За филма «Звукът на метала» (Sound of Metal) и защо той получи своите "Оскари"

Това лято излиза на екран филмът „Звукът на метала“. Дебютът на режисьора Дариус Мардър и играта на Рийз Ахмед като музикант, който губи своя слух, събра 6 номинации за ''Оскар'' и получи 2 статуетки - за най-добър монтаж и за най-добър звук.

Пънк дуeта от барабаниста Рубен (Рийз Ахмед) и неговата приятелка Лу (Оливия Кук), певица и китарист, се изявяват в клубовете и са щастливи. Те са заедно от 4 години и от 4 години Рубен не употребява наркотици. Но изведнъж музикантът започва да губи слуха си, бързо и непоправимо. В общността на слабочуващите, където Лу го изпраща, неговата задача е да се примири с новата си особеност, да се научи на жестомимичен език и да започне живота си отново. В общността няма интернет, няма телефон, няма звуци, а за Рубен в това няма никакъв смисъл.

Това не е трогателна приказка за преодоляването на самия себе си, не е драма за това, че хората с увреден слух също са хор и не е обичайната дъвка за духа за музиката, която преодолява всичко. Това е една несъвършена история за един несъвършен човек, около когото познатият свят започва да се руши и в известен смисъл ''Звукът на метала'' е портрет на цялата цивилизация днес. Не е изненада, че филмът се превърна в безспорния фаворит на американските критици, като получи 6 номинации за ''Оскар'' и 2 награди за монтаж и за най-добър звук, както и номинация за ''Златен глобус'' за най-добър актьор за Рийз Ахмед.

''Звукът на метала'' е режисьорският дебют на Дариус Мардър в игралните филми. Той спечели наградата на фестивала в Лос Анджелис за своя документален филм ''Сполука“ (2008), където негов съсценарист беше Дерек Сианфранс („Място под елхите“, в който става дума за един оглушаващ рокер). Тогава, преди 10 години, филмът не се получи, но сюжетът така завладя Мардър, че заедно със Сианфранс и своя брат, музикантът Ейбрахам Мардър, написаха сценарий за игрален филм.

Режисьорът разказва, че е заснел лентата не от гледната точка на филма, а от „гледната точка“ на героя: Рубен е почти през цялото време в кадър, но фокусът е върху звука, върху това, което героят все още чува или вече не чува. Когато Рубен си поставя имплантите, филмът се превръща в ужас: изкривен, смилащ го свят, който се оказва по-ужасен от тишината. Металът в името на филма не препраща към известния музикален стил, а е метална детска пързалка, която леко вибрира, когато  я ударите.

Светът на оглушаващия човек, изкривения звук от имплантите, ярост или отчаяние - всичко това е идеално предадено тук. „Звукът на метала“ е предимно филм за промяната в канала на възприятие, за усещане за себе си в света. Още от първите кадри - тук героят включва блендера, или тук прегръща своята любима, тук напуска клуба и излиза на улицата - филмът ви кара физически да усещате границите на човешкото тяло. Как треперят ръцете, когато юнакът захвърля палките за барабаните. Как се тресе светът, когато героят удря с юмруци по масата.

Съвременното кино все по-често се изгражда не по формулата „завръзка-кулминация-развръзка“, а по друга известна схема: отрицание, гняв, договаряне, депресия, приемане. Рийз Ахмед, британец от пакистански произход, рапър, е един от главните актьори на своето поколение (''Един измамник'', ''Стрингър'', ''Откъде си'' и с наградата ''Еми'' за ролята си в телевизионния сериал ''Една нощ''), в идеалния случай играе човек, потънал в гняв. Човек, който е загубил всичко и сега едва се сдържа. Той научава жестомимичния език специално за филма и взима уроци по барабани. Упоритост, дива пластичност, способността да превключва за секунда от бяс към объркване и обратното - Рийз Ахмед играе анти-супергерой, който от музикант трябва да стане обикновен човек. А това боли.

Мардър не искаше да представя хората с увреден слух като „хора с ограничени възможности“. Той искаше те сами да решат какви ще са на екрана, така че във филма се снимаха истински слабо чуващи хора. А театралният актьор Пол Рейси, който играе ролята на Джо, управител на общността, е роден в семейство на глухи родители и е професионален преводач на жестомимичен език.

Глухотата за тази общност не е наказание, не е ограничение, а е просто начин на живот. Рубен не може да се адаптира към това, и не може да признае, че сега трябва да се откаже от своята музика по същия начин, както преди това се е отказал от наркотиците. Мечтата му за имплант е като мечта за нова доза.

Самият Мардър казва, че се е сблъсквал с мрака и е запознат с „чудовищата, които живеят в нас“. Той вярва, че постоянното движение, разсейването, и всичко, с което хаотично изпълваме живота си, помага да се запазят тези вътрешни чудовища, но е необходимо да се разбере, че те все още съществуват. Можете да се борите с тях само като ги приемете, или да спрете в абсолютен покой и точно до това трябва да стигне героят на „Звукът на метала“. Един честен филм, затова че героизмът не е в борбата с обстоятелствата, не е в приспособяването към тях и не е в опитите да ги измами, а е като начало, и просто трябва да се признае, че те съществуват.

(Превод за „Труд” – Павел Павлов)