Има влияние на външни фактори, но има и изцяло вътрешни

Инфлацията е смазваща и изпреварва ръста на доходите. Разходите за живот у нас нарастват с най-бързите темпове от 1998 г. - почти 19 на сто на годишна основа за септември. Инфлацията е и на своеобразен 40-годишен връх в САЩ, рекордна е и за еврозоната.

Има влияние на външни фактори, но има и изцяло вътрешни: рекордни бюджетни дефицити, финансирани с външен дълг, което увеличава паричната маса у нас.

Друг важен фактор по линия на „предлагането на стоки и услуги“: погрешната енергийна политика, водена от родни и европейски политици, която стигматизира собствения добив на изкопаеми горива; безумните и скъпи въглеродни квоти; компенсациите, които станаха правило, а не временно изключение... Ерго, тоталното изкривяване на енергийния европейски пазар, засягащо остро и нас.

Забавеното изпълнение на разходната част на бюджета ни към момента значи предстоящо изливане на още пари на края на годината, а оттам и силен тласък на потреблението и инфлацията...

А всъщност в момента имаме нужда от частни инвестиции, които изглеждат вкочанени, заради несигурност и ръст на производствените разходи за предприемачите.

Ефектът: трупаме държавен дълг, с който се финансират текущи социални разходи и въоръжаване - все непродуктивни дейности, които дългосрочно ни вкарват в неприятна дългова авантюра, застрашаваща фиксирания валутен курс на еврото към лева (борда). Консенсус политически явно има само в едно - и икономически то е най-вредното - да се помпат разходите и дълга.

Зимата още не е дошла - тогава наистина ще усетим, че сме нагнетявали скъп природен газ, който генерално ще оскъпи микса. Заради високите цени САЩ трябва да ограничава износа на втечнен природен газ, а Китай вече го спира. Европа се е докарала да зависи от благоприятните метеорологични условия - правим молебен за „мека“ зима. А ще следва още няколко в подобен режим.

С едната ръка в ЕС се ограничава потреблението на горива, а с другата се слага таван на цените, пречещ на естественото „икономисване“ на ресурсите.

Наказват се ефективните производители на енергия, като им се конфискуват „свръхпечалбите“ - убива се стимулът за инвестиции в енергиен капацитет.

За гарнитура: национализации на енергийни фирми, ценови контроли, конфискация на печалби на частни компании - това е чиста проба енергийно-икономически социализъм. По учебник. И никога, и никъде не свършва добре.