Вече няколко месеца представителите на пътния бранш се борят да получат дължимите им близо 900 млн. лв. от държавата за договорени и извършени качествено и в срок дейности. Разговорите ще продължат с министрите от третия служебен кабинет „Радев“ на 17 септември. Подкрепя ли строителния сектор протестите на пътищарите, какви рискове крият забавените плащания и как се развива строителният сектор по време на пандемия, за „Труд“ отговаря председателят на УС на Камарата на строителите в България инж. Илиян Терзиев.

- Какво е състоянието на строителния сектор, г-н Терзиев?
- Строителството е един от най-стабилните отрасли в страната, с хиляди изрядни фирми, които дават хляб на семействата на близо 200 000 заети в него. С много усилия преминахме успешно през пандемията и това го доказва и секторният анализ за първото полугодие на годината - не спряхме да работим, въпреки по-сложните условия и въпреки проблемите с доставки на материали заради ограниченията в кризата с COVID-19. Пандемията пренареди световния дневен ред, много бизнеси фалираха или са в изключително тежко положение. На фона на всички проблеми, строителите успяваме да задържим възходящия тренд. Само ние си знаем колко усилия ни струва това и тук искам да благодаря и на ръководителите на компании, и на стотиците хиляди работници, които усърдно се трудят въпреки трудностите.

- Какви по-конкретно са данните в секторния анализ?
- Той показва, че в ЕС България е сред страните с увеличен темп на строителна продукция - 1,7 на сто за второто тримесечие на т. г. в сравнение с предходното. За същия период най-голям е ръстът в Полша - 7,3%, а в Румъния е 4,7%. Но има и страни със спад. В Словения той е -3,4%, в Белгия е - 1,8%, а в Словакия е - 1,6%. В данните на годишна база също се нареждаме сред страните с ръст на строителната продукция за второто тримесечие спрямо същия период на 2020 г. и той е 8%. За сравнение - ръстът на годишна база за същия период във Франция е 38 на сто, но в Германия е 1,6 на сто.

Произведената за първото полугодие строителна продукция е на обща стойност 8 млрд. лв. и бележи ръст от 19,4% спрямо същия период на миналата година. По сегменти тази продукция е 4,5 млрд. лв. в сградно и 3,5 млрд. лв. в инженерно строителство, което включва пътища, ВиК, жп инфраструктура и др.

Много важна информация ни дават и данните от Централния професионален регистър на строителите, който КСБ поддържа. В него, както знаете, за да изпълняват законно дейността си, се вписват всички строителни компании без тези, които правят жилищни и вилни сгради с ниско застрояване и строежи като реконструкции, преустройства и пр. с разгъната застроена площ до 100 кв. м. Без удостоверение от регистъра строителите, тези, които подлежат на вписване, не могат нито да открият строителна площадка, нито да участват в търгове и пр. На практика чрез Централния професионален регистър ние държим бранша извън сивия сектор. Информацията в него се актуализира всяка година, данните са публични и в помощ на всички заинтересовани лица. Към 30 август т. г. има вписани 6348 фирми като от тях 6286 са български и 62 - чуждестранни. По време на пандемията ние също взехме мерки за облекчаване на бизнеса и направихме разумно занижаване на критериите за вписване. Резултатът показва, че решението ни е било в помощ на компаниите в тежкото изпитание в разгара на пандемията. Интересно е, че и през тази година е продължило разрастването на отрасъла и от 1 януари досега имаме 532 новорегистрирани малки фирми. Това също говори за стабилността в строителството.

На фона на всички тези данни за усърдна работа, не е оправдано отношението на държавата през последните месеци към колегите от пътния бранш. Затова и КСБ излезе с позиция в тяхна защита - нещо, което бихме сторили за всеки бранш в строителния отрасъл. Нас не ни интересува кой е на власт, какви политически игри следва и какво цели. В КСБ са обединени едни от най-големите работодатели в България. Цялата държава е построена от българските строители. Ние сме сериозни хора и не можем да приемем несериозно отношение към който и да е в отрасъла. Както отбелязваме и в позицията си, ние коректно изпълняваме поетите договорни отношения, през годините многократно сме доказвали, че сме готови на диалог и разумни компромиси. Просто искаме ясни правила и най-вече тяхното спазване.

- Каква е причината пътните фирми да излизат на протест?
- Протестите на колегите от пътния бранш са абсолютно разбираеми и КСБ категорично ги подкрепи. Причината е поставянето под риск на работата на фирмите и на заетите в тях хиляди работници. Въпреки огромната им отговорност и свършена работа, от страна на държавата виждаме не подкрепа, а изкуствено нагнетяване на напрежение. Което е абсолютно излишно. Няма да позволим цял бранш да бъде принесен в жертва на политически интриги.

- Колко пари и за какви дейности имат да получават общо строителните компании от държавата и от общините?
- Самото число не е толкова важно. По-важното е друго - че за първи път е замразено разплащането, подлагат се на съмнение договорите ни с държавата и няма никаква перспектива. Трябва да се намери изход от тази ситуация.

- Имало ли е преди подобни забавяния в плащанията в такива размери?
- Досега подобни забавяния в такива размери не е имало. Дори и да са възниквали епизодични проблеми, държавата винаги е успявала да осигури средства за разплащане на извършените и приети през годината строително-монтажни работи в нормални срокове в рамките на текущата година. Но тази практика беше преустановена от служебното правителство. И както става ясно и от актуализацията на бюджета, не се развиват добре нещата. Явно предстоят тежки разговори с ресорните ведомства. Разберете - строителите коректно са извършили възложената работа, тя е приета, дори една част е и фактурирана и за нея се дължи 20% ДДС. И държавата не се разплаща. Няма как да се приеме това. Защото негативният ефект върху сектора е факт - расте междуфирмената задлъжнялост, има проблеми с доставчиците на материали. А и за банките всички строителни фирми се превръщат в рискови кредитополучатели. Поведението на държавата отключва лавина, която ще се стовари върху главите на всички.

- Могат ли да се очакват фалити на фирми и колко хора ще останат без работа, ако все пак държавата не се разплати с пътните фирми до края на годината?
- Разбира се, че има такава опасност. Колегите от браншова камара „Пътища“ предупреждават, че тази криза ще засегне около 100 000 души. Има и един нюанс на проблема, който също е много важен и е добре да бъде навреме отчетен от държавата в разговорите с бранша - ако фирмите бъдат принудени да освободят работниците си, те ще се влеят в социалната система и допълнително ще я натоварят.

- Може ли да се очаква отказ на строителни специалисти от сектора и ако това се случи, как ще ги върнете у нас? 
- Това е голяма тревога за нас като работодатели. С години инвестираме в изграждането на квалифицирани кадри. Търсим начини да ги задържаме на работа във фирмите си, а не да ги изпускаме да работят в чужбина. Защото след това не се връщат.

Данните към момента сочат, че заетите в строителството са близо 196 000 души. Тревожна е информацията за ръст на безработните в отрасъла - през първото полугодие на тази година са били близо 17 000 или 8,7% от общо регистрираните безработни. Същевременно за същия период има близо 14% ръст на средната месечна заплата в сектора спрямо миналата година и тя вече е 1117 лв.

КСБ полага непрестанни усилия за квалификация в строителството - освен че имаме специално дружество „Строителна квалификация“, в момента сме предложили на институциите и на синдикатите нашата мащабна програма за осигуряване на ефективна работна сила в строителството. Целта u е непрестанно усъвършенстване на заетите, както и преквалификация на безработни. Накратко - идеята ни е да се изградят тренировъчно-учебни бази за квалификация и преквалификация, да се сформира междуинституционално звено за стратегическо планиране, както и да се разработи модел за активно работодателско участие.

- Има ли риск през зимата да няма кой да чисти пътищата у нас? 
- За съжаление да - има риск. Ако не се изчистят навреме проблемите... Топката е изцяло в ръцете на служебното правителство - защото фирмите са налице, отговорни са към работата си и я вършат съвестно. Дали ще ни повлече лавината, за която говорих по-горе, зависи изцяло от държавата.

- Имате ли намерение да се включите в протестите на колегите ви от пътно-строителния бранш?
- Както заявяваме в позицията на КСБ, запазваме си правото да предприемем всички законни действия, за да бъде чут гласът ни далеч извън пределите на страната. Категорично подкрепяме колегите от пътните фирми и бихме направили това за всеки друг бранш в строителството. Защото „Съединението прави силата“ не е просто надпис на фасадата на Народното събрание. Това е националният ни девиз и ние, строителите, едни от най-стабилните и отговорни работодатели, се придържаме към него.

Нашият гост
Инж. Илиян Терзиев е председател на Управителния съвет на Камарата на строителите в България. Избран е на поста от Общото събрание на КСБ през февруари 2018 г. Преди това е заемал позициите на зам.-председател на УС на КСБ и председател на Областното представителство на Камарата- София. Завършил е Строителния техникум “Христо Ботев”, сега СГСАГ, а след това Висшето строително училище “Любен Каравелов”. Управител е на “АТ Инженеринг 2000” ООД.

Близо 10 лева на час взимат служителите в бранша

Над 960 млн. лв. са изплатили строителните компании у нас на своите служители само за първите 6 месеца на годината, показва доклад на Камарата на строителите в България. Въпреки пандемията сумата е по-голяма с над 135 млн. лева в сравнение със същия период на 2020 г. и с почти 40 млн. повече от предкризисната 2019 година. Тоест само за година разходите на работодателите в строителния сектор са се повишили с 16 на сто.

От 2014 година насам заплатите в сектора са скочили двойно. Ако преди 7 години работниците в строителните фирми са получавали 5,81 лева на час, то през 2021 година те работят за почти 10 лева на час, показват данните на КСБ. Средната работна заплата в сектора расте с 13,6 на сто. Което ясно оборва и несъстоятелните твърдения, че компаниите, които печелят обществени поръчки не се разплащат със своите служители.

За първите 6 месеца на годината строителите са отработили общо 97,3 млн. човекочаса, което е ръст с 3 на сто в сравнение със същия период на предходната година.

За периода 8 на сто е и темпът на ръст на строителната продукция, като за периода се увеличават както сградното, така и инженерното строителство, показват данните на КСБ.