Още един конкурс на 77-ия фестивал в Кан

Категория за авторски произведения, които използват виртуална реалност и други технологични възможности

Комисия от технологични и филмови експерти ще подбере осемте конкурсни заглавия

Прави ли се крачка към епохата на изкуствени интелект

Трескавото очакване на селектираната официална програма за 77-ия кинофестивал в Кан (14 – 25 май 2024) естествено насочи погледите на професионалистите от филмовия бизнес, на журналистите и критиците, и не са последно място на преданите фенове от международната публика към двете основни конкурсни програми: състезанието за мечтаната „Златна палма“ (вече обявени 20 филма) и  втората надпревара „Особен поглед“ (15 филма). Нашето удовлетворение е от присъствието и в двете категории на български имена! Режисьорът Константин Божанов с третия си игрален филм „Безсрамните“ (копродукция на Франция, Швейцария, България) е сред подбраните заглавия в „Особен поглед“, а актрисата Мария Бакалова е с главна женска роля в американския филм „Стажантът“ на иранския режисьор Али Абаси. Това е биографичен разказ за младия Доналд Тръмп в началото на бизнес кариерата му през 70-те години на миналия век и тогавашната му съпруга, чехкинята Ивана Тръмп (нашата Мария!) Българското заглавие е възпитан превод на оригиналното „The Apprentice”, което в речниците присъства като „Чиракът“.

„Безсрамните“ от Константин Божанов е в програмата „Особен поглед“.

Обявяването на нов трети конкурс, само месец преди началото на фестивала, от една страна е изненада за толкова стар и авторитетен фестивал. Но от друга гледна точка е впечатляваща стъпка, която е добре мотивирана и говори за актуален съвременен рефлекс на фестивалните стратези, които очевидно отчитат реалностите във филмовия бизнес и промените на аудиовизуалния пазар. Кратката мотивировка на това решение е само в четири реда: „Днес има много нови оригинални аудиовизуални произведения, които търсят и намират своето място. Поради това фестивалът включва в официалната програма на 77-то си издание и нов конкурс под название The Immersive Competition“.

„Стажантът“ на Али Абаси изследва ранните години на Доналд Тръмп.

Краткото обяснение от фестивалния пресцентър е с чисто служебен характер: „Cannes Immersive е част от инициативата Cannes On Air, която развива културните и творчески индустрии. Това също е част от стратегията да позиционира Кан в национално и международно равнище като територия на технологичните иновации и експерименти, да защитава културното влияние на новите форми за художествено творчество, станали възможни благодарение на съществуващите нови или други бъдещи технологии.“

Тезисът на тази стъпка е ясен и допълнително аргументиран от конкретни практически примери и случаи при селекцията на програмите през последните години. И наистина през 2017 г. мексиканският режисьор Алехандро Гонзалес Иняриту влезе в историята, когато на 70-тия фестивал в Кан показа разтърсващият виртуален експеримент под заглавие  „Carne y Arena“ („Плът и пясък“, виртуално представление, физически невидимо). А това бе първо подобно участие в летописа не само на Кан, а на всички големи фестивали от този ранг. За смелата си новаторска стъпка тогава Иняриту получи специална награда от Американската филмова академия (в технологичния сегмент), а после бе и Председател на журито в Кан през 2019 г.  

Сега, 7 години след технологичния пробив на Иняриту в художествения език на екрана, в редица събития на паралелния Филмов пазар в Кан се увеличават нови подобни опити за надскачане на обичайната екранна практика. Редовно се появяват  демонстрации на етюди с виртуална реалност и дори цели „спектакли“ с участието на любопитни посетители, които „влизат“ във виртуалната реалност с шлемове пред очите и командни джойстикове в ръце. А гледката отстрани е увлекателна като представление на вдетинени зрели хора. Пишещият тези редове също има скромен опит в първите експерименти на технологичния „преврат“ в Кан, когато към двуизмерното екранно изображение си пробиваше път и 3D зрелището.

Затова сега шефовете на фестивала в Кан, подкрепени от френския „Национален център за кино и движещи се изображения“ (запазено консервативно название на техния Национален филмов център)  са решили да селектират 8 заглавия в новия трети самостоятелен конкурс! Критериите за подбор са конкретно  формулирани: „Авторски произведения с интерактивен характер, които използват виртуална реалност, добавена реалност и други технологични възможности, за да прекрачват границите на традиционния екранен показ, като отвеждат зрителите в други светове, разкази и епохи“!

За премиерното присъствие на новия трети официален конкурс специална селекционна комисия от технологични и филмови експерти ще подбере осемте конкурсни заглавия. Те ще бъдат демонстрирани в специално оборудвана зала с площ 1300 кв. м. в студентския комплекс „Жорж Мелиес“ по името на първия автор на комбинирани фантазни изображения още в зората на нямото кино.

Засега тази нова категория все още е под англоезичното название   „The Immersive Competition“, въпреки известния френски патриотизъм. Но очевидно трудно е да се намери адекватен превод на това твърде обтекаемо назоваване, което съдържа хем пространствения параметър на зрелището, хем зрителския рефлекс на „потапяне“ в него. Затова българският превод като „завладяващо, обсебващо, поглъщащо зрелище“ е все някак неточен и недостатъчен. Затова (поне временно) можем да приемем понятието „Иновативни филми“. Звучи твърде технологично, но и Карел Чапек, когато измисля думата „робот“ през 1920 година, просто използва значението на чешката дума „работа“! И идеята му наистина върши работа вече 104 години!

А дали пък можем да смятаме, че фестивалът в Кан мисли за своето бъдеще и прави крачка към задаващата се AI епоха да изкуствения интелект?