власт. Що се отнася до безнаказаността, тя не е безименна, а носи имената на конкретни длъжностни лица, които я сервират - понякога безплатно, друг път на определена цена - на престъпници с доказана вина.

„Безнаказаността се нарича Недялка!“ - викна млада жена, заковала спирачките на своя вехтичък „Харлей-Дейвидсън“ пред храма на Темида в Бургас, докато мотообществото там скандираше „Оставка!“ .

Така ли е? Да видим фактите.

Семейство Бойкови беше прегазено на 24 юли край Драгоман. Три дни след това състав на Софийския окръжен съд с председател Недялка Николова постанови домашен арест на шофьора убиец, независимо че е чужденец, няма постоянен адрес в България и представя договор за наем на квартира в софийски квартал, сключен едва ден преди съдебното заседание. Недялка, както свойски си я споменават моторджиите, игнорира мнението на прокуратурата, че договорът е представен само за да се избегне най-тежката мярка за неотклонение. Тя я изменя в по-лека въз основа на вътрешното си убеждение, че обвиняемият няма да се укрие и ще съдейства на разследването, въпреки че това убеждение е в очевидно противоречие с логиката - ако не с правната, то с житейската.

Очаквано още на 31 юли Бекташ напуска наетото жилище в кв. „Враждебна“, не се явява пред апелативните съдии и е обявен за международно издирване. След дъжд качулка.

Станалото - станало. Ако окръжната съдийка спазваше оня популярен съвет на психотерапевтите - да държи в бюрото си папка, озаглавена ГКП (от „Глупостите, които правя“) - трябваше на първо място в нея да запише, че е дала възможност на извършител на ПТП с два трупа да избяга. А ако не е направила от глупост това, скоро може би ще си смени колата...

За нея има някакви оправдания: Осъждан ли е обвиняемият? Не. Умишлено ли е причинил смъртта на пътя край Драгоман? Не. Опасността един шейсетгодишен човек да повтори деяние, извършено при „неосъзната непредпазливост“, голяма ли е ? Не. Остава опасността от укриване, обаче би било дискриминация тя да се извежда от обстоятелството, че той е чуждестранен гражданин. Освен това съдът е длъжен да приложи "най-малката достатъчна мярка" - тя не е наказание, а само начин за осигуряване на участието му във воденото срещу него наказателно производство. Нали така?

Така е, само че въпросната мярка - домашен арест по чл. 62 от НПК, се състои в забрана обвиняемият да напуска жилището си, а пък тази забрана, както е известно и на бабите, практически не се спазва (!) от години у нас. Причината е, че по закон МВР трябва да контролира домашните арестанти, а не го прави. И те, докато би трябвало да си стоят у дома, вършат злодеяния или безпрепятствено напускат страната. Да е само Бекташ, с мед да го намажеш! Ами убийците Владимир Пелов и Хюриет Сюлейманов? Ами Братя Галеви?... Бягствата на обвиняеми, подсъдими и осъдени дори не са новина, а скучна статистика. Обществената чувствителност към тях се изчерпваше досега с дописки по вестниците, триминутни тв репортажи и уморено възклицание на зрителя: „Пак ли?“ Но ето че мотористите в края на юли въстанаха и попитаха съдията: Не знаеше ли тя това, докато пращаше двойния убиец да лежи на домашен диван? Ако не е знаела, значи не е с ума си. Ако е знаела, то тогава е от групата магистрати, които под прикритието на т.нар. функционален имунитет и вътрешно убеждение вършат тъпотии или правораздават, като вземат рушвети.

Тъй като верният отговор вероятно е „да“, следва друг въпрос, много по-важен: Трябва ли съдиите да се произнасят предвид факта, че МВР не си върши работата, както и предвид други подобни факти, предполагащи знанието, че държавата ни хич я няма?

Изглежда, че трябва. Съдия Недялка Николова не го е направила. И сега? Да речем, че премиерът заповяда да я уволнят - както се случва у нас, тъй като разделението на властите по Монтескьо се отнася до функциониращите държави.  

Какво като я уволнят? Това ще е краят на безнаказаността, наречена Недялка. Но не и краят на масовата безнаказаност, която ще продължи да съществува с други имена. Например с името на Румяна Бъчварова. Тя заяви направо неотдавна, че МВР не може да се справи с охраната на 166 души под домашен арест. То беше, когато премиерът Борисов се разгневи, гледайки по телевизията запис от камера как автоапашът Яро Димитров краде кола, вместо да си седи у дома, където съдът го е пратил. „МВР няма ресурс да охранява всички, затова трябва мярката да се преосмисли“, рече министърката. Речено - сторено. Никой не я попита как със същия и с по-малък ресурс от 30-те до 90-те години на миналия век нейните колеги са осигурявали полицаи за всяко село и всеки задържан. Депутатите гласуваха през пролетта промени в закона за изпълнение на наказанията в синхрон с НПК, които гласят, че ще се слагат електронни гривни на пуснатите под домашен арест, които ще пищят, когато те излязат. Оттогава наглата безнаказаност носи може би имената на правосъдната министърка Захариева и на финансовия министър Горанов. Понеже закон има, ала гривни няма - обществените поръчки не били завършени засега, плюс това, както винаги, не се намирали пари.

Междувременно безнаказаността тържествува рутинно, носена на рамо от ниските полицейски чинове. Когато някой съдия издаде определение „домашен арест“, препис от него се праща на началника на РПУ -то. Той, разполагайки с оперативна самостоятелност за подобни дреболии, организира изпълнението на мярката на територията си. Как? В Закона за МВР и правилника за дейността на органите по разследването това не е ясно указано. Полицаите са в неведение какво да правят и обичайно не правят нищо, освен ако не става дума за прочут бандит. Тогава може да поставят пост пред вратата му, за да го снимат за телевизиите, или пък кварталният повече от веднъж да го посети и да му даде указание - ако излиза, да не бие на очи.

Държавата е за бой, заключава премиерът Борисов. По друг повод, но и за този важи.

Само че чия държава? На чие име се води тя? На самия Борисов? Не, тази държава е негова само когато по нея се строят магистрали и се лее благоденствие като по вода. На Цветанов? Не, тя е на Цветанов, когато ГЕРБ печели избори - печата бюлетини и тъй нататък. Когато е за бой, държавата е на данъкоплатците - на мотористите, на пешеходците, на протестиращите и на многотърпящите, изобщо - на нас. Така че гърбина да ни е яка.