Промяна в Наредба №Iз-2539 от 17 декември 2012 г. контролните точки на шофьорите бе публикувана за обществено обсъждане от служебния вътрешен министър Иван Демерджиев преди 10 дни. В проекта се предлага да се отнемат повече точки, като при комбинация между някои от по-тежките нарушения водачите ще губят наведнъж всичките си 39, а новобранците всичките си 26 точки и ще остават без книжка „по бърза писта“. В същото време точковата система една от най-строго пазените тайни на МВР, защото в България човек няма право на достъп до шофьорското си досие. По тези и други въпроси потърсихме мнението на инж. Богдан Милчев, бивш началник на КАТ-София и настоящ шеф на Института за пътна безопасност.

- Господин Милчев, служебният вътрешен министър Иван Демерджиев пусна за обсъждане проект за промени в наредбата за контролните точки на шофьорите, като за много нарушения отнетите точки се завишават драстично. Има ли някакъв смисъл в това завишаване?
- Говорим за поредната некомпетентна намеса от страна на изпълнителната власт в опит да се противопостави на нарастващия пътен травматизъм. И казвам некомпетентна, защото всеки път, когато се завишават глобите и наказанията на шофьорите, пропорционално се увеличава и броят на жертвите по пътищата. Що се касае конкретно до предлаганите изменения в наредбата, която по принцип като подзаконов нормативен акт се подписва от вътрешния министър, точно в този момент показва, че политическото ръководство в МВР, колкото и да е временно, се опитва да имитира активност, от която няма да произтече абсолютно нищо. Нежеланието и неспособността им да създадат изцяло нова административна процедура води до тези заключения. Сега действащата административна процедура е следната: когато един шофьор е застрашен да му бъде взето свидетелството за управление на МПС заради изчерпване на броя на контролните точки, той започва да обжалва наказателните постановления, с които му се отнемат точките. В България обжалването е двуинстанционно и съвсем реалистично е решението по тази съдебна процедура да излезе след около 4 години, дори след четвъртата година. В същото време обаче той може, абсолютно законно, всяка година да възстановява по 12 точки. Така на практика всеки, който реши да саботира административния процес, може да продължи да кара законно, включително и да върши нарушения. Считам категорично, че така предложните текстове в наредбата ще облагодетелстват единствено и само автошколите. И посредниците - тъй като за никого не е тайна, че срещу 100 лева всеки може да си възстанови точките, без физически да ходи на никакво обучение и на никакъв изпит.

- А вие можете ли да го докажете?
- Мога и то много просто. В Института за пътна безопасност ежедневно постъпват сигнали и данни, че контролът от страна на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и „Пътна полиция“ спрямо учебните центрове и автошколите е сведен почти до нула. Дори и миналата сряда, когато публикувахме становището на Института, че предлаганите изменения за точките се правят, за да облагодетелстват автошколите, получихме много обаждания от инструктори в цялата страна, които го подкрепят. Те лично имат интерес да се отнемат повече точки и да имат повече работа, но подозират, че това се прави само за определени играчи. Освен това броят на взетите книжки заради изчерпани точки от „Пътна полиция“ е пренебрежимо малък в сравнение с броя на системните нарушители...
 
- Тук веднага от МВР ще ви опонират, че за първи път в наредбата за точките се включват и системните нарушители - предлагат да се вземат колосалните 26 точки, колкото има всеки млад шофьор, за системни превишения - три и повече, на скоростта...
- Нали току-що обясних, че системата с точките не работи! Водачът ще си обжалва, докато тече дело, ще си възстановява точките и ще си кара... Точковата система в България е една доказано неефективна и опорочена система. Необходим е нов закон, с ново разбиране и с различно въздействие върху системните нарушители, а те ги включват в една практически негодна наредба. От нея ще са доволни единствено посредниците и определени автошколи, дори не прогнозирам да се вдигне цената „на черно“ от 100 лева, а даже и може да се намали, защото търсенето на „услугата“ ще стане по-голямо. МВР може да си направи анализ назад във времето, за да види, че с всяко увеличаване на глобите, травматизмът се увеличава. Справка - 2017 година и влизането в сила на промените „Настимир“. Над 100 промени в Закона за движение по пътищата наведнъж и в крайна сметка не само, че тези промени никак не намалиха броя на катастрофите, загиналите и ранените, а напротив - задълбочиха корупцията и създадоха повече проблеми, отколкото решиха.
 
- Като шофьор ме възмущава не изобщо система за точките, а това, че не мога да проверя колко точки имам. И така не е отсега, а от 1999 година досега... Защо в промените на наредбата няма и една дума, за да се промени това положение? 
- Нежеланието на държавните институции да работят прозрачно и да допуснат извънсистемния контрол - заради това е липсата на такъв предложен текст в наредбата. Така си и остава - всеки шофьор да не може по електронен път да провери колко точки притежава. Същото е да не може и по електронен път да се проверява и колко са системните нарушители в София или в който и да е друг град в страната. Тоест - МВР или не знае, или отказва да работи публично, а това задълбочава корупцията там още повече.
 
- Но важно е точките да се следят от техния притежател, защото според същата наредба някой - човек или компютър, в КАТ трябва да ги възстановява автоматично на всеки 2 години. И ако имам 5 взети точки на еди коя си дата, как да разбера дали на същата дата след 2 години те са ми върнати?
- Тази липса на прозрачност в МВР потвърждава основателните съмнения, че системата за точките функционира не за шофьорите, а за да обслужва определени автошколи и техните посредници. Повтарям - точковата система в България е опорочена. И то не е от днес, не в сегашния u вид, или ако се приемат тези промени. Тя е зачената в грях през 1999 година, защото е направен опит да се копира френската точкова система, но не е направен и опит да копираме и целия административен процес във Франция или в други страни, където има точкова система. Сама по себе си в България точковата система се разграничава от целия административен процес, стои като придатък, без да е съобразена и обвързана с него.
 
- Освен невъзможната проверка на точките, другото изключително дразнещо нещо, за което няма и дума в проекта на Демерджиев е, че КАТ трябва да уведомява с писмо по пощата шофьорите, когато им остават по малко от една трета от точките. Познаваме поне петима души, които не са получили такова съобщение от МВР, че им остават 5, 2 или 12 точки...
- Това е също много погрешно да се вменяват непрекъснато административни ангажименти на КАТ. Ако има информационна система и всеки сам да си следи точките, няма нужда някой да бъде уведомяван, или да протестира заради това, че не е уведомен. Назовах проблема - институциите в България отказват да работят прозрачно, защото тогава ще излязат и многото им грешки. Вие поне си спомняте как години наред МВР публикуваше в ежедневната си статистика броя на ранените с опасност за живота при пътно-транспортни произшествия. След като неправителствени организации и медии - нека да посоча тук и редакцията на „Труд“, започнаха да следят данните и да хващат, че МВР „съживява“ починали, там как реагираха - спряха да публикуват тази информация и проблемът „се реши“. Тоест - прозрачността на МВР работи срещу самото МВР, същият ще бъде случаят и с точките, ако хората получат достъп до ситемата.
 
- Казвате ли, че ако шофьорите разберат дали се отнемат, дали се възстановяват, или не се възстановяват, кои автошколи го правят, те всъщност ще се ужасят като видят някакъв пълен батак...
- Да, да, точно така е... Ето аз сега, докато си говорим, не знам колко точки имам. Иначе съм сигурен, че нямам нарушения и наказателни постаноления, но ако мога да проверя и видя, че са ми взели точки, отивам в КАТ и питам: „Извинете, за какво сте ми взели точки? Я вижте дали не е станала грешка?“ А те ми отговарят: „О, да, те са на човек с вашите имена, но има друго ЕГН“. Тези сценки ще се разиграват по цял ден.
 
- В последните няколко парламента, които се разпадат, все имаше по няколко проекта да се махне синият талон, един проект даже е приет на първо четене в момента. Ще се маха и златният талон, като и двата са свързани с точковата система, а в проекта на Демерджиев и за талоните нищо не пише. Златният си остава по досегашния ред - да не се вземат точки при първо нарушение от собственика му...
- Очевидно, след като няма електронно досие на водача, или поне то е недостъпно по електронен път, както говорим досега, самата точкова система трябва да отпадне заедно със синия талон. Но за да отпадне синият талон, отново трябва да бъде променена административната процедура. Защото в момента синият талон и отнемането му при съставянето на акт, е единственият елемент, който принуждава шофьорите да се явят в КАТ, за да си получат наказателното постановление. Когато отпадне и синият талон, тогава невръчените наказателни постановления ще се увеличат многократно. Нали преди месец ваши колеги и вие писахте, че не са връчени над 50 000 наказателни постановления за първите 10-11 месеца на 2022 г. Ако няма син талон, те може да станат над 100 000. Вижте - няма нужда нито от сини, нито от златни талони. Имаме нужда една опростена административна процедура, която да работи на принципа на гоненицата. Защото пътният полицай те гони веднъж да те хване като нарушител, след това те гони да ти напише акта, след това те гони да ти връчи наказателното постановление и накрая те гони да ти вземе глобата. Това, което ние от Института сме разработили и предлагаме е, да се сменят ролите - в момента, в който пътният полицай хване като нарушител, нарушителят да започне да гони - да има по-голям интерес по-бързо да си получи постановлението, по-бързо да си плати и да се приключи процедурата, защото иначе ще търпи по-големи щети, санкциите ще се увеличат и т. н.

- Преди месец на среща в Министерския съвет от МВР обявиха, че подготвят пакет от предложения за промени в Закона за движение по пътищата. Естествено, че като няма парламент, тези проекти трябва чакат най-рано до лятото, но вие бяхте на съвещанието и как приемате тези предложения?
- Тези съвещания, които организира МВР, са само отговор на обществения натиск. От тях не произтича нищо, те са изпразнени от съдържание. Ако МВР имаше законодателно решение на проблемите по пътищата, то можеше да намери начин да ги внася още на първия ден във всяко Народно събрание, когато то започне да работи. МВР можеше да използва общественото мнение и обществения натиск в своя полза, а единственото нещо, което МВР прави, е да отговори на обществения натиск с демагогия. Подобни съвещания са само приказки и добри намерения, без да имат възможности и капацитет да ги реализират. МВР и в частност „Пътна полиция“ трябва да спре да се занимава с административното обслужване на гражданите, защото в момента основното задължение на шефа на КАТ е да раздава номера, а не да се грижи какво става на пътя. Когато аз станах шеф на КАТ преди 10 години видях, че по-голямата част от времето ми е ангажирано да чета преписки по регистрацията на автомобили и с жалби на граждани, свързани с административното обслужване. Много малко време остава на шефа на КАТ да се занимава с пътната безопасност. Необходими са много сериозни структурни промени в „Пътна полиция“, но МВР не иска да променя себе си, а все ни предлага законодателни промени, засягащи единствено и само шофьорите, а не законодателни промени, които касаят тях самите да станат по-ефективни...

- Това, което казвате, важи и за другите служби за пътен контрол - и за бившата ДАИ, даже и за тол-полицията. Със сигурност никой в България не иска да реформира службите за контрол, нищо, че 100 пъти са поправяли Закона за движение по пътищата...
- Абсолютно. И по тази причина ние от Института за пътна безопасност и близки на пострадали при катастрофи стартирахме преди два дни - в събота, Национална гражданска инциатива „Мисия безопасни пътища“, с която ще обиколим страната. Ще съберем подписи, за да задължим следващия Министерски съвет да приеме представената от Института „Пътна карта“, в която сме заложили решения, които ако се осъществят, в кратки срокове ще се постигне ефект за по-безопасно движение по пътищата. Основното в тази пътна карта е, че мерките не са насочени към шофьорите, а към институциите. Една от стъпките е и приемането на нов Закон за движение по пътищата, който да реформира институциите. Най-накрая те трябва разберат, че проблемът е в самите тях и да спрат да прехвърлят своите организационни проблеми върху шофьорите.

Нашият гост
Инж. Богдан Милчев е роден през 1971 г. в София. Завършил е Минно-геоложкия институт. Работи в МВР от 1995 до 2014 г. в структурите на Пътна и Охранителна полиция. От 2011 до 2013 г. ръководи отдел “Пътна полиция” в СДВР, наричан още КАТ-София. През 2018 г. защитава докторска дисертация на тема “Система за управление на рисковете от пътнотранспортни произшествия”. В края на 2017 г. участва в учредяването на Института за пътна безопасност, а от 2019 г. е председател на Управителния съвет на тази организация.