Нужна е по-умерена и прагматична фискална политика

Не бива да се допуска нарастване на цените, вследствие по-висока цена на тока

Наложително е да нарасне събираемостта от данъци, акцизи, мита и такси

Инфлацията в ЕС, в т.ч. и у нас, както и в САЩ е вследствие на здравната криза, породена от пандемията Ковид 19, както и от енергийната криза, причината за която са двете войни в Украйна и респективно санкциите срещу Русия и в по-малка степен - в Близкия Изток. В известна степен е логично в България инфлацията да е малко по-висока от тази в останалите по-големи страни от ЕС, но за това има и вътрешни причини, като декапитализацията на държавната компания „Булгаргаз“, която е почти в технически фалит, неизгодния договор с турската „Боташ“, привилегиите, които са предоставени от повече от две години на фирма „Мет“ (тя конкурира посочената държавна фирма), по-високите цени на въглеродните квоти за 2024 г. на въглищните ни централи, закъснението в ремонта на ПАВЕЦ „Чаира“ и т.н.

Цените на хранителните стоки през тази година се понижиха и месечната инфлация у нас вече е под 3 %. В последните два месеца представителите на бизнеса обаче съвсем не успяха да „преглътнат“ свръхвисоките цени на електричеството, които достигнаха екстремални стойности за летния сезон. Ето защо започнаха да работят с пълен капацитет държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“, а един блок пусна в експлоатация и затворената американска ТЕЦ „Контур Глобул“ АД. На България и предстои влизането в еврозоната и критерия за инфлация все още не е изпълнен и не бива да се допуска голямо ново нарастване на цените, вследствие по-високата цена на тока. Ето защо е правилна, макар и непазарна мярката, която бе предложена в парламента за компенсации от 100 % за всички небитови клиенти при цени над 180 лв. на мегаватчас, като средствата ще се осигурят от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Фондът за сигурност на електроенергийната система разполага в момента с 471 милиона лева, като с въвеждането на компенсацията от 1 юли ще е необходим финансов ресурс от 230 милиона лева. а

Тревога обаче буди появилите се в периодичния печат данни, че дефицита в бюджета е стигнал през първото тримесечие 5,6 %. Това е близо два пъти над Маастрихтския критерий за инфлация от 3 % и Министерство на финансите следва стриктно да започне да го спазва. С не особено убедителни аргументи Министерство на финансите предложи преди няколко дни актуализация на Бюджет 2024. Актуализацията на бюджета е във връзка с реализацията на 271 нови проекта по Инвестиционната програма на общините. С изменението прогнозният размер на проектите за целия тригодишен период е 6,226 млрд. лв., от които 4,553 млрд. лв. за 2024 г., а от тях 747,54 млн. лв. са средства по проекти на Европейския съюз, или 3,8 млрд. лв. - без тях. Със сигурност тези проекти са необходими за жителите на тези общини, но този крупен разход можеше да бъдат направен през есента от редовно правителство, когато би имало по-голяма яснота как ще бъде изпълнен бюджета за тази година?!? Фискалната дисциплина не трябва да се подценява от Министерството на финансите. След направените кадрови смени в Агенция „Митници“ и с полагането на повече усилия на около 8000-те служители на НАП, е наложително да нарасне по-чувствително и събираемостта от данъци, акцизи, мита и такси.

Същевременно са налице две позитивни, но само на пръв поглед, новини за успехи на България в социалната сфера. Неотдавна в класацията на Световната банка за подоходния статус на гражданите на страните в света, България вече е сред държавите, в които жителите им са с високи доходи!?! Наистина доходите на българите в последните няколко години са нараснали с няколко десетки процента, но и инфлацията значително нарасна при това с доста повече от 30 %, което се признава от управляващите. Ето защо на въпроса дали доходите на българските граждани са високи и им стигат за нормален живот е валидно само ако се направи допитване до жителите (част от тях) на София, Пловдив, Варна, Бургас или Стара Загора. При провеждане на анкета с този въпрос в по-голямата част от останалите 23 области у нас, то отговорът със сигурност, че дохода на техните граждани е крайно недостатъчен?!? Коефициентът на ДЖИНИ, който измерва доходните неравенства в България е крайно негативен и той поставя нашата страна сред последните в Европа?!? Втората позитивна новина е, че България е изпреварила Унгария по равнище на доходите, което за съжаление само отчасти е вярно. Единствено гражданите на София имат доходи от 3231 лв. (но, това уви не е валидно и за жителите на България) е изпреварила по доходи жителите на Будапеща, които имат средна брутна месечна заплата от 645300 форинта или 3220 лв. или само с 11 лв. по-малко от софиянци?!? В Унгария инфлацията е 24 %, а у нас тази година инфлацията се понижава и на годишна основа е само няколко процента. Унгарските лихви по ипотеките са над 8 %, докато у нас са между 2,5 % и 4 %. Но в Унгария са налице и доста преимущества, като щедра социална програма за младите семейства и др.. В тази крайдунавска страна функционират заводи за леки автомобили на германските марки: Ауди, БМВ и Мерцедес!?! Известно е, че у нас завод за автомобили все още няма, а инвестициите в България над 1 млрд. евро се броят на пръстите на едната ръка. Ето защо и двете посочени положителни новини са добри, но те засега не отдалечават българите от последното място сред страните от ЕС по равнище на доходи, респективно и по жизнено равнище на населението ни, но не само в София, а в и останалите региони в България.

Пред България през текущата 2024 г. а и в последните няколко години, са налице три основни приоритета, като влизането ни в: еврозоната; Шенген по сухоземна граница и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Управляващите у нас следва да работят усилено и синхронизирано и в трите важни направления.

Министърът на финансите и вицепремиер Людмила Петкова и управителят на Българската народна банка Димитър Радев при своето участие в заседанието на Еврогрупата неотдавна отчетоха положителен напредък по реализирането на последващите ангажименти след присъединяването на страната ни към ERM II. Същевременно България е изпълнила почти всички последващи ангажименти и изцяло законодателните, като ще продължи усилено работата по техническата подготовка за влизане в еврозоната. Пред НС бе обявено, че целевата дата за влизане на България в еврозоната вече не е 01.01.2025 г., а - 01.06.2024 г. Това стана по време на дискусията по проекта на Закон за въвеждане на еврото в Народното събрание, наскоро приет на първо четене. Само три е срока за внасяне на допълнения в проектозакона, което е предпоставка, че той ще бъде приоритетно приет и на второ четене до края на пролетната сесия на НС. С него се определят ключови за преминаването към единната европейска валута правила - за превалутиране и за закръгляване. Предвидено е въвеждането на преходни периоди, които ще позволят на гражданите да се адаптират към новата валута. Законопроектът предвижда в срок до един месец от датата на въвеждане на еврото левът и еврото едновременно да бъдат законни платежни средства. След изтичането на този период левът ще престане да бъде законно платежно средство. В проектозакона е предвидено, че в рамките на "периода на двойно обозначаване" цените и другите парични суми за плащане ще бъдат изписвани както в левове, така и в евро, е записано в проекта на закон. Това задължение ще започне един месец след датата на влизане в сила на Решението на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България и ще остане в сила за срок една година след въвеждането на еврото, е предвидено в законопроекта. В проекта е заложено, че БНБ да обменя безплатно, в неограничено количество и без ограничение във времето банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс. През първите шест месеца след въвеждането на еврото банкноти и монети ще могат да се обменят безплатно от левове в евро и в кредитните институции (банките). За същия период "Български пощи" ЕАД ще обменят безплатно банкноти и монети от левове в евро в населените места, където няма офиси или клонове на кредитна институция. В законопроекта се регламентира и, че всички сметки - разплащателни, депозитни, спестовни и други в местни банки, ще бъдат еднократно, автоматично и безплатно превалутирани в евро на датата на въвеждане на еврото у нас. От тази дата и титулярите на сметки ще могат да теглят от сметките си само евро, независимо дали тегленето ще става чрез АТМ/ПОС устройство или в офис на банка.

Друга неотложна задача е влизането на България в Шенген и по сухоземна граница. Според доклад, изготвен от учени от БАН, по поръчка на Министерството на икономиката и индустрията, преките загуби от това, че нашата страна не е в Шенген по сухоземна граница възлизат на 845,2 млн. лв. Изчислено е от тях и общия ефект от това присъединяване, който е възможно да достигне 1,7 млрд. лв., като само ползите от него са за 1,3 млрд. лв. Изборите в Австрия, която е против приемането ни все още, са през ранната есен на тази година и напълно е възможно в края на 2024 г. новото австрийско правителство да даде съгласие България да се присъедини към Шенген и по сухоземна граница от началото на следващата година.

По отношение на присъединяването ни към ОИСР също има значителен напредък и е напълно възможно от 01.01.2025 г. или по-късно през следващата година България да се присъедини към тази организация. През 2024 г. е предвидено да се проведат 41 технически прегледа, от които 12 са приключени, а по останалите усилено се водят преговори. България получава за присъединяването си положителна политическа подкрепа от всички правителства и парламенти на държавите, които членуват в ОИСР, а това е предпоставка за успех. При приключване на преговорите и техническите прегледи във връзка с предстоящото ни членство в ОИСР, също както и присъединяването ни към еврозоната, е предпоставка за както за повишаването на кредитния рейтинг на нашата страна, така и за привличането на по-голям обем на преки чуждестранни инвестиции у нас.

Налице е извода, че има известни проблеми при спазването на критериите от Маастрихт за инфлация и за бюджетен дефицит. Ето защо настоящето и следващите правителства следва да проявят повече тактичност и гъвкавост, с оглед преодоляването на тези препятствия, както и да провеждат умерена и прагматична фискална политика.