Ще има лов на работна ръка от чужбина, защото пазарът не търпи празно. Болно ми е, че трябва да се внасят хора отвън 
Как да търсим работа и да бъдем успешни? Как да говорим за пари и заплата? Къде е тънката разлика между претенциите и изискванията? Защо не трябва да чакаме офертата да дойде в пощенската ни кутия, а трябва да сме упорити и активни? Отговорите на тези въпроси търсим от Ирена Бушандрова, специалист в областта на подбор на топ професионалисти за ключови управленски роли, познати в САЩ като „head hunters“ или „ловци на глави“. „Чувството за отговорност не е много развито у хората, а работодателите и служителите гребат в една обща лодка“, казва тя. Младите хора трябва да се научат на търпение и да знаят, че всичко изисква усилие, търпение и време, убедена е Бушандрова.

- Г-жо Бушандрова, започвам с прозаичен, но доста наболял въпрос. Лято е, сезонът е в разгара си, но на морето почти няма българи, които да работят в сферата на туризма и внасяме работна ръка от чужбина. Не им ли се работи на младите, каква е причината?
- Пазарът е горещ. Факт е, че млади хора за работа трудно се намират. Това го чувам от познати, които имат заведения и в София, и на морето. Не само заведения, а малките и средните предприятия изпитват особени затруднения при намирането на кадри. Ще има лов на работна ръка от чужбина, защото пазарът не търпи празно. На мен ми е болно, че трябва да се внасят хора отвън. При условие, че имаме такива готини млади хора, такъв ресурс тук, защо се налага да се прави това упражнение? Има и българи, които са пръснати в Европа, а и не само в Европа и работят. Приветствам програми като Bulgaria Wants You, също и други стажантски програми, които са фокусирани върху младите хора. Трябва да се говори за това какво е България в работен план - като обстановка, как е едно добро място за живеене с всичките му предизвикателства. За да могат тези млади хора да се приберат и да знаят, че у нас има възможности за кариерно израстване, не само като служители, а и като предприемачи. Трябва да се фокусираме върху хората у нас, върху това как да осигурим тяхното добруване и те да са щастливи на работните си места - първо, за да дават всичко от себе си, второ - да не мислят да ходят да работят в чужбина и трето - да върнем тези, които вече са навън обратно у нас. Естествено няма да стане в пълен процент, но частично да намерят мястото си тук, в България.

- Последно проучване обаче казва, че те няма да се върнат за по-малко от 4000-4300 лв. Други младежи в България обяснят: „Аз няма да им работя за 1000-2000 лева“, наясно сте и с това.
- Аз не го харесвам този израз: „Аз няма да работя за 1000-2000 лева“, защото младите хора трябва да трупат опит. Особено, когато става въпрос за току-що завършили училище или излезли от университет. Ако не са правили стажове, те нямат трудов опит. Няма как да очакваш да получаваш една по-висока заплата, макар че мерилото е субективно. Някои може да каже, че и сумата от 10 000 лева му е ниско възнаграждение, всичко е относително. Но това за „1 000-2 000 лева няма да работя“, не ми допада като израз, защото трябва да се натрупа опит отнякъде. Когато са току-що излезли от училище, те нямат умения за работа в екип, нямат комуникационни умения, никога не са се сблъсквали с трудова среда. Дори от вкъщи да работиш, пак трябва да имаш някакъв режим, някаква организираност. Тези умения се градят на практика.

- И трудовите навици се изграждат.
- Да. На теория всичко е прекрасно, но те се градят на практика - чрез работа, чрез правене и на грешки - learning by doing - така се учи човек. Няма нищо лошо един млад човек да започне в кол център или на друго място, където приемат хора без опит за една по-малка според разбиранията заплата, но с презумпцията, че трябва да се създават трудови навици, да се изгражда някакъв опит. Също много важно е изграждането на мрежа от контакти. Това при младите хора липсва естествено, защото училищната и студентската среща градят познанства и приятелства, но в прехода към служители или в бизнеса като предприемачи, трябва да имат този нетуърк, тази мрежа. Пресен пример давам - скоро мой познат ми каза: „Рени, аз искам да имам твоите контакти!“, а той е само на 20 години.

- Обяснихте ли му, че като млад човек работи за името си, а после името работи за него?
- Казах му, че ще ги има и контактите, но те не се случват изведнъж, те са въпрос на години отдаденост и работа. Репутация се гради много трудно, а много лесно се разбива, така че младите хора трябва да проумеят, че всичко става с време. При тях ритъмът е много бърз, тъй като те са родени в последите 15, 20, 25 години и искат да се случва сега и веднага, което няма как да стане. Слабост ми е да работя с млади хора. Била съм и ментор в програмата „Mentor the young“, неофициален ментор съм и на доста млади хора и съм помогнала също на немалко за стартова работа и търсене на стаж. С годините съм проследила развитието им и съм щастлива от това. Младите трябва да участват в менторски програми, да са проактивни, да търсят и ще стане, просто трябва малко търпение и време. Търпението е голяма добродетел. Не отивам в крайността човек да бъде твърде търпелив, мекушав е другото, негативното значение, но постоянство, отдаденост, фокус и особено важно за младите хора - да имат мечти, които да следват.

- Наскоро беше публикувано изследване, което казва, че младите не се задържат дълго на едно работно място. Така ли е по Вашите наблюдения?
- Да, а това означава, че нямат търпение. Не е лошо да пробват на различни места, да видят, коя среда ще им пасне, с какви хора най-добре се сработват, но не и при най-малката трудност да си тръгват. Това чувам от приятели работодатели - дават на млад човек обратна връзка, градивна критика и се подава веднага предизвестието за напускане. Изслушвай, чуй другата гледна точка, не бързай. За мен основно качество, освен тези, които изброих, е да се поставяш в обувките на другия, да бъдеш емпатичен. Преди да правиш изводи анализирай, виж позицията на отсрещната страна и чак тогава действай. Младите хора, които си търсят стаж, трябва ежедневно да проверяват сайтовете за работа, сайтовете на компании, които ги интересуват, да разпитват. Важно е да знаят къде отиват, да са с ясно съзнание и ясна цел. Заедно с Американската търговска камара имаме един проект за млади хора и ученици, даваме им практически съвети как да търсят, как да се държат по време на интервю, различни инструменти онлайн подсказваме, които да ползват, когато искат да градят умения.

- Къде е тънката разлика между претенции и изисквания? Какви са най-важните насоки, които човек трябва да спазва при търсене на работа?
- Много хубав въпрос, защото за някои може изискването да бъде прието като нормално и да се стори като претенция за друг, субективно е. Ако поискаш да се сервират пресни плодове в офиса за сметка на работодателя, защото има такива компании, които ги предоставят като жест, това може за някой да е нормално като изискване, друг ще каже - „ама че претенции“! Но когато се търси работа, като опорни точки бих посъветвала задължително да се направи проучване на работодателя - каква е компанията, колко е стабилна, може да се погледнат и финансови резултати, информацията е публична. Задължително да си наясно за каква позиция кандидатстваш и до каква степен отговаряш на изискванията, които са поставени. След това човек трябва да си подготви отговори на сравнително стандартни въпроси. И това може да бъде намерено, има и много видеа в интернет, информацията е огромна, така че да бъдеш готов за разговора. Но ако си активно търсещ, трябва да бъдеш инициативен и проактивен. Предложението за работа няма да се появи в твоя mail box (електронна поща) от нищото, трябва сам да го търсиш.

- Как да се облечем за интервю за работа и как да говорим за пари, за заплата?
- Не като за плаж. В приличен вид, но не и като че отиваме на абитуриентски бал - нещо средно, трябва да бъдем в приличен външен вид, който ни представя добре. И да сме приветливи, усмивката печели веднага. Факт е, първото впечатление е важно, всички сме благоразположени към усмихнат човек, а не към намръщен. По въпроса за парите, няма какво да бягаме от него, да казваме, че не ни интересува или да чупим пръсти, когато бъдем попитани, но трябва да имаме обмислен и подготвен отговор. Мой съвет е да кажете каква е минималната заплата, под която не бихте сменили настоящата си работа или при първа - за по-малко от колко не бихте работили. Дали вашето желание ще се срещне с бюджета на работодателя е друга тема. Но вие трябва да го заявите и то трябва да бъде разумно - пак на база на проучвания и информация, човек може да си състави картината. Харесва ми прозрачността при някои от търговските вериги, виждали сте билборд със стартова заплата.

- И с уточнение за увеличението след първата, след втората година.
- Да, те са ясни и ти си наясно - за какъв бюджет става въпрос и дали те устройва, това също е един много добър подход. Но е хубаво да се даде отговор на въпроса на интервю. Ако не знаете точно за какъв работодател става въпрос и не желаете да бързате с отговора кажете: „Аз съм гъвкав, нека да го дискутираме и да го оставим като тема за един последващ разговор“. И това е разумен отговор.

- Вие сте ми казвали с усмивка, че интервюто за работа прилича на годеж между търсещия работа и работодателя.
- Така е, защото процесът е двустранен. Работодателят продава своята марка пред кандидата, както и обратното - кандидатът трябва да изтъкне своите предимства, своята добавена стойност - какво го отличава от останалите, така че да бъде предпочетен. Колкото по-откровен е разговорът, толкова по-добре. Не съветвам да се лъже по време на интервю, да се измислят постижения и ако работодателят попита нещо, да се казва „да“ за всичко, макар човекът да съзнава, че не го е правил. На интервю може да подведете, да оставите добро впечатление, но до какво ще доведе това? Дори да ви назначат, ако сте заблудили толкова умело, вие ще трябва да се справите в работата.

- Вие лично сблъсквали ли сте се често с подобна лъжа?
- Ако е имало опит за подвеждане, е било отдавна и дори не си го спомням. Това е така, защото като „head hunter“ ние работим с кандидати за средно високи и високи мениджърски позиции, които имат доказани успехи. Моят съвет е за откровен разговор, като потенциални бизнес партньори, защото работодателите и служителите са партньори, те са в една обща лодка. Работодателят трябва да осигури такива условия, че хората му да дават максимума от себе си и да ходят с удоволствие на работа. Служителите трябва да са със съзнанието, че отивайки на работа, трябва да дадат максимума, за да помогнат на своя работодател да бъде още по-успешен. И да не се подхожда с предразсъдъци. Когато интервюирам по проектите по които работим, третирам всеки един човек като бял лист. Тоест, запознала съм се с автобиографията му, но за мен този човек е един бял лист, нямам предразсъдъци.

- Казвате, че нямате предразсъдъци и като „head hunter“ едва ли се сблъсквате с този проблем, но един редови българин на 50 години и отгоре трудно намира работа. Гледа се предубедено на него. Какъв е неговият правилен подход?
- Правилният подход е с положителна нагласа, защо нали четем, че петдесетте са новото 30. С увеличаване на възрастта за пенсиониране, човек на 50 е все още активен. Същият с 30, 35 и 40 години опит би бил ценен за работодателя с това, че може да предаде познания и да обучи следващите. В тази връзка, гледах филм за Райна Кабаиванска, която е на 90 години. Нейният майсторски клас в Нов български университет е една превъзходна инициатива на 23 години и се случва. Тази огромна личност Кабаиванска е един чудесен пример за хора с дългогодишен стаж, много експертиза и те трябва да бъдат ползвани. Когато си търсите работа и сте в ситуация с много опит, имайте самочувствието и покажете, че сте готов да развивате младите. Така ще има приемственост и ще има и даване, и взимане. Чувството за отговорност, за съжаление, не е много развито у хората, това наблюдавам. Няма значение какъв ангажимент си поел и какви пари получаваш - след като си се съгласил на конкретна работа и си подписал договор, от теб се очакват резултати. При недоволство, по-добре търси нови възможности, няма лошо лошо, вместо да се мърмори.

- Цитирам по памет виден наш политик: „Всички искат да стават IT-специалисти, не искат овчари“. Аз ще кажа и асансьорни техници, скоро няма да има кой да ги поправя асансьорите. В Софийския университет има освободени от такса специалности като „Компютърна химия“ и „Инженерна химия“. Съществуват програми на МОН с финансиране от ЕС. Но и заварчици, въпреки високите заплати от по 3000-3500 лева, наемаме от чужбина? Защо?
- Може би на повърхността тези специалности изглеждат трудни, но аз съм оптимист. Една хубава система за дуално образование, възстановяване на професионалните гимназии - познати едно време като техникумите, с програмите по МОН, с повече стажове за учениците от тези специализирани училища, ще се предизвика интерес. Най-лесно е да кажеш „не става“. Отговорът не ние го имаме, той по презумпция ни е ясен, трябва да видим как да стане „да“-то. С много усилия, много работа, ноу-хау отвън, няма нужда да измисляме колелото. Спокойно можем да черпим модели, да ги адаптираме към обстоятелствата тук и нещата ще се случат. Но трябва търпение и постоянство.

Нашият гост

Ирена Бушандрова има дългогодишна кариера в банковия сектор и в областта на подбор на топ професионалисти за ключови управленски роли. През последните 15 години работи за една от най-големите световни компании за подбор на кадри “Pedersen & Partners”. В свободното си време е ангажирана с менторство и подпомагане на млади таланти.