Не само битка за Америка, а и за бъдещето на света - от нейния изход зависи посоката, в която ще се развиват глобалните процеси в политиката и икономиката
Спечелването на доверието на малки етнически общности може да наклони везните за крайния изход в отделни ключови щати
Не, заглавието не предвещава някакви исторически реминисценции или спомени от пожълтелите страници на знаменитите романи на Карл Май и Лизелоте Велцкопф-Хенрих. Наистина има хипотеза, според която от индианския вот в Аризона може да зависи изходът от президентските избори не само в този щат, но и за целокупните Съединени щати през 2024 г.
С наближаването на междинните избори отвъд океана на 8 ноември тази година и после - на президентския вот през 2024 г., все по-често ще обръщаме внимание на важни аспекти, епизоди и тенденции в титаничната битка между Тръмп-републиканците и либерал-прогресистите.
Защото това е не само битка за Америка, а и за бъдещето на света. От нейния изход, без всякакво преувеличение, зависи посоката, в която ще се развиват глобалните процеси в политиката, икономиката и социалния живот. Зависи как демократичните общества ще отговорят на големите ценностни дилеми на нашето съвремие. И как ще защитят Демокрацията от все по-агресивните амбиции на Автокрацията в Москва и Пекин.
Възходът на Доналд Тръмп през 2016 г. върна идеологиите на американската политическа арена. Като част от тази ре-идеологизация на американската политика, Тръмп разруши симбиозата между неоконсерватори и неолиберали, унифицирала двете американски партии след ерата на Рейгън. И така не само легитимира и върна в мейнстрийма традиционния американски консерватизъм - Бог, Свобода, Отечество - но и даде реално политическо представителство на огромна част от американската нация, която не приема троцкистко-неомарксисткия коктейл от подмяна на националната демокрация с наднационални власти, подчинени на глобалния елит, отхвърляне на агресивния атеизъм, джендър-идеология, woke-изъм cancel-култура и климатични истерии.
В този контекст има едно клише, което старателно се налага от години в САЩ - че малцинствата целокупно са леви (либерал-прогресистки) и са запазена електорална територия на Демократическата партия. Това естествено не е така.
Идеологическата битка е многоизмерна и заедно с това включва множество малки политически сражения. Едно от тях е за спечелването на доверието на малки етнически общности, които могат да наклонят везните за крайния изход в отделни ключови щати. Един такъв пример е щатът Аризона. Там живеят някои жизнени племена на американските индианци. От онези, които наистина помним от романите - навахо, апачи, хавасупаи.
Прочее, противно на впечатлението, което е разпространено по нашите географски ширини, че американските индианци са напълно асимилирани и претопени, истината е, че в днешно време, въпреки всички исторически перипетии, има повече от 540 индиански племена и народи, които са федерално признати за самостоятелни и самоуправляващи се. Сред тях се откроява, например, народът наввхо. Той населява територия колкото две трети от България, която се намира в щатите Аризона, Ню Мексико и Юта. От конституционно гледище, индианските запазени територии (резервати) се ползват с набор от суверенни права в рамките на САЩ. Те не са подчинени на щатските власти, а имат договорни отношения директно с федералните власти във Вашингтон. Казано най-схематично - подчинени са на федералните, а не на щатските закони и имат право да регулират сами редица аспекти от своя социален живот. По пътя на федералното законодателство и практиката на Вьрховния съд на САЩ, на навахо и на останалите племена е предоствено самоуправление.
Навахо, например, избират свой Законодателен съвет от 24 депутати, чието седалище е в градчето Уиндоу Рок в Аризона и се помещава в интересна сграда, чийто дизайн е в традиционен индиански стил. Избират свой президент и вицепрезидент, които представляват народа навахо пред федерацията. Това понастоящем са съответно - Джонатан Нез и известният с републиканските си и про-Тръмп нагласи Майрон Лайзер. Последният заяви наскоро, че Тръмп е направил за "страната на индианците" (така наричат всички територии, запазени за коренното население на САЩ) повече от всеки друг президент.
Навахо имат и съдебни органи, които решават спорове в рамките на общността. Издават свои медии, като например Navajo Times. Редица индиански племена притежават многомилионни бизнеси в животновъдството, рудодобива, туризма, хазарта и др. Една от най-известните атракции на Гранд каньон - стъклената тераса, надвиснала над пропастта, която привлича милиони туристи, е индианска собственост. Но като цяло бедността и безработицата сред тях са значително по-високи от средните за страната. Голяма част от индианските територии са силно зависими от федерални субсидии.
Но да се върнем на изборите и значението на вота на навахо за спечелването на Аризона. Както е известно, Тръмп спечели Аризона през 2016 г. с повече от 91 хиляди гласа преднина, сьставляваща 3,5%. През 2020 г., обаче, Байдън спечели с 0,3% преднина, с около 10 хиляди гласа. Как гласуваха индианците навахо и останалите по-малки племена в Аризона?
В този щат териториите на навахо и по-малките племена заемат около една четвърт от щатската територия и разполагат с над 310 хиляди потенциални избиратели в три окръга. Сред тях най-голям резерв за 2024 г. Тръмп има (в случай че се кандидатира) в окръг Навахо. Територията на този окръг е 25,800 кв.км, а населението - повече от 106 хиляди души. Почти половината от тях са индианци - навахо, апачи и хопи. През 2016 г. Тръмп победи в окръг Навахо с по-малко от 3 хиляди гласа при ниска избирателна активност, особено сред индианците. През 2020 г. избирателната активност обаче се удвои и Тръмп победи в окръг Навахо с повече от 4 хиляди гласа разлика. На фона на тънката разлика от 10 хиляди гласа, с която изгуби в целия щат, тези 1000 гласа в повече от окръг Навахо, в сравнение с 2016 г., имат сериозна тежест. Противно на споменатото клише, в което вярват либерал-прогресистите - че малцинствата им принадлежат и са по дефиниция леви - и при индианците навахо, както във всяка общност, има идеологически различия. Републиканците имат сериозни позиции сред навахо и техните лидери. Това беше затвърдено по времето на първия мандат на Тръмп. Вицепрезидентът на народа навахо, Майрон Лайзер, стана първият индианец произнесъл водеща реч на конвенция на Републиканската партия.
Разбира се, дали Тръмп може да победи отново в Аризона, ще зависи не само от по-нататъшен пробив сред потенциалните избиратели от народа навахо. Но този любопитен електорален детайл, наред с подкрепата за Тръмп сред латиносите и афроамериканците, потвърждава, че дългогодишните опити на либерал-прогресистка Америка да капсулира в политическо отношение етническите малцинства и да ги закрепости за Демократическата партия, очаквано претърпяха крах. Защото политика без идеологии няма. И защото ценностните разломи набраздяват цялото общество, включително и малцинствените групи.
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш