Ирландско задушено

Когото и да попитате, ще ви каже, че ирландската задушена яхния е едно от най-традиционните ястия на разделения Смарагдов остров. По тази тема няма спор и в двете му части - републиката и кралството, че и отвъд него. Горе-долу колкото ирландци и техни потомци има по всички краища на планетата Земя, толкова са и бабините рецепти за т.нар. стю.

Несъмнено за подготовката на една доста практична храна се изисква предимно търпение, едно-две „малки“ за да върви процесът, и добър апетит. Същите компоненти/черти често пъти определят и съвременните ирландци - търпеливи, упорити (пример - икономическите постижения на „келтския тигър“ от първото десетилетие на века), понякога с „по едно-две малки“ отстрани за блясък в очите, но преди всичко практични. И леко пиперливи. Разбираемо е.

Но ако ви напомням днес за острова Ирландия и двете държави на него, не е за да бистрим яденето, жигата или уискито. Съвсем не. Докато паневропейските медии ни заливат от месеци с всички възможни апокалиптични сценарии за бъдещето на ЕС в резултат от Брекзит, британските пипат с бели ръкавици една тема, която потенциално може да провали всичко, с което толкова гордо в Лондон се бият в гърдите, че ще постигнат с излизането си от ЕС. Целостта на Обединеното кралство. А въпросът въобще не е за подценяване.

Като най-немълчалив и важен партньор в парламентарно-монархичното „държавно обединение“ Великобритания, Шотландия вече обяви готовността си да се бори с всички законови средства за отстояване на правата на гражданите й в преговорите за излизане от ЕС. Шотландците гласуваха масово против Брекзит, смятат се за излъгани в обещанията от референдума, който си организираха преди три години за оставане в Обединеното кралство, и няма „да оставят нещата така“.

Затънали в горите тилилейски, уелсците са от векове практически безпомощни без английските си покровители и почти безропотно приемат решенията на Лондон за общите бъднини.

И така стигнахме до Северна Ирландия. Позабравеният барутен погреб на британските острови. Където страстите в последните месеци кипят отвъд позволените граници.

Накратко. Референдумът за Брекзит от края на юни 2016 г. завари бившата „размирна провинция“ малко след избори за местен парламент и сформирането на традиционното общо управление между протестанти и католици - разбирайте демократите юнионисти (роялистите) и „Шин Фейн“ (републиканците). В Северна Ирландия, подобно на Шотландия, масово жителите бяха гласували за оставане в ЕС и крайните резултати за тях бяха откровено смущаващи.

Проблемът при ирландците е съвсем различен по себе си. Мирното „Споразумение от Разпети петък“ от 1998 г., с което се сложи край на „размириците“ (както е известен в британското обществено съзнание периодът на въоръжен конфликт в Северна Ирландия), освен върху разделението на властите между двете общности се крепи и върху общото членство в ЕС на Ейре и Великобритания. И най-вече свободното движение на хора между границите на двете държави. Особено фундаментално за част от ирландските сепаратисти от Севера, които въпреки мирния договор и официалното слагане на оръжията от страна на ИРА (Ирландска републиканска армия) в началото на века, не са се примирили със статуквото.

Общото управление на юнионистите и „Шин Фейн“ се срина преди седмици след огромен скандал за злоупотреби с финансови средства. Републиканците отказаха да участват в каквито и да е преговори за нова коалиция и се стигна до предсрочни избори, които ще се произведат на 2 март. Прогнозите са вероятният изход от вота да доведе до поредна политическа криза предвид отказа и на двете партии да потвърдят ангажимента си към общото управление. И докато страстите в Стормонт (парламента на Северна Ирландия ) кипят, партизаните не чакат.

Въоръжени мъже откриха огън с автоматично оръжие срещу полицейски автомобил в Белфаст преди седмица, ранявайки тежко един от двамата служители на реда. Третото нападение срещу органите на британската власт от 2004 г. насам и второто за последната година. През уикенда в предградие на Лондондери беше открито неизбухнало самоделно взривно устройство.

Същевременно почетният председател на „Шин Фейн“ Джери Адамс определи отказа на британското правосъдие миналата седмица да даде право на националните парламенти на страните от Великобритания да се произнесат по въпроса за Брекзит като „обида“. Лидерът на партията в Северна Ирландия и бивш дългогодишен командир на ИРА Мартин Макгинес подаде оставка по здравословни причини и посочи млада заместничка - Мишел О`Нийл, която да продължи новата битка с нови средства.

Здравият разум зове и от двете страни на границата в Ирландия да не се стига до излишни провокации. Но нека бъдем реалисти. Сърдитите бели протестанти от англосаксонски произход от двете страни на Атлантика взеха своето решение през 2016 г., без да се съобразяват със сънародниците или съседите си. Ответната реакция е нормално да е неочаквана.

И идването на годишнините

През 2018 г. Великобритания планира да отбележи 20 години от подписването на мирното “Споразумение от Разпети петък”, но в Белфаст вече се подготвят за “по-важната” годишнина - столетието от създаването на Северна Ирландия. В съседно Ейре ще празнуват 100 години независимост. При други обстоятелства би било “от британския ботуш”, но предвид, че петата му още е там.

 

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи