Ще работя политиките на КСБ да бъдат чути на европейско ниво

За втори пореден мандат председателят на Областното представителство – София на Камарата на строителите в България е избран за вицепрезидент на Европейската федерация на строителната индустрия. Освен България в организацията той представлява още 10 страни от Централна и Източна Европа. Еднакви ли са предизвикателствата пред строителния сектор в региона, какви предимства за бизнеса дава членството във федерацията и защо е толкова важно да се инвестира в дигитализацията на сектора, отговаря инж. Качамаков пред „Труд“.

- Инж. Качамаков, за втори път сте избран за вицепрезидент на Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC). Какво всъщност означава този пост и води ли след себе си до някакви ползи за българския строителен бизнес?
- Европейската федерация на строителната индустрия е организацията, която обединява всички легитимно представени сдружения на строителите в Европа. От всяка страна има представители – от България член на Федерацията е Камарата на строителите. 

Наричат FIEC Федерацията на федерациите, което мисля е показателно за мащаба, авторитета и важността на организацията. Преди повече от две години КСБ успя в мое лице да получи място в Управителния съвет и още по-важно – тази година да го запазим за още две години. Изборът мина с единодушие от 310 гласа. Това означава, че през изминалия мандат сме работили добре, Камарата и аз като неин представител изградихме нужния авторитет и нашата позиция е стабилна.

Нескромно би било да коментирам моя пост на вицепрезидент на FIEC, но ползите за българския строителен бизнес са много и в най-различни аспекти.

Първо, сега ние имаме пряко участие в процесите, касаещи сектора, развиващи се в Европа. Не сме само наблюдател, а получаваме предварителна актуална информация за всички дейности и инициативи на Федерацията, а и на много от строителните организации на другите европейски държави. 

Имаме възможност и да заявяваме позицията на КСБ директно в Управителния съвет и да провеждаме политиките, които сме приели. За съжаление невинаги нашият интерес съвпада с този на големите западноевропейски държави, но това, че сме на масата за вземане на решения, е изключително важно. 

FIEC е организация, която комуникира директно с Европейската комисия и  Европейския парламент, и ако защитим добре позициите си, това се връща обратно в България чрез директивите и регламентите, приети на европейско ниво. Ние сме част от Европа и това е начинът на работа в общността. Понякога, дори да имаме прекрасни отношения и разбирателство с нашите институции, не можем да постигнем успех на локално ниво, ако това, което предлагаме, не е утвърдено от европейските.

Бих могъл да посоча още ред ползи, които има строителният бизнес в България, но считам, че най-важната е, че участваме пряко в управлението на FIEC.

- Представлявате в организацията страните от Централна и Източна Европа. Едни и същи ли са предизвикателствата пред тези държави в строителния сектор?
- Освен България аз представлявам още 10 страни от Централна и Източна Европа - Унгария, Хърватска, Румъния, Словения, Словакия, Чехия, Естония, Литва, Латвия и Украйна. Мога да кажа, че много от проблемите ни са сходни. Не е тайна, че един от основните е проблемът с работната ръка. Движейки се по пътя на по-доброто заплащане, работниците от Източна и Централна Европа отиват да работят в Западна, работниците от Западна Европа пък търсят по-добро заплащане в скандинавските държави и така нататък. В областта на обществените поръчки също имаме аналогични проблеми.

Разбира се, има и локална специфика, затова е предизвикателство да се намерят общите интереси на европейско ниво в групата. Мога да кажа обаче, че да отговарям за толкова голяма и разнообразна група никак не е лесно. От създаването на Федерацията никога не е имало група с толкова много държави. Обмисляме вариант в близко бъдеще да я разделим на две, за да може комуникацията да бъде по- ползотворна. 

-  За какъв ресор отговаряте?
- Моят ресор е „Малки и средни предприятия” и той отговаря много добре на групата, която представлявам. Знаете, че в Централна и Източна Европа по-голямата част от строителните фирми са малки или средни съгласно европейските изисквания. Ресорът съответства и на моето разбиране ,че малките и средни фирми са гръбнакът на строителния бранш. Да, има и трябва да има и големи, безспорно, но нека не забравяме, че и  те разчитат на по-малките, които наемат като подизпълнители. Това е една симбиоза, която е действителността и не може да бъде избегната.
Мога да кажа, че всички действия и решения на FIEC през изминалия мандат са вземани, като сме се съобразявали със защитата на интересите на малките и средни предприятия. Надявам се това да продължи и в следващия мандат под ръководството на новия президент г-н Томас Бауер, с когото имаме дългогодишни добри отношения. 

-  Какви цели си поставяте през новия мандат?
-  Моето желание е да продължи да се усеща, че България е лидер в групата, и да показваме, че КСБ в мое лице иска да комуникира с другите организации, да се вслушва в техните проблеми и искания,  да представя тази информация на борда и да работи за намиране на най-добрите решения. Отново отговарям за „Малки и средни предприятия“ и това е важно, защото ще има последователност. Ще надграждаме постигнатото през последните две години. 

Основен приоритет за мен ще е и каузата ми за дигитализация на строителния процес в България. Ще продължа да защитавам и интересите на Камарата, така че чрез FIEC политиките на КСБ да бъдат чути на европейско ниво.

- Докъде стигна работата на Федерацията по въвеждането на BIM технологиите?
- Темата за дигитализацията в сферата на строителството е много актуална. Това е един от приоритетите на FIEC от много години и има създадена работна група, която се занимава с този въпрос. В България това е кауза, която започнах преди повече от 2 г., и много се радвам, че вече всички в КСБ разбраха, че дигитализацията е неизбежна и рано или късно ще трябва да бъде въведена от всички строителни компании. И малки, и големи. Направихме няколко семинара за популяризирането на този процес. Вече доста от строителите са добре запознати и се подготвят. Създаден е и стандарт за обмен на цифрови данни в строителния процес ISО 19650. Той вече се прилага в някои европейски държави. Изключително важно е това, че имаме достъп до работните документи на групата по дигитализацията във FIEC защото това ни помага да използваме добрите практики и да избягваме не дотам успешните. Всичко започва от възложителя и там трябва да се хвърлят най-много усилия. Възлагането и техническите задания към проектантите трябва да се правят цялостно, подробно и с голямо внимание към детайлите. BIM инструментите цифрови модели за проектиране, строителство и управление на проекти, както и тяхното последващо поддържане - бел. ред) могат много да помогнат за това. 

- Какви средства и време при един голям проект могат да се спестят, ако се приложат тези BIM инструменти? 
- Използването на BIM инструментите ще бъде полезно, както казах първо за възложителя, защото той ще получи един максимално добър проект, който ще може да бъде остойностен коректно. Така няма да има разминавания в цената в десетки проценти при реалното изпълнение, както се случва  в момента.

Въвеждането на цифровизацията ще постави правилата и рамките в отношенията между всички участници в строителния процес и всеки ще трябва да поеме своята отговорност при отклонения от проекта. А такива винаги има, имало е и ще има, защото строителството е динамичен процес. Важно е обаче при даден пропуск да е ясно чия е вината. Дали възложителят е пропуснал да поръча нещо, проектантът не го е проектирал правилно, или строителят е допуснал грешка при изпълнението. Това еднозначно ще определи и кой трябва да поеме финансово тази вина. Да, ще трябва да се направят инвестиции, но ползите ще надхвърлят многократно разходите за това. Понякога само с една избегната грешка в строителния процес могат да се изплатят инвестираните средства. Оптимизирането на разходите също ще бъде факт. Трудно мога да отговоря на въпроса колко точно ще се спести, понеже това е субективно за всеки проект, но очакванията, а и моето твърдо убеждение е, че  икономиите и спестеното време ще си заслужават усилията. И тук не говорим за символични проценти, а за сериозни икономии. 
Важно е да помним, че процесът по цифровизация вече е в ход, и ние трябва да бъдем готови за момента, когато тези стандарти за цифров обмен на информация ще станат задължителни. Тогава, ако една фирма не успее да докаже, че може да работи по този начин, тя ще остане извън борда. Разбира се, трябва да има етапност и от страна на възложителите при поставянето на изискванията, защото ако стане изведнъж за всички, това ще доведе до колапс за бранша. Може би първо трябва да се въведе за определен тип обекти (например при големи инфраструктурни проекти) и след това поетапно да бъде въведено и за по-малки такива. Това ще позволи на малките и средни фирми да могат по-плавно да се подготвят за промяната. При големите фирми, където и ресурсът е по-сериозен, този процес ще бъде може би по-лесен.

- Предвиждате ли да инициирате законодателни промени, така че да вземем най-доброто от чуждия опит и ако да, в каква насока?
- Камарата на строителите постоянно следи и реагира на промените в законодателството касаещи бранша. При изготвянето на нашите предложения за изменения и допълнения в ЗУТ, ЗОП и други нормативни актове, ние винаги търсим най-добрите европейски практики. Това е един непрекъснат процес. 

Мога да дам  и конкретен пример за изключително полезен за нас чужд опит по отношение на Закона за защита от шума в околната среда. Ние от ОП София на Камарата на строителите имаме определени забележки относно този нормативен акт, които нееднократно сме заявявали. Потърсихме информация и от колегите по  темата. Оказа се, че в различните страни няма законодателство или разпоредби на национално ниво, в смисъл закон, които да уреждат материята за шума по време на строителство. Тя е регулирана предимно на местно ниво. Някои държави имат общоприети препоръки за местните власти, които посочват допустимите граници на шума, като е съобразен видът на района, където се строи. Например допустимият шум за център на града или индустриална зона е различен от този в тихи градски райони. Продължителността на шумните дейности също е регламентирана. В нито една страна обаче нямаме информация за ограничение за работа от 14 до 16 часа през седмицата. Затова  от Камарата на строителите настояваме на първо място да бъде дадена дефиниция на понятието шум. Сега според закона всеки вид СМР се определя за шум. Дори боядисването с четка. Ние сме категорични, че записаното в чл. 16а, алинея 5 в закона трябва да бъде отменено и да се даде възможност на строителите да работят в делничните дни без ограничение от 14.00 до 16.00 ч. Тук искам да подчертая, че никой не иска да тормози хората със силен шум в тези часове, но е необходима яснота и регламент.

- Много хора се върнаха в България заради пандемията. Как строителният сектор ще задържи част от тях, за да се реши проблемът с липсата на достатъчно кадри?
- Така е, много хора, които се върнаха в последните месеци и в момента обмислят дали да поемат отново пътя на Запад или да останат тук. Това са хора, които имат опит в строителството, и ако успеем да им осигурим работа и нормално заплащане, ще можем да ги задържим в България и по този начин да направим една стъпка към решаването на тежкия проблем с липсата на кадри. В строителството  най-бързо могат да настъпят промени от гледна точка на осигуряване на повече работа, повече обекти, повече вложени публични средства. Чрез увеличаването на инвестициите в сектора ще можем от една страна, да запазим нашите кадри, а от друга да привлечем завърналите се в страната. Нещо повече – строителството може да поеме и хора от други сектори на икономиката, останали без заетост поради пандемията, и по този начин да съдейства за намаляване на безработицата. 

- Каква е визията на FIEC за бъдещето на сектора?
- Визията на FIEC, която бе очертана и от новия президент Томас Бауер след избора му от Общото събрание на организацията, е основана на общата позиция на всички федерации, че строителната индустрия е един от най-важните участници в икономиката на ЕС. В сектора са заети около 7% от цялата работна сила в Европа, чрез него се изгражда основата на устойчивото и конкурентоспособно общество. В изказването си президентът Бауер посочи, че „строителството играе ключова роля за повишаване на качеството ни на живот, за гарантиране на успеха на нашите икономики, както и на нашата култура и благополучие, мобилността и като цяло за устойчивото развитие“. Като една от основните цели на FIEC той посочи именно да улесни всички необходими политически и икономически инициативи, които да позволят на строителната индустрия с цялата си работна сила да играе тази важна роля по най-добрия начин. 
Кризата с COVID-19 беше едно предизвикателство пред европейския строителен сектор, но и безценен опит. Въпреки спецификите на протичането на пандемията и предприетите от отделните страни мерки, се наблюдава едно обединение на всички европейски строителни федерации около мнението, че строителството може да бъде движещата сила за излизане на икономиката от кризата, предизвикана от коронавируса.  Позицията на FIEC е, че е необходимо засилване на инвестициите в сектора. Конкретните мерки, които се предлагат са да не се забавят или отлагат големите инвестиционни проекти, а напротив – да се ускорява стартът и изпълнението им. Енергийното обновяване на сградите също е сфера с огромен потенциал. Неслучайно редица европейски държави обръщат поглед именно към програми за саниране на сградния фонд. 

Европейската федерация на строителната индустрия подготвя и свое становище по представените от ЕК План за икономическо възстановяване  Next Generation EU и Recovery plan for Europe и своите предложения за мястото на сектор „Строителство“в тях.  Целта е не просто да се възстановяват щетите от кризата, а да се използва ситуацията като възможност за развитие. 
Въвеждането на иновации и цифровизацията на строителната индустрия също са водещи във визията на Европейската федерация за бъдещето на сектора.  FIEC ще продължи да бъде признатият представителен, силен и надежден партньор на европейските институции.

Нашият гост

Инж. Любомир Качамаков е управител е на строителна фирма,  създадена през 1991 г. и е сред учредителите на Камарата на строителите в България (КСБ). От 2010 г. участва в управлението на КСБ като е заемал поста  зам.-председател на Областния съвет на Областното представителство – София,  член на УС на Изпълнителното бюро на Камарата и председател на секция „Високо строителство”. От 2018 г. е председател на най-голямото областно представителство на КСБ в София. През април 2018 г. е избран за вицепрезидент на Европейската федерация на строителната индустрия FIEC, а през май 2020г. бе преизбран за втори мандат.