Гигантската държава успява да постигне забележителни успехи в астронавтиката

Индийците бележат удивителен напредък, въпреки скромното финансиране

Аматьори и експерти по астронавтика са свикнали да следят малко по-отблизо лидерите в индустрията - САЩ, Китай, Русия - какво се случва в Европейския съюз и Япония. Междувременно, в сянката на гигантите, ново екзотично цвете - индийската астронавтика - пробива и набира сила. Останалият свят знае малко за нея и само най-високопоставените мисии са широко известни. Междувременно индийците правят все по-видими крачки, особено удивителни предвид доста скромното финансиране.

В Индия може да чуете, че страната е извършила първото си изстрелване в космоса през 1963 г., почти веднага след Съветския съюз и САЩ. Това е вярно до голяма степен: въпреки че историята на индийската астронавтика започва в средата на 40-те години, изстрелването през 1963 г. едва ли може да се счита за успешно. Изстреляната от полигона Thumba, двустепенната ракета Nike Apache (Argo B-13) е американска и лети по балистична траектория. Въпреки че успява да излети на височина от 160 км, устройството не достига ниската околоземна орбита. Такива изстрелвания тогава и сега не се считат за “реални” - САЩ изстрелват стотици такива ракети между 1961 и 1978 г. и нито едно от тях не се отчита в космическата статистика на НАСА.

Подобна е историята и на първия индийски спътник Aryabhata-1, който влиза в орбита на 19 април 1975 г. Изстрелян е от ракетата “Космос-3М” и от съветската площадка в Капустин Яр. Едва на 18 юли 1980 г. се извършва първият изцяло индийски космически изстрел. След поредица от неуспехи от космодрума Шрихарикот, индийската ракета SLV-3 се издига в нискоземната орбита. Но четири години по-късно първият индийски (и 138-и в света) астронавт посещава космоса. Отново не без помощта на СССР: Ракеш Шарма лети по програмата Интеркосмос като част от екипажа на съветския космически кораб “Союз Т-11”. И до днес Шарма остава единственият индийски космонавт.

От 80-те години индийската астронавтика се опитва да се развива самостоятелно. В исторически план основният є космически партньор е СССР, а след това Русия. През последните години обаче Роскосмос е в криза и ресурсите му са достатъчни само за изключително ограничено участие в съвместни проекти. За съжаление аерокосмическата агенция на Индия (ISRO) се бори да настигне лидерите или дори да се приспособи към бързите им темпове.

Всичко или нищо

Ако погледнем списъка с проекти и мисии на ISRO, броят на планираните програми и широкото им покритие е поразителен. Изглежда, че агенцията се опитва да обхване всичко наведнъж: създава нов космически кораб и започва свои пилотирани полети, приземява междупланетни сонди на Луната и Марс, лети до Слънцето и Венера. В същото време ISRO не забравя да разработва и поддържа различни сателитни системи, включително навигация NAVIC (работеща локално, на територията на страната) и INSAT, която съчетава функциите на телекомуникациите и дистанционното наблюдение на Земята.

Цялото това богатство се реализира с изключително скромен бюджет от само около 1,5 милиарда долара годишно, което е няколко пъти по-малко, отколкото в Русия (около 3 милиарда, според данните от 2017 г.) и Китай (8,4 милиарда), а да не говорим за САЩ (48 милиарда през същата година). В същото време Индия трябва да разчита главно на собствените си сили. В контекста на силно ограниченото финансиране, това разтяга процеса на развитие в продължение на много години.

Причини за гордост

Общата цена на Mangalyaan е малко над 70 милиона щатски долара, най-евтината успешна междупланетна мисия в историята на астронавтиката.

През последните години ISRO успява да изпълни независимо три сложни междупланетни мисии. Стартирана през 2013 г., сондата Mangalyaan успешно навлиза в орбитата на Червената планета и работи повече от година, предавайки на Земята изображения на марсианската повърхност и научни наблюдения. Показателно е, че този проект се превръща в най-евтината междупланетна мисия на нашето време: за изпълнението му са похарчени само $ 74 милиона. За сравнение: американската сонда “Mars Reconnaissance Orbiter” струва 720 милиона, а руско-европейската мисия Exomars, която включва две изстрелвания на Марс с няколко космически кораба - повече от милиард евро.

Трета в света

Локалните провали не спират плановете на ISRO, основните от които са свързани с разработването на пилотираната програма. Космическият кораб Gaganyaan е готов за екипаж от трима души. През лятото на 2018 г. премина тестове за излитане, първият полет трябва да се осъществи през декември 2020 г., ако не бъде отложен поради закъснения, причинени от коронавируса. Ако космонавтите излязат в редовния си полет през 2021 г., страната ще стане третата в света, която изпълнява собствена пилотирана космическа програма. А следва да се проектира национална 20-тонна космическа станция.

Всъщност ISRO започват да набират прилична скорост. През следващите пет години агенцията ще изпълни до четири далечни мисии. Първо, индийците се надяват да извършат меко кацане на Луната. Още преди него трябва да отидат сонди на Венера и Марс, както и апаратът Aditya за изследване на Слънцето. Ако плановете ISRO наистина се осъществят, тогава в клуба на лидерите на космонавтиката ще се появи новодошъл с много необичаен характер, от тези, за които дори ограниченият бюджет изобщо не е причина да се откажат от голямата мечта.