Това не е държава, а свят, който е трудно да се проумее, пък и няма нужда

В тази страна или се влюбваш или напускаш завинаги

И не си правете планове - те винаги пропадат

Ако някой ви каже, че познава Индия и разбира този свят, не му вярвайте. Като тръгнах случайно натам, се обадих на приятелка, която всяка година прекарва един месец в по този край на света и я попитах “Какво трябва да знам?”, а тя отвърна: “Това е все едно да кацнеш за първи път на планетата Земя и да попиташ какви дрехи да облека и какъв е нравът на земляните. Зависи къде в Индия?”

Единственият начин да опознаете Индия е да й се доверите (не и ако сте жена... това е друга тема) и да се слеете с нейната кръвоносна система. Едно е сигурно - няма как да сте безразличен към Индия. Тя или ще ви хареса завинаги или ще я намразите завинаги. Останалото е невъзможно да се проумее. Хималаите на север със своите смазващи гледки, пустините, плажовете в Гоа, градовете чудовища - Ню Делхи, Момбай, Калкута, храмовете, храната, джаз клубовете и уличните просяци, моловете и пазарчетата за храни. Индия е безкраен албум от образи, моментни картини, гарнирани с усещания и ухания (в повечето случаи неприятни).

Природата се слива с цивилизацията, а може би обратното. Това е страната на змиеукротителите, но това е и страната, в която всяка година умират хиляди хора, ухапани от влечуги. Но може да живееш цял живот в Индия и да не видиш кобра в двора си.

Всичко, което днес се смята за достижение на цивилизацията, изглежда е започнало в Индия, далеч преди фундамента на нашата цивилизация - Египет и Елада. Стотици години преди Хипократ, там вече е имало медицина. Стотици години преди Платон е имало демокрация. Стотици години преди Леонардо, вече са строели прототип на летателен апарат. История, култура, архитектура, религии - това са планети. А традицията е трудно да се промени.

Дори министър-председателят на Индия - Нарендра Моди, очевидно бърка в увереността си, че познава Индия. Дори с добри намерения в едната ръка и тояга - в другата и той изпада в почуда. В края на тази седмица някакви 250 милиона работници и служители, членове на различни синдикати, започнаха стачка в Индия в знак на протест срещу реформите на премиера. За първи път от седем години икономиката забавя своя ход и ръстът й се сви до 4,5% на годишна база.

Реформите, които Моди прави, са насочени срещу мудната администрация и корупцията, но това убива традицията, а щом традицията се разпадне, сътресенията са чудовищни. Ето един елементарен пример, без данните да са точни - няма и нужда. Например всеки щат има своите закони - те са 29 на брой, плюс 7 съюзни територии. Ако имаш транспортна компания и трябва да преминаваш през няколко щати, ще трябва да плащаш такси на всяка граница. За да успееш с доставките, примерно ти трябват над хиляда камиона. Моди реформира сектора, в следствие на което фирмите стават по-ефективни, в следствие на което вместо хиляда камиона с две хиляди шофьора, ти трябват вече само 300. Резултатът е ефективен транспорт, но и свиване автопроизводството с близо 30 на сто, намаляване на работни места и забавяне на икономиката.

В момента Индия всеки божи ден строи 26 километра магистрали. Преведено на български език, означава, че магистрала “Хемус” може да е готова за по-малко от месец. Но това също е проблем, защото удря транспортния сектор отново.

Амбицията на дясното правителство е да превърне Индия в зелена и чиста държава - нещо, което никога не се е случвало в хилядолетната история на субконтинента. Само миналата година правителството е отпуснало средства и е построило над 7 милиона тоалетни за семейства, които никога не са познавали това въведение на цивилизацията. Тази година ще се построят още толкова, но това не може да изкорени традициите.

Как да изкорениш традициите на погребения край Варанаси? От незапомнени времена телата на мъртвите се изгарят и остатъците, пепелта и каквото там е останало - глава, крак, ръка, се пуска по реката. Властта иска да промени това. Стори безплатни крематориуми, забранява да се пуска по реката повече от някакво условно количество тленна пепел, а останалото... Но как обикновените индийци да проумеят това? В България с една домашна ракия не може да се справи правителството, а тук говорим за погребения.

Трудно, както казах с морков и тояга, най-вече тояга, това започва да се случва. В центъра на Ню Дели, където само преди години е било пълно с маймуни, крави и слонове, вече няма такива. Има само в близост до парламента, край две военни поделения се дръгнат две стада маймуни, но допускам че униформените ги отглеждат, за да убиват скуката по време на дежурство.

Армията е огромна. Третата по големина в света, а Индия си има и естествен враг - Пакистан. Само братята-мюсюлмани от бившата индийска територия могат да поддържат нащрек този иначе миролюбив народ. Народи, ако съм точен - няколко стотин народа, говорещи неколкостотин наречия.

Пакистан е създаден от единствените европейци, които са успели да проумеят нещо за Индия - британците. И то най-вече в познанието си да разделят, владеят и предизвикват братоубийствени войни. В това Короната е ненадмината.

Пакистанци и индийци дрънкат оръжия откакто са се разделили, а в края на миналата година правителството на Моди отпусна 650 милиона долара на Шри Ланка, за да се справи с терористичните заплахи на острова.

Заплахи реални обаче няма. Туристите могат да се притесняват единствено от трафика - чудовищен по своя мащаб и трагичен по своя манталитет. Трябва да се притесняват от бактериите, амебите, хигиената, както и върху какво стъпват, но както казах, правителството вече строи безплатно тоалетни. За останалото - има справочници и местни гидове. И не си правете планове - те винаги пропадат.