Американските дипломати ще започнат да защитават човешките права по нов начин, като започнат да признават, че и в тяхната родина има проблеми. Тази разпоредба се съдържа в циркулярното писмо за служебно ползване, изпратено от името на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкeн до американските посолства по света. Насърчаването на правата на човека и демокрацията остава въпрос от национално значение, но сега Вашингтон вече си признава, че и в САЩ има проблеми с тях. Държавният департамент вижда това признание като важна част от информационната борба срещу „критиците и скептиците“, сред които са Русия и Китай.

„Защитата на демокрацията и правата на човека, където и да са те, не противоречи на националните интереси на Америка или на нашите проблеми с националната сигурност. Когато и демокрацията, и правата на човека са защитени, и когато те се усилват, то и националната ни сигурност се увеличава и националните ни интереси се реализират”- с тези думи държавният секретар на САЩ Антъни Блинкeн откри новата ера на американската външна политика. Писмо за служебно ползване, изпратено до всички американски посолства, попадна в ръцете на Politico.

Според г-н Блинкeн американските дипломати трябва да се борят за тези ценности, включително и в съюзническите на САЩ страни, и да признават, че и в тяхната страна има проблеми заради „политическа поляризация, невежество и умишлена дезинформация, както и заради ниското доверие в властите”.
Държавният секретар призовава своите подчинени да информират другите държави, че американците не искат повече от това, което те смятат за важно за самите себе си.

„Това означава, че ние си признаваме за своите недостатъци. Ние не ги крием под килима, а открито се борим с тези предизвикателства“, казва той.

Ръководителят на американската дипломация признава, че признаването и обсъждането на подобни факти може да бъде неприятно и болезнено, но вярва, че честността „помага да се обезоръжат критиците и скептиците“, които използват несъвършената ситуация в САЩ, за да подкопават неговото „глобално лидерство по тези въпроси“. „Критиците и скептиците“ не са посочени в документа.

Отделно г-н Блинкен се спира на това как да съчетаят „множеството от национални интереси“ със защитата на правата на човека в страните-съюзници на САЩ.

„Ние трябва постоянно да сигнализираме за нашите притеснения, да търсим пътищата за упражняване на ефективен натиск, така че страните да се придържат към дипломатическите норми и да зачитат правата на човека. Понякога ни се налага да ограничим този натиск, за да избегнем развалянето на отношенията, но няма такива отношения, и няма такава ситуация, в която да спрем да изразяваме своята загриженост за правата на човека“, обяснява държавният секретар. Той посочва, че американските дипломати трябва редовно да си взаимодействат със защитниците на правата на човека, особено в страните, в които има такива проблеми с правата на човека или с демокрацията.

Служителите на Държавния департамент, които пътуват за някъде, също трябва да отделят необходимото време за среща с тях.

Освен това американските дипломати, изпращайки своите доклади за ситуацията в определена държава, ще трябва да посочат каква позиция заема ръководството на тази държава по отношение на правата на човека и демокрацията извън техните граници и в международни организации. За да се коригира ситуацията с нарушителите на човешките права, се предлага да се използва целия арсенал от невоенни методи: от военната помощ до визовите ограничения.

Припомняме, че предшественикът на Джо Байдън като президент, републиканецът Доналд Тръмп, неизменно критикуваше Иран за нарушаването на човешките права, без да засяга ситуацията, например в Саудитска Арабия, която е близка до САЩ. Г-н Байдън иска да промени този подход, но в началото на годината той не наложи санкции срещу престолонаследника на Саудитска Арабия за убийството на дисидента Джамал Хашоги, и ограничиха само до рестрикции срещу високопоставените сътрудници на престолонаследника.

Държавният секретар, наред с други неща, излага няколко приоритета на външната политика на Вашингтон:
 съдействие за демократичните движения в „стратегически важните държави“ и държавите-близки партньори на САЩ;

- подпомагане на хората в достъпа до информация и борбата със следенето от правителството;
- борбата с корупцията;
- борбата срещу злоупотребите от чужди властови структури, дори и тези, които са подпомагани от САЩ с оръжия и други мерки.

Американските дипломати, интервюирани от Politico, вярват, че признаването на собствените им грешки ще помогне на САЩ да постигнат своите цели, а също така не означава, че сега е не трябва да се говори за американски успехи. „Имаме с какво да се гордеем и сме уверени, че можем да отстраним своите недостатъци“, каза неназован висш служител на Държавния департамент.

Политическите опоненти на Джо Байдън, републиканците, изразиха своето недоволство от новата политика.
„Честно казано, човек се събужда и не вярва, че това може да е истина. Сякаш е написано от The Onion или друг пародиен сайт за новините“, каза сенаторът републиканец Марко Рубио пред Fox News. Според него администрацията е по-загрижена да критикува собствената си държава, отколкото например да се бори с репресиите в Куба. Ще припомним, републиканците критикуваха и президента-демократ Барак Обама за "слабост", "турне с извинения" и готовност да признае за грешките на САЩ.

В Москва новият курс на Антъни Блинкен се оценява критично. „Това е един от поразителните примери, които характеризират отношението на САЩ към международното право. Вашингтон се опитва да го заобиколи и може би дори да го унищожи и да го замени със своята концепция за "световен ред, основан на правила", обясни говорителят на руското външно министерство Мария Захарова. Според нея международното право, което е създавано от десетилетия, се основава на решенията на специализирани международни организации, които разработват, като вземат предвид подходите на страните членки, особеностите на техните традиции, култура и развитие.

САЩ, според Захарова, не считат за възможно да седнат на масата за преговори на равна нога, тъй като разчитат на своята концепция за изключителност, с която обикновено се характеризира техния подход към международните отношения.

„Съществува Съветът по правата на човека към ООН, който има установена правна база, институционални структури, които да разработват решенията, и да отчитат вижданията на страните членки, да се тества и да се отчита опита от правоприлагането. САЩ, заобикалят всички международни механизми, излизат с абсолютно неправни конструкции, с което ще оценява ситуацията с правата на човека единствено въз основа на благоприятната политическа ситуация за САЩ“, каза Захарова.

Тя подчерта, че ситуацията, когато една държава оценява ситуацията с правата на човека в други страни, изглежда странна. „Но тази тенденция беше зададена именно от САЩ, която от 1970-те години оценява ситуацията с правата на човека по света. Техните доклади бяха счетени за пристрастни и политизирани и между другото те бяха такива че, в резултат на това другите държави започнаха да правят ответни доклади, призовавайки специализираните международни институции да изиграят своята основна роля“, каза г-жа Захарова. Тя предположи, че с течение на времето националните доклади ще стават по-задълбочени и по-точни от американските и затова Вашингтон излиза с тази нова „форма за разработване на темата за правата на човека отново в свой интерес“.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)